Мащабът на ужаса в Афганистан всеки ден добива нови и нови измерения.

Показваме ви един много личен поглед на тази трагедия. Поглед, който свързва България и превзетата страна повече, отколкото сте си мислили, предава NOVA.

Афганистанци, които са живели в България, събират подписка с призив страната ни да отвори вратите си за тях. Помагали са на посолството ни в миналото и се надяват властите да ги включат в тези 70 души, на които вече обявиха, че ще предоставят убежище.

Допреди дни снимки са пазили спомена за щастливите седем години, които Навроз Сакхизай е прекарал като студент в България в края на 80-те. След настъпването на талибаните, той къса всички доказателства, че някога е имал връзка със западния свят. Остават само дигиталните копия и спомените.

„Спомените са много хубави - от колегите, от преподавателите, приятелите и студентите от другите страни. Българите, с които съм живял извън общежитието в града и села, са ставали мои приятели - като семейство”, споделя Навроз.

Той учи български в Русе, после следва в Института за световно стопанство във Варна. Пътува из България, опознава страната и хората тук, с които стават приятели за цял живот.

„Тогава отношенията бяха много сърдечни и приятелски. Много българи тогава не познаваха Афганистан. Спомням си, когато ходех в различни села и ме питаха откъде си, аз им казвах Афганистан и те се чудеха къде се намира. Когато разбраха, че съм чужденец, ме приеха много сърдечно. Тогава осъзнах, че българите са много сърдечни, любезни и гостоприемни хора”, казва Сакхизай.

Пренася България в обучението на двете си момичета в Кабул. За да поддържа връзката със страната ни създава дружество на афганистанците, завършили у нас. „Ние не сме забравили България и няма да я забравим. Аз и моите приятели поддържахме връзка за културни и духовни мероприятия, които посолството организираше”, посочи Навроз.

С настъпването на талибаните обаче връзката със западния свят започва да ги притеснява, а страховете им стават все по-големи. „Обстановката от последните седмици - общата картина, е много тъмна. Ние не знаем накъде върви. Не виждам светлина и надежда за бъдещето на нашите деца. Хората се притесняват много и живеят в паника”, обяснява Сакхизай.

Искат да напуснат Афганистан, но на този етап това изглежда невъзможно. След атентата на летището, желаещите да напуснат са разпръснати из целия град. Без перспектива кога отново могат да отидат на пистата и да чакат полет към свободата.

Насред хаоса, в който живее, споменът за България започва все по-често да напомня за себе си. Преди дни разбрали от медиите, че българските власти ще дадат подслон на 70 афганистанци, които са помагали на нашите дипломати. Започнали да се организират и вече имат списък с 12 души. Надяват се той да стигне до нашето правителство, а те и семействата им до страната ни.

„В този списък има доктори, които са завършили в България и работят в държавния и частния сектор, има инженери, икономисти, има хора, които са завършили право в България. Ние държим морално на страната. Аз винаги съм казвал, че за нас България е втора родина. Както гласи една поговорка: „Добри приятели се доказват в тежки дни и в трудности”, затова очакваме морално и приятелско отношение от българските власти и народ”, призова Сакхизай.

Търсят път навън, за да могат да продължат нанякъде. Това не е първата им война, но е първият конфликт, който заплашва да им отнеме малките-големи победи в техния личен свят. Научили са от България, че за свободата си струва да се бориш, молят се само този път да спечелят, без да проливат кръв.