Арен човек, златен човек, дарител, много вярващ. Това са част от думите, които изричат в с. Байлово за дядо Добри.

В църквата тук през изтеклата нощ и днес през целия ден ще продължи поклонението пред тленните му останки, предаде БГНЕС.

Вчера дядо Добри (Добри Добрев) – стогодишният старец, който обикаля улиците на София от години, събирайки пари за църквата, напусна този свят. Тъжната вест се разпространи в социалните мрежи бързо във вторник следобед. За смъртта на 103-годишния старец, едно от лицата на столицата, съобщиха и в официалната Фейсбук страницата, посветена на него.

С изключителната си вярва и любов към Бога ще остане дядо Добри в паметта, според отец Серафим от Кремиковския манастир. До църквата в Байлово в „къщенце”, както казват местните е живял и дядо Добри. За тази църква, в която и бяха изложени тленните му останки, той е помогнал за възстановяване на покрива на храма. Силата му, според отец Серафим, се дължеше на едно единствено нещо – на искрената му вяра в Бога.

„Сам си живееше, в неговия си свят, не допускаше много хора, не обичаше да дава интервюта, не обичаше популярността”, разказва кметът на Байлово Бойко Неделчев.

Той сподели за пари, които дядо Добри дарил за храм. Бил започнат да се строи храм на гара Елин Пелин. Били свършили средствата и прекъснато строителството, кметът отива при дядо Добри и му казва, че няма средства, след три месеца дядо Добри вика кмета и му дава пари увити във вестник. Кметът попитал дали е броил пари, и получава утвърдителен отговор и че са 7000 лв. Отиват в общината на гара Елин Пелин и с главната счетоводителка броят, че са повече пари – 8200 лв. Когато казват на дядото Добри, че има някаква грешка, той отвърнал: Няма грешка, колко съм дал – толкова.

„Това е дядо Добри, за него парите не бяха някакъв символ на…бяха нещо…разбирате ли, той ги взима и ги дава, това е!”, казва кметът.

Село Байлово, популярно и като родното място на класика на българската литература Елин Пелин, се намира на 43 км източно от София. Тук е роден дядо Добри през 20 юли 1914 г. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Венчава се през 1940 г. – време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат „Светецът от Байлово“.

Хората в Байлово имат хубава дума за стареца. Според Петър хората в селото ще го запомнят като светец. „Много добър човек”, каза мъжът, който не пропуска да каже за даренията му за храмове. „Беше си арен човекът, добър човек, заедно сме пасли козите с него. Уважавали сме се. Абе, това е, годините си вървят и животът си тече. Помага много на много хора в смисъл такъв, че той помагаше на манастири, събираше пари и даваше там, помагаше да се правят, да се ремонтират и т. н.”, каза Младен . За добро ги давал човекът, заключва мъжът. Младен иначе не помни някой да е имал нещо лошо с дядо Добри и той не се е отнасял лошо с хората. Иначе според Младен дядо Добри е бил волеви човек. „Златен, златен, златен! Той да те срещне там, ще те спре, ще те прегърне, ще те целува…Изобщо лоша дума за него няма да чуете от никъде”, каза Георги. Комшии сме били, добър човек беше, много ходеше по манастирите, много помагаше на църквите, твърди Лиляна. Жената разказа как дядо Добри и в църквата помагал. Как дядо Добри биел камбаната, чистел, кандилата зареждал, разказа друг съсед на дядо Добри - Никола. „Човек дарител, много вярващ. Няма по-вярващ човек от него”, така той го описа.

Всъщност навярно няма човек в България, който да не е чувал за историята на дядо Добри.

Столетникът се прочу с щедрите си дарения за храм-паметника „Александър Невски”. Неведнъж е попадал в телевизионните репортажи именно заради скромния си начин на живот и голяма щедрост. Дядо Добри бе вдъхновение както за професионални, така и за любители фотографи, които са го запечатвали на уникални фотографии, облечен с шаячна аба, дебела шапка, торба през рамо и свински цървули - облекло типично за 19-и век. Историята за дядо Добри, който ежедневно изминава 10 км от дома си в село Байлово до София, за да моли минувачите за няколко монети, стигна дори до папа Франциск. Преди четири години светият отец разказа как бил развълнуван от факта, че мъжът с бавна походка и превит гръб е дарил над 50 000 долара, които събрал на улицата, за социални дейности. Дядо Добри даряваше дори социалните си помощи. Той сам е дал 11 хиляди лева за ремонта на покрива на селската църква в Байлово, за църквата в Горно Камарци пък е събрал 10 хиляди, за Елешница - 15 хиляди лева.