Конгресът е пристрастен да харчи много повече, отколкото събира чрез данъци

През 2023 г. той ще похарчи приблизително една четвърт от БВП, а приходите в хазната ще се равняват на по-малко от една пета.

През току-що приключилата фискална година правителството на САЩ взе назаем 1,7 трилиона долара, което е повече от 6% от брутния вътрешен продукт. Имайте предвид, че това се случва в условията на бързо развиваща се икономика с висока инфлация и повече от пълна заетост. При сегашната политика дефицитите са на път да нараснат още повече. Ако не се предприеме нещо, съотношението на нетния федерален дълг към БВП скоро ще надхвърли 106 % - ниво, достигнато за последен път в края на Втората световна война - и ще продължи да се увеличава, пише Bloomberg TV Bulgaria.

Тази перспектива, която до голяма степен се пренебрегва от политиците във Вашингтон, показва, че предстои бюджетна катастрофа. Въпросът е дали проблемът може да бъде решен, преди да е станало твърде късно.

В някои отношения новите данни подценяват проблема. Като се изключат промените във времето, свързани с плана на президента Джо Байдън за анулиране на студентските заеми (блокиран от Върховния съд това лято), дефицитът е приблизително 2 трилиона долара, повече от два пъти по-голям от този през 2022 г. Едно икономическо забавяне, да не кажем откровена рецесия, би довело до още по-голямо увеличение на прогнозата. А стандартните прогнози предполагат, че много от данъчните облекчения, включени в Закона за намаляване на данъците и създаване на работни места от 2017 г., ще изтекат в края на 2025 г., както предвижда този закон. Ако Конгресът ги удължи (решение, което ще получи подкрепа и от двете страни на пътеката), дефицитът и дългът ще нарастват още по-бързо.

Дългът нараства/Без съществени реформи съотношението на федералния дълг ще надмине този от военно време, без да се очакват облекчения

Какво се случва? Разходите, свързани с пандемиите, намаляват през 2023 г., но непрестанният натиск от нарастващите разходи за права (основно за социално осигуряване и Medicare) се отразява в обратна посока. Към това се прибавя и най-новият двигател на заемите - по-високите дългосрочни реални лихвени проценти.

По-високите номинални лихвени проценти повишават разходите за обслужване на дълга, но не влошават дългосрочната дългова позиция, ако просто компенсират инфлацията, която води до по-бързо нарастване както на дълга, така и на номиналния БВП. Напоследък разходите по заемите се повишиха значително в коригирано спрямо инфлацията изражение, което увеличи разликата между растежа на дълга и растежа на производството. Нещо по-лошо, фискалните перспективи може да са един от факторите, които тласкат доходността на облигациите нагоре. Може да се предвиди порочен кръг - когато опасенията за нарастващия дълг повишават реалните лихвени проценти, които влошават бъдещото съотношение на дълга, и така нататък.

Динамиката на дълга е сложна, но основният проблем е лесно разбираем: Конгресът е пристрастен да харчи много повече, отколкото събира от данъци. През 2023 г. той ще похарчи приблизително една четвърт от БВП, а ще събере по-малко от една пета от приходите. Законодателите почти отказват да се занимават с този проблем. По-рано тази година те приеха красиво озаглавения Закон за фискалната отговорност, който намали заемите, като промени някои от така наречените програми за дискреционни разходи. Но мярката остави настрана политиките, които наистина имат значение: данъци и права. В резултат на това, както показват и настоящите прогнози, въздействието на закона върху прогнозния дълг беше минимално.

Същинската фискална дисциплина изисква отговорна реформа на правата, съчетана с по-високи данъци, прилагани върху достатъчно широка основа - тоест не само върху корпоративните печалби или най-високите доходи. Засега нито една от партиите не е склонна дори да обмисли такива промени. В някакъв момент ще им се наложи, защото постоянното им безразсъдство е неустойчиво. Колкото по-дълго отлагат, толкова по-жестоко ще бъде събуждането.