Пещери в Русенското Поломие са превърнати в автоморги, обори и сметища, въпреки че някои от тях са били монашески килии, а други са убежище на защитени видове прилепи.

Кой и защо допуска това - вижте повече в рубриката "Частен случай" по БНТ.

Над 6 000 са пещерите в България. Но никога не е имало закон за тях. Затова в скална ниша в живописното Поломие край Русе крадци са складирали гуми, джанти, капаци и врати от автомобили, въпреки че мястото е труднопроходимо.

На странната гледка се натъкват пещерняци от Русе при теренни проучвания.

Сашо Попов, председател на Туристическо дружество "Приста": Със сигурност, имало е тук доста сериозен труд, като при строежа на пирамидите. Това са някакви крадци на авточасти тип Тарзан или Маугли, които обичат дивата природа и дори, крадейки нещо, искат то да бъде сред джунглите на Русенски Лом. И се обадихме в Иваново на полицията. Те също не повярваха в първия момент. Доведохме ги и започнаха да разпознават различните части от автомобили, които те издирват за кражба.

Наказани засега няма. Няма наказани и затова, че друга варовикова пещера в района на Басарбово е превърната в обор. Мирослав Стойчев- спелеолог: Местните жители обикновено там си затварят по обед овцете. Включително сме намирали и мъртви животни.

Сашо Попов, председател на Туристическо дружество "Приста": Понякога се използват за сметища. Ние чистим, те хвърлят.

Друга пещера в Поломието служи за убежище на ловна дружинка. Празните бутилки и огнища подсказват, че шумните купони са нещо обичайно за неканените гости.

Мирослав Стойчев - спелеолог: Обичат да си палят огньове там и да опушват стените. Има всякакви надписи от сорта на "В+Н= нещо си", годината която някой е посетил пещерата. Иманярите мислят постоянно за някакви съкровища скрити в тях и разкопават сериозно пещерите. Нищо, че в много от тях се съхраняват рисунки на над 3000 години и ценни спомени от монасите през Средновековието. Нищо, че са убежище и на 24 от защитените видове прилепи в Европа.

Евгени Георгиев, историк в Регионален исторически музей - Русе: Русенски Лом и останалите по-малки притоци са образували каньоновиден тип речни долини, откоси от варовици и мергели, а в тях има естествени пещери, удобни и за дообработка. Естествено хората са се възползвали от това.

Кой обаче трябва да контролира опазването на пещерите, за да спрат недобросъвестните граждани да ги ползват, както намерят за добре? Отговорът потърсихме от областната управа в Русе.

Галин Григоров, областен управител на област Русе: Министерството на околната среда и водите те осъществяват нужния контрол, но ... не повече от една пета от пещерите реално се опазват и се контролира достъпа до тях, докато другите към настоящия момент са оставени на произвола на съдбата.

Георги Георгиев, експерт "Биоразнообразие" в Дирекция "Природен парк "Русенски Лом": Нашият контрол не е точно контрол, по-скоро е обикаляне на местообитанията и ако забележим някакъв проблем, сигнализираме РИОСВ - Русе. Ние лично нямаме достатъчно персонал.

От Регионалната инспекция по околната среда и водите пък казват, че по закон могат да контролират само пещерите в защитените територии. В Русенско това е пещерата Орлова чука, от която при поредната си акция пещерняците извадиха десетки чували с боклук.

Венелин Скарлатов, старши експерт в Регионалната инспекция по околната среда и водите: Ежегодно се извършват проверки в зависимост от това да се установи моментното състояние на пещерата.

И докато институциите уточняват чия собственост е поредната пещера, превърната в склад или обор, спелеолози и пещерняци предлагат решение на проблема.

Мирослав Стойчев - спелеолог: Трябва да има закон, който ясно да регламентира кой отговаря за определената пещера, за нейната охрана, за да няма размиване на отговорностите между отделните институции, било то община, било то парковете различните в България, било то областни администрации.

Галин Григоров, областен управител на област Русе: Собствеността е различна, както на Общините, така и държавата. През годините идеята беше всички пещери да станат публична държавна собственост. Повече от 13 - 14 години стои въпросът със създаването на Закон за пещерите. Към настоящия момент такъв няма.

Теодор Кисимов: - спелеолог: Ясно, че за нашата държава това не е приоритет и след време можем само да съжаляваме, че не сме предприели нужните стъпки и мерки, които да кажем страните в Европа вече са направили.

Мирослав Стойчев - спелеолог: При многото ми експедиции, дори и в Румъния, там достъпа до всяка една пещера е изключително ограничен и се охраняват от рейнджъри.

В България обаче контрол на практика липсва, което изправя пред сериозен риск от изчезване на природното и историческо наследство, формирано хиляди години в пещерите у нас.