Обикновено, когато говорим за спътникови данни и наблюдение на Земята от Космоса, мислим за проблеми, свързани със сигурността, особено в контекста на настоящата ситуация.

Истината е, че спътниковите изследвания имат множество практически приложения на Земята.

Спътниковите данни могат да засекат годишното слънчево греене и на тази база да се прогнозират земеделските добиви. Те дават възможности за картографиране на земното покритие и на основни култури в национален мащаб. Могат да се ползват за мониторинг на земеползването на биосферни резервати и на черноморското крайбрежие, да се прогнозира риска от ерозия на почвата. Да се засекат електромагнитите замърсявания.

Друга сфера на приложение е в областта на отоплението и енергийната ефективност. Данните показват къде са топлинните загуби. Също така чрез спътниково наблюдение може да се изготви карта на фотоволтаиците.

Всичко това се прави и българската наука произвежда модерно, базирано на научни методи практическо познание, остава реторичният въпрос дали държавата се възползва от него.

"Науката не бива да се възприема като придатък, който се финансира, понеже трябва да се финансира, а като необходимият фактор за решаване на проблеми", обобщава пред БНР проф. Лъчезар Филчев, ръководител секция "Дистанционни изследвания и ГИС" към Института за космически изследвания и технологии към БАН.

Проф. Филчев участва и в летни училища за гимназисти, тъй като мотивацията за занимания с наука е изключително важна и няма да е добре "да имаме образование в миналото и когато децата завършат да се окаже, че са получили образование, неприложимо към днешния ден."