Започва „инфлационна пандемия“, необходимо ни е стабилно здравеопазване в идните години

Това каза в интервю за БГНЕС здравният икономист Аркади Шарков.

Аркади Шарков коментира, че се надява пандемията от коронавирус да приключи. Според него не може да се каже за един процес, който не е управляван от хора, че ще приключи от само себе си. "Надявам се да приключи. В общи линии част от сигналите и от институциите извън България, са такива, че започва да става все по-управляемо и лечимо това заболяване, особено с наличията на новите лекарства. Те ще бъдат в допълнение като ваксините, които са по отношение на превенция и профилактика, а вече лекарствата, ще бъдат и един нов остров на спокойствието за хората, които са заболели. С наличността на тези две терапии, можем да кажем, че по-спокойно ще можем да живеем оттук нататък с наличието на това заболяване под една или друга форма, както сме били свидетели и в предходни пандемии", коментира Шарков.

Той коментира каква е равносметката от извънредната епидемична обстановка две години по-късно.

"Като започнем от равносметката на загубените човешки животи, която е трагична и то не дотолкова по отношение на самото заболяване, което така или иначе е смъртоносно, но по отношение на общата заболеваемост преди това и всички тези хронични, незаразни заболявания, които не са лекувани с години - равносметката е, че трябва да наблегнем на профилактика, промоция и на по-добро и по-стабилно здравеопазване в идните години. Като говорим за стабилно, така говорим и за стабилност на реформите и идеите, които трябва да бъдат възприемани. Трябва да има широк политически консенсус по темите именно защото здравеопазването не е политическа тема. Това е общочовешка тема, това е основата на икономическата стабилност на нашата държава, както и на националната сигурност на държавата. Ето защо широкият консенсус, добрата приемственост на тези структури и съответно подпомагането, начинанията за повишаване на средната продължителност на живота, трябва да са ключово залагани в следващата здравна стратегия. Все още чакаме тя да бъде приета до 2030 г.", каза още Аркади Шарков.

Здравният икономист обърна внимание и какво ни е помогнала да разберем кризата от коронавируса в системата на здравеопазването и отговори на въпрос дали е нужна реформа в сектора.

"Към момента системата на здравеопазването, въпреки всичките проблеми, функционира добре. Дори след така наречената криза. В години на инфлация и непредсказуемост на военните действия, надявам се да не излязат извън границите на Украйна, по-скоро е рисково да предприемаме резки движения в тази сфера. Защо казвам, че е рисково? Защото има наплив в момента от бежанци. Те трябва да се лекуват. Всяка една малка промяна в системата, създава и съответно предпоставки за по-големи проблеми при прилагането на тези условия. Тук говорим за една стабилност и то финансова. Инфлацията ни показа, а и преди инфлацията тези данни бяха налице, че цените в здравеопазването четири пъти не могат да догонят останалите цени в икономиката. Изостават над 4 пъти от останалите цени в икономиката", каза Шарков.

Той посочи, че намаление на обема от дейности за сметка на цените на клиничните пътеки, които ще трябва да се актуализират между над 30 до 50%, следва да бъде в основата и на идеите на властимащите какво следва да се направи.

"Не на последно място бежанската вълна не знаем колко ще се увеличи, дали ще се увеличава. Не знаем дали тези украинци ще останат в България или ще напуснат границата на държавата. Ето защо като базова дейност от страна на здравните институции - Министерство на здравеопазването и РЗИ, е нужно да се установи здравният статус на тези хора. Здравният статус по отношение на общата им заболеваемост, по отношение на типовете заболявания, от които са болни, както и по отношение на лекарствените терапии. Ако говорим за онкологични пациенти, тук е много по-сложен процесът на прием на лекарства. Тук не говорим за лекарства, които се продават в аптека. Ако говорим дори за хора, които са с лекарства, които изискват протокол, те са много скъпи терапии. Отново трябва под една или друга форма те да бъдат въвлечени в системата на здравеопазването и осигурени по начина, по който се осигуряваме всички ние. Като говорим за наплив от тези хора, говорим и за свежа работна ръка. Това би предоставило и възможност на всеки един, който иска да се възползва, да работи в България, съответно да заплаща своите здравни осигуровки и да не зависи от държавата. Нещо, което би следвало да бъде цел на всички", каза още Аркади Шарков.

Той коментира и Закона за здравето, който цели преодоляване на последствията от извънредното положение.

"В Закона за здравето са заложени възможности министърът и регионалните здравни инспекции да определят мерки, ако отново се засили пандемичният натиск. От друга страна осигуряването на тези допълнителни средства към медицинските специалисти на първа линия до средата на годината, ще има едно успокоение за тях. Подобен тип политики и помощи, работят до едно време. От там нататък вече трябва болниците да се върнат към основната си дейност, а тя трябва да е предлагане на здравни дейности и услуги към населението. Техните бюджети зависят от цената на клиничните пътеки, ето защо това е най-смисленият начин, по който те могат да бъдат подпомогнати. Излизайки извън тази теза, за съжаление в следващите години не само здравеопазването, не само в България, трябва да се готвим за повишаващи се цени с процеса на деглобализация, който в момента наблюдаваме", заяви още здравният икономист.