Колкото и възвишено да мислим за себе си, битието на средностатистическия българин се върти все около хладилника - какво ще сложи вътре и колко ще плати за това

Цените на храните у нас продължават да растат необратимо и българите харчат най-голям дял от доходите си за трапезата в сравнение с побратимите си от Европа. Докато в ЕС този показател е между 12 и 20%, при нас е 32,7%. Темпът на поскъпване на основните храни на практика изяжда увеличението на заплатите и индексацията на пенсиите, показва статистиката, сигнализира Марица.

Ръстът на цените няма общо със здравно-икономическата криза около коронавируса, защото е тенденция от години. Производството на суровини се оскъпява, транспортът също, еленергията и заплатите на заетите в секторите също вървят нагоре. От друга страна, в условията на пандемия хората купуват ​предимно храна, а основен принцип в икономиката е, че щом има търсене, цените ще растат.

Справка в статистиката назад показва, че към края на август 2020-а имаме увеличение в цената на почти всички основни групи хранителни продукти. Най-сериозно е поскъпването на месото и местните продукти с близо 13,3% спрямо август 2019 година. С близо 13% повече плащаме и за плодове, но само с 1,5% повече за зеленчуци. Мляко, млечни продукти и яйца скачат с 4,3%.

Всички други категории поскъпват със стойности между 1,2% и 5% за последните 12 месеца. Средният процент, с който крайните потребителски цени са скочили, е 5,2%. В резултат изхранването на лице от домакинството достига 452 лева, което е непостижимо за хората с най-ниски доходи.

Скъпо ли ни е в Пловдив

По данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ) в началото на октомври цените на основните храни в Пловдивска област са в „златната среда“. На едро тук захарта се търгува между 1.15-1.30 лева, докато в Бургаско например е 1.75 лева. Зрелият фасул тук тръгва на цени между 3.50 и 3.80 лева, докато в София и Бургас едровата цена на килограм е 4.90 лева. Кашкавал "Витоша" е около 10.20 лева за кило на едро, докато във Враца струва 12.10 лева, а в Русе - 13 лева. Кравето сирене е между 6.80 и 8.50 лева, докато в Добрич го доставят с 2 лева по-евтино. Големият феномен в последните дни в Пловдив се оказа олиото. Още преди седмица собственици на хранителни магазини съобщиха, че доставчиците им масово ги предупреждават за нови, по-солени цени. Изненадата била с между 35 и 60 стотинки. Така до щанда в магазина слънчогледовото олио пристига вече твърдо над 2.30 лева. След като и търговецът сложи своята надценка, при някои марки цената би отхвърчала до 3 лева на дребно, предупреждават от магазините.

С какви надценки играят в магазините

Надценката е индивидуална търговска политика както за големите магазини, така и за кварталните бакалии. И е строго пазена тайна. Комисията по стоковите борси и тържищата обаче в края на миналата година даде примерна картина как расте цената от тържището на едро до магазина. Ако захарта тогава е тръгвала средно на цена 1.20 лева за кило, надценката в търговските вериги в проценти е била 3%, или номинално - 4 стотинки. Така килограмът става 1.24 лева. Големите обекти обаче разчитат и на големи обороти, докато при малките не е съвсем така. Според проверките на ДКСБТ в магазинната мрежа захарта е струвала 1.40 лева.

Далеч по-фрапантна е била ценовата игра с яйцата през миналата година. На едро едно е струвало 0.18 лева, като надценката, която големите вериги са слагали, е била 50%. За разлика от малките обекти, които са сложили за себе си 28%, до 0.23 лева за брой. Важно е да уточним, че в годишния си анализ ДКСБТ работи с усреднени стойности, които касаят цялата 2019 година.

Не са виновни чужденците

От чист шовинизъм или просто заради това, че храните се водят бързо развалящи се стоки, българинът предпочита родното производство. Вносът на храни през периода април-юни е паднал с 28.5%, или с 320 милиона лева, в сравнение със същия период на 2019 година. Големите търговски вериги отдавна усетиха вятъра на промяната в потребителските нагласи и заложиха на свои марки, които задължително звучат „българско и родно“. Във вихъра на извънредното положение по Великден пет от големите търговски вериги обявиха, че ще продават 100% българско агнешко месо, и го направиха. Тогава и държавата в лицето на Министерството на земеделието и храните опита да застави хипермаркетите да продават повече българско, за да се подкрепи местният бизнес в трудния момент. От сдружението за модерна търговия обаче контрираха, че и досега са залагали на родното производство. По думите им, делът на БГ месото в големите търговски обекти е 76%, на млякото ​- 64%, а на зеленчуците - 57%.

Във форма

В крак със световните тенденции, българинът започна да внимава с какво се храни и да се придържа към що-годе здравословна диета. Според статистиката на НСИ чувствително е намалена консумацията на хляб и тестени изделия. За 2019 г. лице от домакинство е изяло средно 82 килограма хляб. За сравнение -през 2010 година количеството е било 108 килограма. За сметка на това консумацията на плодове е увеличена, като средно на човек през миналата година се падат приблизително по 60 килограма. През отправната за изследването 2010 година показателят е бил едва 43.5 кг. Консумацията на зеленчуци е дръпнала средно с три килограма на човек, за да стигне до 72 кг годишно.

Нов национален спорт - лов на промоции

Поскъпването на цените масово превърна българите в ловци на промоции. Издирването на най-ниските цени вече не е само пенсионерски синдром. Проблемът е, че не всички разбират риска на този тип пазаруване. Промоциите обикновено не са подарък от търговеца или производителя. Най-често става дума за стоки в изтичащ срок на годност или такива, които по различни причини не вървят.

Репортерска проверка в пловдивската търговска мрежа потвърди, че извън стоките от първа необходимост най-много се купуват артикули, попадащи в промоционални кампании. Маркетинговите отдели на големите компании бързо усетиха тенденцията и се активизираха именно в тази насока - как да задържат "ловците на промоции" само за себе си. Голяма верига дори направи специално приложение за мобилен телефон, което обещава да се пестят минимум 10 лева на седмица. Служители в магазина разказват, че откакто приложението работи, потокът от клиенти осезателно е скочил.

Заради несигурните времена, в които ни се падна да живеем, Коледата тази година също подрани с промоционални цени. Още отсега стелажите в Лидъл и в Джъмбо са заредени с лакомства, коледни календари, украса и декорации за зимния празник. Опитът на практични домакини сочи, че сладостите сега са на промоционална цена и свършват за нула време. Който разчита да ги открие и през декември - е сбъркал.

С промоция или без, сметката накрая е същата

Нашият екип избра 6 основни продукта - олио, брашно тип 500, кисело мляко, 500 г кашкавал, 500 г сирене и 250 г колбас. Напазарувахме ги на 3 места - една чуждестранна верига, една пловдивска и един квартален магазин.

В „Билла“ за нашите продукти платихме 21,43 лв., в „Лекси“ - 21,77 лв., а в бакалията - 22,15 лв. Макар цените на пръв поглед да са различни, сметката накрая е приблизително същата.

Малко по-високата цена в кварталните магазини си има обяснение. Големите вериги получават много по-големи количества, което води до по-добра доставна цена. Друг е въпросът дали разликата си струва, ако става дума за ежедневните покупки, а не за голямото месечно пазаруване и лова на промоции.

В битката за всеки клиент

Основната грижа на всеки хипермаркет у нас поне според брошурите е клиентът да спестява колкото се може повече. Всъщност идеята е точно обратната - да се прибере и последният лев от портмонето му.

На фона на нарастващите цени на основните продукти от потребителската кошница магазините се борят за всеки потенциален пазаруващ. За да привлекат народа обаче, суперите го ухажват по всевъзможни начини в шарени и доста скъпи листовки. Естествено производителите на съответните рекламирани продукти си плащат, за да влязат на страниците на брошурата, от които често ни гледат популярни лица от кулинарния бранш.

За да не пострада клиентопотокът от нарастващия брой заразени с коронавирус, начело на брошурата на Лидл е обявено, че хранителната верига е първата у нас със сертификат Covid Shield. В последните две седмици задължително на челните страници с големи букви присъства привличащото окото „Сваляме цените“, като изрично е посочено, че качеството на намалените прясно месо и риба е гарантирано от институт, световен лидер в контрола на хранителни продукти. С престижен сертификат са обозначени и зеленчуците. Закачките към клиента са много, а младите майки с голямо нетърпение чакат да видят в брошурата симпатичния надпис „Виж, Бебчо! Всичко това е за теб“, за да се втурнат за бодита за малчуганите. От веригата постоянно напомнят, че при тях не се избира между качество и цена, а за да спестя време на клиента, предлагат и двете.

На логото „Хубава седмица“ и патриотизма залага брошурата на друг хипермаркет – Кауфланд. Тук всичко е обърнато към българското, като специално е отбелязано, че на щандовете се предлагат над 5000 качествени родни продукта. А за да се докосне по-дълбоко сърцето на потребителя, се набляга, че „добрата храна е рецептата на баба“. Мотивът „Качество“ присъства навсякъде тук: „Качествено месо“, „Качествени колбаси“, а клиентът избира качество на ниска цена. Присъства и закачка с най-малките любители на шопинга с надписа „Дойде време за разходка на новите дрешки“. „Дойде време за раз-два“ привлича окото на любителите на фитнеса.

Клиентите на Т маркет приготвят портмонетата всеки вторник, когато са обявени топ цени. Хипермаркетът се рекламира като „практичният избор“, в сряда, четвъртък, петък и понеделник пък се предлагат „мега намаления“. И в този магазин играят по патриотичната струна на потребителя с логото „Наше си е! Българско!“. Плодовете и зеленчуците задължително са обозначени като „свежо от България“, месото е „100 процента прясно и българско“. Брошурата гъделичка и местния шовинизъм, рекламирайки предлаганите сготвени на място ястия с „Любими рецепти на Пловдив със стария изпитан вкус“.

Поскъпването е в световен мащаб

Миналият четвъртък индексът на Организацията на храните и земеделието отчете, че цените на храните на световно равнище са се повишили за трети пореден месец през август, стигайки най-високите си нива от началото на епидемията. Увеличението на цените на хранителните продукти се дължи на увеличаващото се търсене и намалението в производствеността. След като достигнаха своя пик през февруари, FAO съобщава, че не се очаква цените да паднат скоро.

Ценовият индекс на храните FAO се е повишил с 1,2% спрямо юни, или почти 1,0% по-високо от юли 2019 г. Индексът на FAO е използван за проследяването на международните цени на най-известните хранителни стоки, с които се търгува. Цената на растителното масло се е увеличила с цели 7,6 процента, като по този начин достига най-високото си ниво за тази година.

Увеличаването на международните котировки на най-известните видове масла се дължи на очаквания спад в производствеността, както с палмовото масло. Съживяване на глобалното търсене за внос и продължителен недостиг на работна ръка от мигранти също така са фактори. Ценовият индекс на млечните продукти на FAO се повиши с 3,5 процента до най-високата си стойност от четири години насам.