Делян Пеевски е най-едрото зло у нас. Бойко Борисов е просто негов инструмент, неговата крива щанга

Проф. Велислав Минеков, адвокат Николай Хаджигенов и пиар експертът Арман Бабикян, известни като Отровното трио, което е един от организаторите на протестите срещу правителството и главния прокурор, казаха в интервю за Свободна Европа, че са готови да участват в следващите парламентарни избори, ако това е цената за смяната на сегашното управление.

Те обясниха, че ако цената „да свалят ГЕРБ, да съборят тая кочина“ е да влязат в „калното блато на политиката“, то те вероятно ще я платят.

Формулата на тримата за алтернатива на управлението е „всички заедно срещу ГЕРБ, без БСП и ДПС, защото те са съучастници“.

Тримата обясниха, че не виждат алтернатива на ГЕРБ в лицето на БСП или ДПС. Те не включиха в тази група бившата депутатка от БСП и омбудсман Мая Манолова, която по думите им има право да се промени. На местните избори през 2019 г. в София Манолова се яви срещу Йорданка Фандъкова от ГЕРБ. Тогава Минеков, Хаджигенов и Бабикян я подкрепиха. „Разполагаме с инструмент в лицето на Манолова, която е крива щанга“, припомни Хаджигенов свои думи от 2019 г.

Арман Бабикян членува от години в Единна народна партия, основана през 2008 г. от бившата депутатка Мария Капон. Той спомена тази партия като една от възможностите за политическо участие на Отровното трио. Николай Хаджигенов каза, че отговори в тази посока ще бъдат давани, „когато му дойде времето“.

Според Минеков алтернатива на ГЕРБ може да се появи при обединение на политическите формации извън ГЕРБ, БСП и ДПС. „Естествено, техният имидж ще пострада, ще трябва да се преглътнат обиди, ще трябва да се преглътне жестоко обществено мнение, но трябва да се случи“, каза той.

Хаджигенов каза още, че „Делян Пеевски е най-едрото зло у нас. Бойко Борисов е просто негов инструмент, неговата крива щанга“.

Ето пълния текст на интервюто:

– Повече от сто дни минаха от протестите, какво се промени и какво остана същото?

Проф. Велислав Минеков: Промени се цялата държава. Промени се усещането, че сме плячкосани завинаги. Смени се времето дори. Имаме възможност да мислим за някакво бъдеще, което преди го нямаше.

– Тоест вие до тази година не сте мислел за бъдеще?

Проф. Велислав Минеков: Моето бъдеще е ограничено, но въпреки това някак си нещата се виждаха да бъдат во веки веков. И не се случи, слава Богу.

– Вие казвате, че не се е получило, но в крайна сметка протестите искат оставката на министър-председателя и на главния прокурор. Нито единият, нито другият подадоха оставка.

Арман Бабикян: Промениха се много неща. Да, формално Борисов не си е подал оставката, Гешев още по-малко мисли за такова нещо, обикаля детски градини, търси златни рибки и т.н. Но духът от бутилката излезе. Мога да започна да броя колко министри бяха сменени, как напосоки се мятат пари, за да се потуши евентуално социално недоволство. Дори човек като види проекта за бюджет за 2021 г. вижда, че това е абсолютно комунистически бюджет. Той задоволява вилаетите и спахиите. Никаква мисъл за пазара, никаква мисъл за бизнеса, който всъщност пълни бюджета.

Той е подреден за задоволяване на ангажираните в структурите на държавата. Оставям това, че над 300 хиляди гласа по-малко подкрепа има ГЕРБ само. Останалите т. нар. партньори – присъдружни в коалицията не броя, но там също има драматичен спад. Оставям факта, че огромно количество от авторитетните европейски и световни медии обърнаха прожекторите си към България. Оставям резолюцията на Европейския парламент настрани. Все пак се постигнаха много неща. Ако трябва да сме пунктуални – да, подписана оставка няма. Но е ясно, че този човек повече няма да бъде министър-председател на България. В главата му, в главата им на хората днес на власт се отвори огромна репутационна дупка.

– Постижима ли е тази оставка и на кой от двамата – Борисов или Гешев?

Николай Хаджигенов: Ние правилно сме ги степенували – първо Борисов, после Гешев. Гешев е монтиран като бухалка на правителството на Борисов… т. нар. задкулисие – тоест Делян Пеевски, вероятно ДПС и още някоя политическа коалиция. До ден днешен нямаме рестрикции спрямо някой който не е паднал от власт. Въобще не поддържаме визията, че някой ще спазва закона и ще почне да разследва и съди и вкарва в затвора действащи политици – такива илюзии няма. Гешев затова е сложен на второ място, защото ние не сме нормална държава, или поне не бяхме преди сто и няколко дни. Гешев в нормална държава щеше да е първостепенна и може би единствена цел, тъй като от първия ден щеше да си е заминал.

Понеже нещата у нас стоят по съвсем различен начин, затова целите са обърнати наобратно. Ние не сме забравили за Гешев и няма да забравим. Ние чудесно знаем, че Гешев ще бъде и е по-трудната и по-голямата цел. Защото доколкото на никого не му пука вече за правителството на Бойко Борисов, за Гешев им пука на всички.

– Постижима ли ви се струва оставката в момента или правителството се е закрепило на власт?

Николай Хаджигенов: Правителството не се е закрепило на власт. От ден първи на това правителство амплитудата му на клатене е на другия край.

Да, те формално могат да изкарат до март месец. Окончателно ще отидат на боклука, което за мен лично е чудесно. Аз настоявам да устискат до март месец. Народът ще е толкова бесен, че все е тая дали ще броите изборите или не.

– А тогава защо не протестирате с искане правителството да остане до март?

Николай Хаджигенов: Защото искаме оставката на правителството, а не то да остане на власт.

– Но същевременно искате то да устиска до март?

Николай Хаджигенов : Да, защото това означава, че ще се анихилират самички, което е чудесно. Тоест няма да се напъваме от първи април наново.

– Смятате ли за постижимо и реалистично оставка на това правителство от тук нататък или не?

Николай Хаджигенов: Категорично. Всеки божи ден ние правим всичко възможно. Видимата част е тази на площада. Но ние също правим страшно много други неща и всяко едно от тях събаря по една тухла от стената, наречена ГЕРБ. Вече половината стена я няма. Така че категорично: оставка може да има още утре.

– Проф. Минеков, как продължават протестите от тук нататък. Обявихте, че великите народни въстания няма да са под тази форма, която сме свикнали да виждаме. Под каква форма ще бъдат?

Проф. Велислав Минеков: Няма да ви отговоря.

– Защо?

Проф. Велислав Минеков: Защото това е изненада. Ако ви кажа каква е изненадата, няма да е изненада.

Николай Хаджигенов: Моментът, в който бъдем готови, както обикновено, ще изложим точно стратегията. Въстанията бяха пет. Те в този си формат и вид бяха достатъчно мащабни. Показаха на всичките тези, които гледат през прозореца и виждат пет човека, пет хиляди човека, дори 50 хиляди човека (тоест нищо не виждат). Показахме, че това не е така. Пет пъти беше достатъчно. Оттук нататък ще променим формата. Аз малко съм изненадан от това, че от едно цяло изречение се чуват само първите две думи. Това аз го обявих на трибуната. Въстанията ще продължат, но те ще бъдат разширени и ще получат друг вид, друга проявна форма. Това е въпрос на стратегия. В момента, в който бъдем готови, ние го правим веднага. В момента все още готвим стратегията.

– А тази стратегия, адвокат Хаджигенов, на какво се дължи? Защо сменяте стратегията, не беше ли успешна тази до момента?

Николай Хаджигенов: Тя беше изключително успешна в частта “елате ни вижте”. Нали ги броите? Там беше категорично безкрайно успешна. Това не е достатъчно, както видяхме – в един нормален свят щеше да е предостатъчно още първото такова въстание и всички си отиват по къщите, правителството също.

– Тоест от тук нататък не е идеята да се брои? Нещо ви притеснява в намаляването на хората?

Николай Хаджигенов: Каквото имаше да броим, го броим. Това смятате, че ме притеснява ли? Утре свикваме шесто въстание и отново ще има 50+ хиляди души на площада. Идеята не е това. Идеята е да правим смислени неща, да ги разширяваме и да постигаме резултати. Първите проблеми бяха, защото това върви откакто има протести в демократична България, видите, те са трима души – този им плаща, онзи им плаща. За сто дни се справихме с всяко едно от тези неща. Сега трябва да продължим напред.

Проф. Велислав Минеков: Има причина да не се споделя какво ще правим. Видяхме многократно какви са резултатите, когато нещо замисляме на по-широк план с повече хора. Веднага се вземат мерки от властта и става невъзможно.

– Да разбирам ли, че вие се опасявате от някакъв вид саботажи?

Николай Хаджигенов: Ние сме сигурни, не се опасяваме.

Проф. Велислав Минеков: Нека да ви дам един пример, който още ме разсмива. Ние направихме фалшива заявка за един особен терористичен акт и започнахме заговор как да затворим българо-турската граница. Абсолютно съзнателно, за да видим какво ще стане. Заговорът беше направен чудесно, предполагаха се около 250 участника от Димитровград, от Хасково, от Харманли.

Резултатът беше, че близо 150 души полицаи бяха изпратени на границата с автомобили, блокираха входа и изхода на Свиленград, на Димитровград, на Харманли, всичко.

Арман Бабикян: Това е, защото не ни подслушват.

Проф. Велислав Минеков: Само по тази причина се случи, да (смее се).

– А вие питали ли сте институциите дали сте подслушвани?

Николай Хаджигенов: Ние го знаем със сигурност. Ние нямаме нужда от документ. Освен това имам достатъчно доказателства. Първото дело, което беше образувано срещу нас, беше за тероризъм. Сега го промениха по глава първа с едни пет милиона от Божков – последната информация. Униформени милиционери в спец-а ги разпитват по секретно дело срещу нас по глава първа. Така че, не ни трябват документи. Това се случва в момента. За този кървав бунт на втори септември в който ние, видите ли, въоръжено свалихме властта.

– На втори септември обаче имаше доста ексцесии, нали така?

Тримата: Да.

– Тоест втори септември не беше един мирен ден.

Николай Хаджигенов: Не беше един мирен ден. Нека да си го кажем както беше. Не бях там, но четох добре промените и какво беше написано. Сутринта започнаха „Възраждане“ немирния протест. След това се включиха и други хора и вечерта на немирната част МВР допуснаха определени въоръжени хора, които гърмяха в продължение на час и 32 минути по статистиката на СДВР. Тоест всеки един от тях е влязъл с някаква раница на гърба си, при положение, че на хората бъркаха по джобовете и по чантите. След това ги пуснаха да си отидат и едва след това разбиха протеста.

– Често ви обвиняват, че София протестира, а България не протестира. Тук трябва да се споменат градове, които са подкрепяли въстанията в София – това са Благоевград, Русе, Варна, Бургас. Защо не виждаме протести в Свиленград, Тетевен, Димитровград, в Котел? Има ли разделение на България?

Арман Бабикян: Ще се върна в началото на разговора ни. Наистина, макар и невидимо, това което беше изритано от сцената, беше страха. Затова казах, че се отпуши тапата на страха и всъщност за гражданите това е много важно. Може би не може да се пипне с ръка политически. Нямам лист с подписа на Борисов, оставка и такива неща. Това е много важно, защото ето този страх за Тетевен, за този размер населени места… Там повечето хора се познават – те са малко населени места и се притесняват. На тях им е по-лесно да дойдат до София, да се смесят с други 50 хиляди души, отколкото да протестират там, където са. Това между другото не е за първи път.

– Тоест вие смятате, че от всички тези населени места идват хора в София?

Николай Хаджигенов: Ние го знаем със сигурност. От най-далечните краища на страната идват, пътуват по цяла нощ с влакове, с рейсове, с коли, и идват в София за въстанието.

Проф. Велислав Минеков: Да ви кажа друг пример. Снощи една жена, която е трети ден с група от Шумен. Тя откровено ми каза: “В Шумен не можем да протестираме, ние се чувстваме заплашени.” Тези, с които организирахме протеста в Силистра – направиха веднъж-два пъти такъв протест. След това дойдоха в София и казаха – “Там ни е страх, там ни заплашват. Даже когато излизаме от града гледаме да го направим тайно.”

– Как си представяте, че на избори, този страх, за който говорите, се претворява и тези хора не гласуват за същите, които ги заплашват?

Проф. Велислав Минеков: Не е същото това.

Николай Хаджигенов: Нещата, които протестът промени със сигурност и това което Арман нарича “страх”… Всъщност ние запалихме един огън, от който всеки един от тези хора, които минаха по площадите или гледаха по новините, взе една искрица в себе си. Някой ден това ще си свърши работата и ще си проличи.

Арман Бабикян: И там пак са скрити. Както тук в множеството, там пак са скрити. И има шанс да дадат своето наказание. Вътрешното освобождение на тези хора е някаква крачка. Аз виждам как ден след ден, след ден… Това е все едно да се изправя на седмия ден и да попитам “О, господи, защо ги няма учените от БАН?” Ами да, те дойдоха две седмици по-късно, но е прекрасно че дойдоха.

– Колко пари събрахте от дарения?

Николай Хаджигенов: До кой знак искате да спра, за да ви кажа? Защото телефонът ми остана там. Малко над 150 хиляди лева за периода.

– За какво ги изразходвате тези средства? Г-н Бабикян?

Арман Бабикян: Основно ги изразходваме за звук, говоря като обеми. Основно разходите отиват за звук, отиват за разпространение на информация по Фейсбук. Отиват, разбира се, за стикери, шапки, минерални води, аптечки, ако щете, за промиване на хора. Палатки купихме не знам колко пъти вече.

Проф. Велислав Минеков: Вода, храна, шатрите за Орлов мост, палатките за Орлов мост…

– Сигурни ли сте в произхода на всеки един лев от тези средства, които идват при вас?

Николай Хаджигенов: Какво значи сигурни ли сме? Че присъстват по моята банкова сметка, сигурни сме. Друго? Имената едно по едно съм ги гледал и Васил Божков не е между тях – това мога да ви гарантирам със сигурност.

– Питам ви дали сте сигурни в произхода на средствата. Тоест дали човекът, който ви превежда 150 лева, е човекът, който твърди, а зад него не стои Васил Божков или Цветан Василев и прочее.

Николай Хаджигенов: Имаме може би над 3 хиляди превода, или над 5000, загубих им бройката. Как да съм сигурен, че зад тези трите имена стои някой, аз не съм НАП в крайна сметка. Но това, което сме направили за първия двумесечен период, е, че сме пуснали всичките файлове от картовите разплащания и от директните преводи към банката. Всичко това е отишло с едни огромни файлове към декларацията към Столична община. Платили сме малко над 5000 лева местен данък за сума над 100 хиляди лева. Най-вероятно за следващия период ще трябва да платим още толкова, то ще станат сигурно 200 хиляди като гледам как вървят. Освен това чухме, че някой вече се е сдобил с тези файлове без да са се допитвали до данъчните. Това най-вероятно са се сдобили от банката, в която е сметката.

– А вие ще разкриете ли тези файлове след като някой съумява да се сдобие с тях? Можете да искате съгласие?

Николай Хаджигенов – От всичките 16 хиляди човека? Няма да искаме съгласие. Ще направим нещо друго – поредното нещо нечувано и невиждано. Ще направим това – първо, ние сме субект, който е задължен да прави каквото и да било в тази връзка. Независимо от това, ще направим много повече. Всички, които са задължени субекти, получаващи публични средства във вида на дарения, обикновено накрая на периода публикуват данни кой какво е взел и дал. Обикновено не можеш да разбереш нищо от тях. Ние ще направим нещо повече. Детайлен отчет получени пари, изразходвани пари. Дотук има един чувал бележки и фактури, така че ние ще отчетем на обществото. Не на данъчните, не на ДАНС, не на Бойко Борисов, не на вас. На обществото ще отчетем парите, защото това за парите на хората.

Проф. Велислав Минеков: Имаше нещо много интересно и за мен много значимо. В деня, в който беше открита банковата сметка, за 24 часа се събраха 24 хиляди лева. Такова нещо в българската история не се е случвало. Другото е, че направихме финансови грешки. Тези стикери, тези плакати които лепяхме, ми се струва че бяха финансова грешка.

Арман Бабикян: Но хубавото е, че са много хора. Всъщност не парите, а това, че толкова много хора се включиха в това, независимо дали с 5, 10 или 20 лева. Това всъщност е съпричастност повече, отколкото пари. За нас това е по-ценно.

Николай Хаджигенов: Важното е, че огромна част от преводите, сигурно над 90%, са по 2 и по 5 евро – тези, които са от картите. А след като Бойко обяви 50-те лева, още преди да ги даде, преводите, които идват по сметката, са включително касови. Тоест пенсионери отиват на каса и внасят 50 лева – огромна част от парите са тези.

– Стигаме до любимия ви въпрос. Проф. Минеков, познавате ли Васил Божков?

Проф. Велислав Минеков: Уви, не. Иначе щях да присъствам в колекцията му. Там има и много съвременни автори – в това число някои бивши министри и величия.

– Г-н Бабикян, познавате ли Васил Божков?

Арман Бабикян: Виждал съм го на улицата.

– А вие, адвокат Хаджигенов?

Николай Хаджигенов: Не, не познавам Васил Божков.

– Общували ли сте някога с хора близки до Божков, негови доверени хора?

Николай Хаджигенов: А телефонният указател?

Проф. Велислав Минеков: Ако съседката Пенка е била близка с него…

Николай Хаджигенов: Същността на този въпрос мога да обясня съвсем лесно. Съдейки от подобни въпроси от последните седем години от „убийството“ на Пеевски аз съм близък семеен приятел на Цветан Василев. „Общувате ли с Васил Божков“ е точно същото.

– Не. „Общувате ли с Васил Божков“ е въпрос. Това, че сте семеен приятел с Цветан Василев, е констатация.

Проф. Велислав Минеков: Искам да уточня нещо за някои мои отношения с г-н Черепа. През 2003 г. започна правенето на нов Закон за културното наследство и тогава бях поканен по линия на партия ДСБ като съветник. Тогава пред очите си видях всичките застъпници на великите български колекционери. Не се съмнявайте нито за миг, че тези колекции са извадени по най-безобразен начин от българските земи. Това ме вбеси, аз напуснах този съвет в Народното събрание, декларирах, че не участвам, тъй като и никой не забеляза моето участие. Но аз видях точно това как се направи един идеален закон за кражба на културно-историческото ни наследство.

Впоследствие, когато за миг се смени министерството и беше в ръцете на министър Стоянович аз отидох при него с няколко предложения, поговорихме за този закон, който е безобразен. Той се съгласи да направим изменение на закона, направихме две комисии и нищо не стана отново. В това време колекцията на г-н Божков беше тържествено открита от покойния началник на историческия музей и министърът на културата, който продължава да е депутат. След това държавата, пак с помощта на Министерството на културата разходи неговата изложба до Белгия, до Лондон, до Москва.

– Мая Манолова. Подкрепихте я миналата година в кметската надпревара, макар и адвокат Хаджигенов да казва в едно свое интервю, че това е подкрепа, ама не съвсем, защото после ви се разсърдили. И все пак твърдяхте, че тя може да бъде алтернатива на ГЕРБ. Още ли смятате така? За Манолова, произнесла думите „Аз предложих Пеевски“ и впоследствие подкрепена от ГЕРБ за омбудсман?

Николай Хаджигенов: Миналата година това, което направихме, беше следното и сега запали цялата страна: открихме общия враг. А общият враг е ГЕРБ и корупцията. И ще се цитирам дословно, по памет: казах, че имаме една условна стена, която трябва да се взриви, за да могат да бъдат съборени ГЕРБ и корупцията. Ние не разполагаме с нужния инструмент. Разполагаме с интрумент в лицето на Манолова, която е крива щанга. И да, това не е подходящ инструмент за събаряне на корупцията, но имаме това. Манолова в онзи момент, и до днес, доколкото я наблюдавам, е може би първият политик, който е показал готовност да се постави в услуга на избирателите си. Не на себе си или на някой друг. Какво е било преди – вие оставате, всички знаем. Но миналата година тя направи такава заявка и продължава до ден днешен. Какво ще стане накрая ние още не знаем

– Т.е. отговорът на конкретния ми въпрос: Смятате ли, че Мая Манолова, произнесла думите „Аз предложих Пеевски“ и станала омбудсман с гласовете на ГЕРБ е алтернатива на ГЕРБ, какъв е? Смятате я за алтернатива, така ли?

Проф. Велислав Минеков: Само за момент. Това е както ме питат мен: „Славе, ти знаеш ли коя е Мая Манолова?“… Нищо подобно не съм чувал, аз бях на Луната, аз съм от вчера на тази земя.

Николай Хаджигенов: Всичко е по-добро от ГЕРБ. Включително Мая Манолова.

– Щом всичко е по-добре от ГЕРБ: ДПС по-добро ли е от ГЕРБ?

Николай Хаджигенов: Не.

– БСП по-добро ли е от ГЕРБ?

Николай Хаджигенов: Не.

– След като не смятате, че БСП и ДПС са алтернатива, как смятате Мая Манолова за такава?

Проф. Велислав Минеков: Кой го е казал това?

Николай Хаджигенов: Мая Манолова беше възможност миналата година да съборим ГЕРБ. Единствената тогава. Сега протестът създаде множество други възможности. Част от тях, може би, ще бъде Манолова. И всеки един, който се разпознава в политическата борба срещу корупцията. А тя не е само ГЕРБ, тук включваме БСП и ДПС съвсем спокойно. Единственото нещо, което можем да направим, за да не водим истинска война, е да водим политическа война. За да водим политическа война, ние имаме нужда от едно нещо – това, което правим на площада 103 дни. А именно: всички заедно срещу ГЕРБ.

Арман Бабикян: Никога не ми е харесвало, че Великобритания и САЩ са били в съюз със Сталин. Никога. Горе-долу това е отговорът, но мога да го преведа. Никога не ми е харесвало, че Христо Иванов е бил министър на Бойко Борисов, но ми харесва това, което прави Христо Иванов по простата причина, че тези хора са се събрали и със силите, които работят срещу автократичния модел в България. Не мога да си изкривя душата, че – да, крива щанга. Но, заради призива ѝ десницата има осем районни кмета.

Когато се бори човек срещу еднолична мека или средно твърда диктаторска власт нямаме право да избираме това, което ни харесва. Трябва да съберем всички, които са за демокрация. Това е първото. А след това да се чудим лява или дясна демокрация. Ако трябва да съм честен, също имам спомени от Манолова – всички мъжленца тогава (2013 г.) министър-председателят, Сергей Станишев се криеха като мишлета в дупки и никой не беше предложил Делян Пеевски, накрая тая жена от Кюстендил, която не уважавах, излезе и се подигра и каза: ми добре, аз го предложих.

– Т.е. БСП и ДПС не могат да са алтернатива на ГЕРБ, а Мая Манолова може ли да бъде алтернатива на ГЕРБ?

Проф. Велислав Минеков: Никой не може бъде алтернатива на ГЕРБ, но може да има няколко формации алтернатива. Естествено техният имидж ще пострада, ще трябва да се преглътнат обиди, ще трябва да се преглътне жестоко обществено мнение, но трябва да се случи.

– Да разбирам ли, че в това число слагате „Демократична България“ и Слави Трифонов?

Арман Бабикян: Всички заедно трябва да направят усилия.

– Кои всички и какви усилия имате предвид? Къде слагате БСП и ДПС? Изобщо: обяснете какво имате предвид?

Проф. Велислав Минеков: Нека го кажем като две възможности: едното е тази алтернатива от хора, които не са си симпатични, но трябва да свършат тази работа, а другото е: вероятно три-четири пъти да ни управляват военновременните правителства на президента Радев.

Николай Хаджигенов: Всички заедно срещу ГЕРБ, без БСП и ДПС, защото те са съучастници. Какво неясно има?

– Във всички ваши изяви отбягвате конкретен отговор на въпроса дали ще правите партия. Защо?

Николай Хаджигенов: Държим протеста непартиен, което означава, че ще ви отговорим на този въпрос, когато му дойде времето. Ние не отбягваме нищо.

– Да ви попитам така: Имате ли амбиции да участвате в политическия живот на страната, но не като протестиращи, а като хора, борещи се за власт, за управление, за даване на решения?

Николай Хаджигенов: Свободата има цена. Ако цената да свалим ГЕРБ, да съборим тая кочина, в която е държавата и да започнем да изграждаме това, което трябва – а именно съвременна, европейска държава, е да нагазим (или аз конкретно), в калното блато на политиката… Ако това е цената, която трябва да плати всеки един от нас, то ние вероятно ще я платим.

– Т.е. не изключвате да се явите на избори, например?

Арман Бабикян: Не съм съгласен с Николай, че политическото е кал. Вътре пребивават хора, които създават кал. И докато всички ние обикаляме околовръст, то ще продължи да генерира кал. Аз за разлика от него съм по-краен и смятам, че ако това е инструмент за промяна… Но не говоря за власт в смисъла на депутатско кюфте. За мен това е инструмент. Ако площадът е инструмент за натиск, то един ръжен вътре в парламента също е инструмент за натиск. Четвъртата власт също е инструмент за натиск. НПО-секторът също е инструмент за натиск. И трябва да се използват всички. И не виждам защо трябва да създавам удоволствието на някой си вид Бойко Борисов или който и да си е повярвал, че ще управлява феодална България и да го успокоявам, че аз само ще бъда балерина и ще минавам околовръст. Няма да бъда.

Проф. Велислав Минеков: Бях много огорчен от един наш едър политолог, който написа в мрежата, че моят стремеж е да стана министър. Това много ме натъжи, готвя се да стана министър-председател, не министър.

– От изказванията ви във времето: на 4 октомври пред бТВ г-н Бабикян казва, че той е „за“ политически субект, но не е обсъждал това с останалите двама. Седмици по-рано на 17 септември г-н Хаджигенов говори пред Дойче веле и казва, че тази тема е обсъждана и сте мислили преди протестите, но няма да съобщи повече. Кой казва истината?

Николай Хаджигенов: И двамата. Ние сме много неща, а още повече не сме. Това, което със сигурност не сме, е, че не сме малоумни. Т.е. ние си говорим години назад преди протестите. Обсъждали сме всичко, включително дали слънцето изгрява сутрин заради Бойко Борисов.

– Говорили ли сте да участвате тримата в някакъв вид политически субект?

Арман Бабикян: Дадох ви честния отговор. Аз ги карам те още мъдрят.

– Това може ли да се случи през регистрацията на ЕНП, например? Вие имате готова партия.

– Арман Бабикян: Може, разбира се. Признавал съм неколкократно и не се срамувам от това.

– А обсъждали ли сте с останалите си съпартийци дали ЕНП може да стане ракета-носител на Отровното трио?

Арман Бабикян: Преди тези двама души до мен да вземат решение, няма как да си позволя да говоря.

– По време на протестите вие не разрешавахте на трибуната да се качват партийци. Сега обаче вие не изключвате да влезете в политиката. Това не означава ли, че вие си запазихте една трибуна само за вас?

Проф. Велислав Минеков: Ето, яхнаха протеста и го осребриха.

– След което дисквалифицираха останалите формации, като казвате, че те трябват да направят нещо общо срещу Борисов

Арман Бабикян: Не, ние, а не те. Всички заедно.

– Вие също се слагате в това число, така ли?

Арман Бабикян: Ние правим политически протест 100 и колко дни, той не е астрлогичен.

– Аз това питам. Не дисквалифицирате ли всички останали по този начин?

Арман Бабикян: Напротив, напротив! Извинявайте, но Христо Иванов слезе на брега, не защото е участник в НПО. Той направи също политически акт и той беше добър. Всеки един такъв акт има значение.

– Преговаряте ли с „Да България“ и с ДСБ?

Проф. Велислав Минеков: Абсолютно, разговарям всеки ден или през ден. Имам достатъчно приятели и познати.

Арман Бабикян: Не, ние не сме субект, за да преговаряме.

– Водите някакъв тип комуникация, така ли?

Адв. Николай Хаджигенов: Всеки, който е дошъл при нас, ние разговаряме с него.

Арман Бабикян: Разбира се!

– А вие ходите ли при някого?

Адв. Николай Хаджигенов: Не.

Арман Бабикян: Преговори не е точнната дума, защото ние не сме субект за преговори.

Проф. Велислав Минеков: За какво да преговаряме?

Адв. Николай Хаджигенов: Всеки един, който е дошъл при нас да води разговор, без значение какъв, ние сме говорили с него.

– С Мая Манолова разговаряли ли сте?

Арман Бабикян: Да, разбира се.

– А поддържате ли комуникация с нея?

Арман Бабикян: Е, всички идват на площада и си говорим, какво да правим?

– Със слави Трифонов поддържате ли някаква комуникация?

Арман Бабикян: Всеки път, когато отида в предаването му, си говорим.

Адв. Николай Хаджигенов: Всеки един от нас гостува в предването му в рамките на протеста. Неговите хора са на площада всеки ден. Нека да конкретизираме.

– Мисля, че звучаха негови песни на протеста. Но той не идва.

Тримата: Звучат.

Арман Бабикян: Обещавам, че ако Христо Иванов записва песни, ще пусна и тях. Абсолютно!

Адв. Николай Хаджигенов: Това ми се вижда важно. Този въпрос вълнува всички. Всички твърдят, че бягам от въпроса. Не, не бягам. Въпрос на баланс. Ние да го задържим в рамките на граждански протест, без да позволим някой да вземе надмощие – от крайната левица до крайната десница през Христо Иванов, което е много сложно нещо за баланс. Да, това означава, че си говорим с всички по определени наши правила. Т.е. ние сме там, говорили сме с всеки. Аз съм говорил три пъти с Румен Петков за собствен ужас, ако щете вярвайте, но той идва и аз съм казал: „Всички заедно“, т.е. няма как да върна някой. Манолова не е идвала при мен, обикаля от другата страна на фонтана. Ако дойдат, аз ще говоря. Но неговите хора идват и аз говоря с всеки.

– Вие сте партиен член и имате партийни инструменти, но се качвате на сцената като гражданин. Защо не пуснете Мая Манолова да се качи като гражданка на тази сцена тогава?

Арман Бабикян: Всички сме първо граждани.

Проф. Велислав Минеков: Този, който се качи като политически лидер, трябва да има много кураж, тъй като едва ли точно този е харесван от цялата нация.

Арман Бабикян: Нали разбирате, точно това обслужва Борисов. Той иска половината площад да си тръгне, когато се качи Румен Петков, или пък другата половина, когато се качи Христо Иванов. Той това и чака от първия ден.

Адв. Николай Хаджигенов: Каквото стана през 2013 г., точно това.

– Какво мислите за Бойко Борисов?

Арман Бабикян: Толкова кратък въпрос – толкова дълъг отговор. Мисля, че ако имаше малко усещане за мястото си в историята, отдавна трябваше да си е тръгнал. Така че мисля, че това е един от най-преуспелите охранители в България.

– Проф. Минеков, какво мислите за президента Радев?

Проф. Велислав Минеков: 103 вечери разправям какво мисля за г-н Борисов. Президентът Радев има поведение, което ми харесва, откровено казано. Знам, че той връща комунистите, знам, но поведението ми харесва, колкото и да е ужасно това за Вашите уши и за ушите на нашите десни приятели.

– Адв. Хаджигенов, какво смятате за Делян Пеевски?

Арман Бабикян: Най-вкусното се падна на теб!

Адв. Николай Хаджигенов: Ние с него имаме отдавнашни отношения, още от преди 6 години и половина мисля, че минаха от „убийството“ на Пеевски, когато аз защитавах главния му убиец. Успешно, благодаря. Делян Пеевски е най-едрото зло у нас. Бойко Борисов е просто негов инструмент, неговата крива щанга.

– Какво смятате за Христо Иванов?

Адв. Николай Хаджигенов: Какво смятам за Христо Иванов ли? Само хубави неща.

– Какво смятате за Мая Манолова?

Арман Бабикян: Мисля, че тя има не по-малко право от всеки друг да се промени и уважавам това ѝ право и виждам, че това се случва.

– Корнелия Нинова има ли право на промяна?

Проф. Велислав Минеков: Каква промяна? Би било чудесно. Нека да се промени.

Арман Бабикян: Ако може да напусне БСП, не би било малко.

– Колко ще идържите още? Последен въпрос.

Арман Бабикян: Сега започваме.

– Предпоследен въпрос. След края на протестите ще обявите твърдо и категорично дали ще влезете в политика тримата, или преди това?

Арман Бабикян: Ние сме в политиката.

– Вие сте на площада. Сам направихте това разграничение.

Арман Бабикян: Там се прави политика.

– Вие казахте, че това е инструмент за натиск, инструментите за политика са други. Цитирам Ви.

Арман Бабикян: Да, това е политика.

Проф. Велислав Минеков: Нека да признаем, да не заблуждаваме журналистката. В момента всъщност, да, имаме партийни намерения, но те са конкретно за три партии – едната ще е лява, едната ще е дясна и един център, ама не можем да се разберем кой да е в центъра.

– Този път се повторихте с други ваши интервюта.

Проф. Велислав Минеков: Понеже един и същи въпрос ми задават 143 пъти подобно на Христо Иванов – обича ли Маджо или не го обича и аз вече съм изчерпан.