Запознайте се със Стефан Стойков, емигрант от България.

Днес Стефан живее в САЩ и успя да впечатли всички с невероятните си резултати на кандидат-студентските тестове SAT, на които резултатът му е перфектен, а именно 2400 точки. Което му отваря врати към 18 от най-престижните университети и колежи в Съединените американски щати.

Но зад този успех стои една не лека житейска история...

Когато е на 8 години Стефан, заедно с родителите си се мести в САЩ. Момчето започва да учи от 2-ри клас, въпреки че не знае и думичка английски. Стефан си спомня, че „когато се изправих пред предизвикателството да уча английски на 8 години, разбрах, че мога да постигна много неща”.

Учителите му разказват, че е невероятно надарено дете, но той самият не осъзнавал това...

В едно от есетата си Стефан разказва своята лична история.

Семейството от 4 души печели зелена карта и решава, макар никой от тях да не владее английски, да рискува и да емигрира в Америка, където вече са лелята и чичото на момчето. Медиите не споменават къде точно са живеели в България, но посочват, че майка му е работела като товарачка в мина за желязна руда, а баща му е бил военен.

В Индианаполис шестимата българи живеят, натъпкани в двустаен апартамент, докато родителите му спечелят достатъчно да се изнесат. След няколко месеца обаче, родителите му се развеждат и оттогава Стефан почти не се среща с баща си. Майка му чисти домове и постоянно се местят от квартира към квартира в търсене на по-евтино място...

Разочарованието и семейните проблеми, обаче, не спират таланта.
Още в трети клас, момчето показва своите способности. Всички учители забелязват, че решава тестовете по математика по-бързо от останалите деца и виждат скрития потенциал на българина.

В пети клас изчезват проблемите с английския, а когато влиза в гимназиалния курс вече ходи и на курсове за надарени - за студенти от бакалавърска степен. Един от проектите му, спечелил награда на олимпиада във федералната столица, е за социокиномическите фактори, довели до съпротивата срещу движението за човешки права в САЩ. Когато не се занимава с ученическите си задължения, Стефан помага на деца- емигранти с аглийския език.

Друг негов доклад е посветен на политиката на Тодор Живков и това дали тя е навредила или помогнала на България. Заключението му е, че Живков е поддържал икономическа стабилност за сметка на погазване на човешките права.

Учителят, който забелязва таланта на българското момче казва, че е „изключително прилежно дете, но понякога се притеснява, че не работи достатъчно, а всъщност не разбира колко изпреварва връстниците си.„.

Тази година Стефан кандидатства в няколко университета, и всички 18 плика са с отговор „да“.

Всички университети му предлагат пълна стипендия, а някои го канят да им погостува, за да се запознае с обстановката, от която може да бъде част.
Harvard, Yale, Princeton, Brown, Columbia, University of Pennsylvania, Cornell и Dartmouth, са само част от университетите, отворили врати за нашето момче.

А ние се питаме, какво ли щеше да се случи с него, ако родителите му бяха останали в България?