Всеки пети учен по света е китаец, заяви акад. Дамян Дамянов на пресконференция "Искаме ли да има българска наука?" в БТА.

В Китай за 5-7 години броят на учените се увеличава с 56 %. Сигурно принос дават не само търговците, а и учените, след като китайската наука расте с две цифри ежегодно, даде пример за приоритетите на Китайската държава, които са в основата на нейното икономическо чудо.

Според акад. Дамянов в цял свят се увеличава броят на учените - от 5,1% на 7,3%. Сега в света има над 10 млн. учени.

България обаче не се подчинява на тази закономерност, категоричен е акад. Дамянов.

И според председателя на БАН академик Стефан Воденичаров България е на последно място в ЕС по брой учени на глава от населението. "България по брой учени на глава от населението е на последно място в ЕС. Какво правим?", запита председателят на БАН и призова за спешни мерки за запазване на учените в университетите. "Да направим нещо да запазим учените в България!", призова академик Воденичаров.

Той даде пример със статистика от преди години, когато са били вписани 34 хил. души. "Сега са 13 хиляди - не знам дали са заети или полузаети в науката. Съставът на Селскостопанската академия е намалял 4-5 пъти", заяви акад. Дамянов.

Той продължи с ужасяващата статистика за състоянието на българската наука - "В БАН 2800 са учените. От тях едва 9 са до 25 години. 12,5% от персонала са до 35 години. Двойно по-голям брой са над 60 години. Младият резерв го няма. След като в света расте броят на учените, на всеки 5-7 години цифрата на учените в една държава трябва да се удвоява. Ние отиваме към катастрофа", заяви акад. Дамянов.

Той призова, след като от 2017 г. основната заплата на начален учител ще е над 700 лева, то и заплатите на един млад учен да е поне 750 лева. "Нека минималната заплата на професора е 1800 лева. Ако съберем учените от 2-те академии и изследователските институти - те са под 10 хил. души у нас", обясни председателят на БАН и призова бюджетът за наука да се увеличи със 170 млн. лева.

Академик Дамянов илюстрира отношението на сегашните българските политици към хората на науката като обрисува една дълга маса, на която са седнали политици, бизнесмени и "за цвят" няколко учени, към които се обръщат дружески: "Е, кво прайш, бе, професоре" и да го потупаш по рамото бащински. Такова полууважително отношение не мога да разбера", обясни акад. Дамянов.

Той илюстрира, че у нас парите, предназначени за наука, се харчат за инфраструктура, вместо да се дадат за изследвания и проекти и сравни как в Хърватия още през 1990-95 година изграждат първия технопарк с 30 млн. лева в един от своите университети.

Нашият технопарк е построен през 2014 година. "Инвестирахме 38 млн. евро на гола поляна. Интересно ми е колко бурни инициативи и бизнес се развиват там. Къде е държавническият подход, като само през една улица седи големият парк на учените на БАН. От 350 млн., които се очакват, 80% са за инфраструктура. Не го разбирам. Политиката за наука в България страда", обобщи академик Дамянов.

Той алармира, че има разминаване между данните на Евростат и националните данни. Според европейската агенция (която получава своята статистика от националната - б.р.), се отделят 0,8% за наука. По национални данни от БВП за образование и наука се дават - 0,4 , като за образование отиват 0,3%", показа реалността акад. Дамянов.

Председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров също даде примери за отношението на държавата към учените в други страни. В Япония след двете атомни бомби са решили да инвестират в образование, пращат учените си по света, пращат инженерите си по света. Германия след Втората световна война - смачкана, унищожена индустрия, но разумни учени, инженери превръщат военните технологии в граждански и след 10 години Германия вече е лидер.

"Защо не погледнем тези примери, за да се обясни на хората, които вземат решения в тази държава, че без сериозен научен проблем няма да се случат най-добрите неща", запита академик Воденичаров.

"Първото нещо в този ужасно глобализиращ се свят е да пазим българщината, националната си духовност. Кой освен учените, хуманитарните експерти го прави това нещо?", запита той и продължи с въпросите: "Каква е нашата подготовка да посрещнем мигрантската вълна? Носят се варианти за разместване на тези хора, че на България е определена някаква роля, това трябва да се знае", алармира председателят на БАН.

Той припомни достиженията на българските учени и трайната тенденция младите кадри да намират развитие в чужбина. "Губим национална компетентност в научни области. Кой ги замества, кой мисли да попълни празнините? Защо редица университети не произвеждат добро ниво", запита акад. Воденичаров.

Според Здравко Здравчев от КТ "Подкрепа" учените в двете академии (БАН и Селскостопанската - б.р.) получават с над 200 лева под средната работна заплата за страната. 776 лева е брутната заплата в БАН, уточни той.

Президентът на същия синдикат Димитър Манолов запита дали някой няма интерес науката да бъде закрита, някакви недоучили граждани да раздават приоритетите. "Ясно е, че прости хора се управляват по-лесно, когато получаваш парички да съсипеш нещо, после по-лесно си го купуваш от тези, които са ти дали пари да го съсипеш", заяви Манолов, визирайки много сектори в българската икономика.

На пресконференцията бе и Светла Василева от Независимите синдикати в земеделието, която обясни, че недостигът още през октомври т.г. за Селскостопанската академия е над 3 млн. лева. "Разбирам, че в следващия бюджет недофинансирането ще е същото. От 19 млн. фонд работна заплата, министерството определя 16,5 млн. лева. Начална работна заплата за асистент след увеличението е 495 лева", заяви Василева и подкрепи искането на академик Воденичаров 170 млн. за наука.

Над 70% от работещите в двете академии са готови за протести, допълни Здравчев.