"Това увлечение по служебните министри не е онова очакване на поредните спасители. Не, това е желанието да дойдат някакви хора, които да управляват по европейски - без да те крадат."

Интервю на Дойче Веле с Андрей Райчев.

ДВ: Трети парламентарни избори през тази година: очаквате ли те да променят нещо?

Райчев: Със сигурност. Това ще е финалът на тази мини-революция, която започна през юли миналата година, когато прокуратурата си позволи да нахлуе в президентството.

ДВ: Тоест, смятате, че мисленето на българския избирател за тази една година се е променило и тази промяна ще сублимира сега, на третите парламентарни избори?

Райчев: Допреди това бунтовете в България винаги са били бунтове на неимущите, на засегнатите, на хората в тежка икономическа криза, които не могат да си плащат тока или лекарствата. Сега е друго. Някои му се подиграват, че бил „бунт на ситите", но то не е така. В България вървят дълбоки и дългосрочни процеси, които са бавни. Бавните процеси в историята са най-важните процеси. В случая има два много бавни процеса, които кулминираха в ново качество. Първо, българинът не е този бедняк, който беше преди 30 години, не е онзи човек, на когото 200 долара в ресторанта му се виждаха като върха на възможния лукс, а 500 или 1000 долара заплата бяха най-върховната му мечта.

ДВ: И който малко преди това беше готов да чака 20 години за Лада…

Райчев: Да, после го сполетя страхотията на прехода, Ладата се счупи, асансьорът спря, дограмата се развали, изобщо всякакви ужаси. Днешният българин вече не е някакво оцеляващо, просещо същество. Та това е едното. Второ: радикално се промени отношението ни към Европа. Не в смисъл, че сме станали евроскептични, напротив: България е най-европозитивната членка. Но хипнозата „Европа" се развали. Българинът ходи на гурбет в Севиля, работи в Мьонхенгладбах, учи в Амстердам и т.н.

ДВ: Тоест, трезво гледат на Европа, чувстват се на равна нога?

Райчев: Да, точно така. Чисто и просто ние вече ставаме европейска страна. А една европейска страна не може да има този вид управление. Европейците са много по-взискателни към властта, много по-конкретни и склонни да обсъждат не някакви огромни теми преди избори, а чисто и просто да мислят за пари, за ползи, за практични неща. Защо тези пари не отиват за общото благо, а ги взима еди кой си?

ДВ: А как тези два бавни процеса ще променят гласуването на българите сега? И вие сте го казвали, и други са го казвали: българите непрекъснато гласуват за някакви спасители, за някакви месии и предводители. Ето, сега Слави Трифонов беше поредният такъв.

Райчев: Към Трифонов очакването беше не толкова да ни спаси, колкото да ни отърве. „Този ще ни отърве от онзи." Ако наистина е така, той просто не си изпълни задачата, въпреки че се опита. Това е провал не защото не съставиха правителство, а защото не ни отърваха от този вид система. Те го наричат „модела Борисов", но това не е „моделът Борисов", то е просто досегашното ни съществуване като някакви „присъдружни същества". А сега вече ние сме едни от европейците - и искаме европейско управление. Това увлечение по служебните министри не е онова очакване на поредните спасители. Не, това е просто желанието да дойдат някакви хора, които да управляват по европейски - без да те крадат. Или поне да крадат малко, невидимо, безшумно и не арогантно. Защото нещата, които тези министри разкриват на всяка крачка, са потресаващи. Например: проверени са само две болници, в едната - схеми за трансплантации на органи, в другата - надписани за един месец 400 пациента. Бъркат в две магистрали - там пък се оказва, че няма никакъв контрол върху раздаването на парите. При това те не правят нещо системно в момента - просто където и да бръкнеш, излиза някаква страхотия. Това българите смятат да го прекратят. И ще сменят, и сменят, и сменят играчите, докато се явят онези, които ще прекратят точно това.

ДВ: А виждат ли се тези играчи? Излизат ли вече от съблекалнята на терена?

Райчев: То е много просто: става дума за смяна на генерациите. Идват хора, които са учили в Европа, нямат комплекса от Европа. Това не е нещо извънредно или свръхестествено, ние го виждаме: те искат по-млади, по-усмихнати хора, които да приличат на европейски политици. Изобщо не казвам, че ще настъпят цветя и рози - просто, слава богу, свършва един важен етап в живота ни. Хората ще го правят, докато нагласят новата политическа система. Това не е никакъв замисъл, те не си казват „искаме такава и такава система, дайте да я направим". Не, това става опипом. Но има една опасност: хората може в един момент да се отвратят от неспособността на политиците да се коалират и тогава може да съборят парламента като такъв и да си направят президентска република.

ДВ: Според Вас като социолог: какви ще бъдат резултатите на тези избори?

Райчев: Много трудно е да се каже, защото не се знае нищо за тази нова партия, за която се говори. Нейните бъдещи участници намекват, че ще я има, но като министри в момента коректно се въздържат от каквото и да било повече. Добре е, че не говорят за проекта, но той очевидно набъбва и в момента много трудно може да се прецени колко е голям. Участвах в една дискусия с политолога Стойчо Стойчев, който каза, че според него могат да съберат между 400 000 и 700 000 гласа, а това е много. Ако го сложим в порядъка половин милион, получаваме една малко парадоксална картина. Не ми се вярва Трифонов да получи по-малко от половин милион - плюс-минус. Не вярвам ГЕРБ да получи нещо много различно пак от този половин милион, тъдява са и БСП, и ДБ. Та ако влязат и новите, стават пет по половин милион. Това е много интересна ситуация, в която никой не доминира, а имаме пет много различни партии, които ще трябва да излъчат правителство. Мен ако питате, този път ще успеят.

ДВ: А какво ще бъде това правителство?

Райчев: Коалиционно, програмно или нещо подобно. Тук трябва да добавим и 300 000, които вероятно ще получи ДПС, а ако най-малката сегашна партия удържи - още едни стотина хиляди. А може би и някоя от националистическите. Като съберем всичко това, излизат някъде около 3 милиона гласа. Тоест, това е обичайният брой гласоподаватели в България. Вероятно в този порядък ще бъдат резултатите. Огромно значение има, разбира се, кой ще е първи от тези пет, но в крайна сметка то не е решаващо - само ще определи поредността на ходовете. Важното е, че трябва да правят коалиция и да отпаднат една част от разделителните линии.

ДВ: Кои да отпаднат, кои да останат, каква коалиция?

Райчев: В момента ГЕРБ и ДПС са в изолация, тях ги изолираха. Но останалите пък се самоизолираха, най-вече помежду си. Тази изолация и тази самоизолация трябва да паднат, в противен случай българите ще изгонят парламента и ще поискат друг вид власт.

ДВ: Вашето лично очакване за тази бъдеща нова партия какво е? Какви са наблюденията Ви като политолог?

Райчев: Те много стриктно си спазват задължението да не бъдат засега политици. Аз виждам следното: тя като че ли ще бъде партия на десни хора. Те като икономисти имат този вид дясно мислене, но доколкото виждам, смятат сериозно да ашладисат и други неща, за да избегнат противопоставянето ляво-дясно. Петков има две показателни изказвания по въпроса. Първото е за червената линия с бедността. Той казва: аз съм десен човек, но не съм окей с 42% под границата на бедността. Втората част от това изречение звучи като лява идея. И другото му изказване, което се отнася до различието между него и Николай Василев: дясна програма в момента не бива да се прави, защото „запушването на течовете", тоест - преборването на корупцията, трябва да е съпроводено с нарастване на жизненото равнище. Такива постановки дават на Петков потенциал за диалог в целия спектър. Това дори десните ще го приемат като аргументация, а левите направо ще се зарадват, че се взимат предвид техните приоритети.

ДВ: А като министри до момента те какво показаха? Демонстрираха ли тази ляво-дясна политика, за която говорите?

Райчев: На мен ми се струва, че те свършиха нещо важно: бръкнаха в раните и започнаха да ги чистят. Разбира се, за два месеца нищо не може да се направи, но подходът е правилен. Просто корупцията трябва да се прекрати - и те като че ли смятат точно това да правят, ако възникне политическият им проект и ако вземат властта. Разбира се, те няма да я вземат сами. Президентът Радев, създавайки това правителство, създаде и нещо като невидима коалиция: там има „червени", има „сини", има просто експерти. И както виждаме: българите са много доволни от него.

ДВ: А какви стъпки предстоят до изборите, какъв е календарът?

Райчев: Или сме на избори на 7, на 14 и на 21 ноември - или само на 14 и 21 ноември. Ако Корнелия Нинова си спази обещанието да върне мандата на 7 септември, президентът Радев на 8 може да разпусне парламента - и тогава изборите ще бъдат на 7 ноември. Избори „2 в 1" той не искаше, но вече даде малко на заден и сега ми се струва по-вероятно, че ще даде на парламента още малко време, примерно за актуализацията на бюджета, и ще го разпусне на 15 септември. Ако го разпусне на 15, има право да обяви избори за 14 ноември. 90 на сто според мен е вероятността на 14 ноември да имаме „2 в 1", на 21 ноември втори тур на президентските. Втори тур е неизбежен, колкото и гласове да набере президентът, защото списъкът с кандидати е много дълъг и той няма как да спечели още на първи тур.

ДВ: Ако има политически проект „Петков-Василев", те ще успеят ли за тези два месеца да се подготвят?

Райчев: Със сигурност не могат да направят партия, както знаете. Но има странични ходове. Могат просто да вземат някоя съществуваща партия, както царят навремето направи, както Божков направи на предпоследните парламентарни избори. Другият вариант е през движение да влязат в някаква коалиция. Но те все още не са обявили какво са решили и можем само да гадаем.