Повечето хора не могат да погледнат това изречение, без да бъдат обзети от желанието да го прочетат, коментира Profit.bg.

"Люси отива в парка и взема с нея кучето на разходка.“

Това твърди психологът и специалист по дислексия Лидия Стантън, според която мозъците на всички нас са били промити така, че автоматично да четем изречения.

Това, казва тя, води началото си от приказките, които сме се научавали да четем, когато сме били малки – образователен процес, който според Стантън е „необратим“.

Преподавателката в Университета на Лестър пише в социалната мрежа Quora:

„Невролозите и когнитивните психолози се шегуват, че четенето е форма на промиване на мозъка. Грамотните хора само трябва да погледнат даден текст, за да знаят, какво гласи. „Ако покажа дума или две пред очите ви, вие се чувствате принудени да ги прочетете – вашият мозък го прави автоматично, преди да решите дали искате да четете или не.“

За да онагледи своята теза, Стантън пуска следното изречение: „Люси отива в парка и взема с нея кучето на разходка.“

Опитайте се да се накарате да не прочетете изречението, докато го гледате.

„Изследвайте визуалния образ на думите, без да ги четете,“ казва Стантън.

Оказва се обаче, че е много трудно да гледаме в текста, без да четем думите.

Опитайте да назовете какво представлява всеки символ на снимката. Това не е трудно, но отнема повече време от четенето.

Това е така, защото не се концентрираме, когато четем. Процесът е автоматичен.

Ефектът на Струп е друг пример на този процес в действие. Задачата на Струп е популярен тест, използван за определяне на умственото представяне на човек, при който участникът бива помолен да определи цвета на думите.

Предизвикателството е човек да определи точния цвят, при положениe че думата изписва различен цвят.

Тъй като нашите мозъци са свикнали да четат думите, преди ние да виждаме цветове, задачата е затормозяваща за повечето хора.

„Намирам този проблем на по-бързото четене срещу определянето на цвета за невероятен, защото когато сме били деца, е било обратно. Процесът на научаване да четем е необратим“.

По тази причина това до известна степен е промиване на мозъка – изборът ни е бил отнет. Има и друга страна на този феномен, споделя Стантън пред Daily Mail.

„Повечето хора приемат четенето за даденост, но при много от хората с дислексия никога не се проявява този тип промиване на мозъка, защото техният мозък се съпротивлява на гладкото четене. В зависимост от степента на дислексията, в първия случай много от хората биха били привлечени от формата на думите, а не от техните имена или значения. Възможно е тази чувствителност към формите на думите и буквите да е свързана с широко обсъжданата креативност и дарбата на дислексията – да виждаш нещо друго, когато повечето хора са способни 'само‘ на това да извлекат значението от думите и рядко забелязват физическите им черти.“