Според МВР отвеждането на Кенаров от трима полицаи от пл. „Независимост“, използването на сила и поставянето на белезници и откарването му в 05 РПУ след няколко часа престой, всъщност е било… покана за посещение от дежурния полицай

Институциите в лицето на прокуратурата и Министерството на вътрешните работи правят всичко възможно да прикрият истината за ареста и насилието над журналиста Димитър Кенаров. Това е основният извод от последното развитие на проверките по случая от масовите протести в нощта на 2-ри срещу 3-ти септември 2020 г., пишат от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ).

Тогава нашият колега беше задържан, докато отразява протестите срещу правителството и главния прокурор. Въпреки многократните му опити да се обозначи като журналист, той е отведен от трима полицаи, а при поставянето на белезници върху него е упражнено насилие, което впоследствие е установено и от съдебен лекар.

Призивите на АЕЖ-България и редица международни организации за публичност и независимо разследване на случая не бяха чути.

Вътрешният министър Христо Терзийски не отговори на искането на Асоциацията на европейските журналисти за достъп до информация, за което подадохме жалба до съда.

Според МВР отвеждането на Кенаров от трима полицаи от пл. „Независимост“, използването на сила и поставянето на белезници и откарването му в 05 РПУ след няколко часа престой, всъщност е било… покана за посещение от дежурния полицай.

В края на януари прокуратурата отказа да започне разследване по случая с мотиви, които будят притеснения. Заключението ѝ се базира на вътрешна проверка, извършена от полицейската структура, която е организирала охраната на протестите – Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР). На практика СДВР се е самопроверила.

Прокурорското постановление за отказ от разследване показва, че полицията и наблюдаващият прокурор се доверяват на будния гражданин „Петър Петров от София“, който, ден след ареста, бил написал имейл до МВР, в който твърди, че Кенаров бил буйствал и нямал отличителни белези. В същото време, не е разпитан нито един от десетките журналисти, които са отразявали събитието. Нито СДВР, нито прокуратурата успяват да установят кои са полицаите, които отвеждат Кенаров от площада и тези служители остават анонимни.

Някои от аргументите на прокуратурата поставят под въпрос сигурността на журналистите, отразяващи протести, защото дават зелена светлина на полицията да арестува и бие всеки репортер, който се намира на първа линия. Освен това, прокуратурата приема, че фактически е невъзможно полицай да упражни насилие по време на протест, тъй като на площада има много хора, които снимат, и няма как подобни действия да останат анонимни.

АЕЖ-България ще продължи да изисква информация по този случай, защото подобни действия на полицията и последващият отказ на правоохранителните институции да гарантират обективно и всестранно разследване, освен заплаха срещу свободата на изразяване, са и заплаха срещу основни права на всеки български гражданин.

АЕЖ-България ще информира международните организации за действията на българските власти по случая с Димитър Кенаров. Случаят със задържането му, влаченето му по площад Независимост и отвеждането му до РПУ ареста е  регистриран на платформата за сигурност на журналисти към Съвета на Европа.

Днес представяме всичко, което ни е известно по случая. Вижте видеото, което подготвихме и прочетете цялата хронология:

СЛУЧАЯТ

Около 20:00 ч. на 2 септември 2020 г. нашият колега Димитър Кенаров, който има дългогодишен опит в отразяването на масови безредици и конфликти, отива на пл. „Независимост“, където се провеждат протестите с искане на оставка на правителството и главния прокурор. Той носи каска, противогаз с надпис PRESS и фотоапарат Nikon, с който снима видео.

Към 22:00 ч. полицията навлиза на площада и изтласква със сила протестиращите. Кенаров е изтласкан към стената на президентството. В този момент трима полицаи тръгват към него и го извличат в посока бул. „Дондуков“. Кенаров е хвърлен на земята. Камерата му изхвърча. По думите му, един или двама полицаи са упражнили тежест върху гърба му и извили ръцете му. Той започва да се задушава и на няколко пъти извиква, че не може да диша. Един от полицаите започва да го рита с кубинките си в областта на главата и лицето. Ритниците били поне три: един в горната част на черепа; един отдясно, в областта на челюстта; и един директно в орбитата на дясното му око. Кенаров е с белезници заедно с други задържани. Към 0:30 ч., след като пита защо останалите са без белезници, а той със, полицай му сваля белезниците. Разпоредено му е да стои на едно място. На място пристигат полицейски камионетки. Кенаров е натоварен в една от тях, но тя не тръгва, защото не е ясно в кое районно ще откара задържаните.

Задържаните престояват така близо час въпреки задължителните противоепидемични мерки, които препоръчват избягване на стоенето в близост. Кенаров е откаран в 05 РПУ, което се намира на около два километра от мястото, на което е задържан. Разпоредено му е да се качи на втория етаж. Там в един кабинет е накаран да напише обяснения и му е съставен предупредителен протокол. Не са му връчени никакви документи. Обяснено му е, че няма нужда от адвокат. След това е освободен.

На другата сутрин Димитър Кенаров отива в Александровска болница, където е прегледан. Заключението: „контузия и разкъсно-контузна рана в лявата теменна област; хематом в подножието на дясната орбита и в дясната скулова област; данни за контузия на дясната темпоромандибуларна става; двустранни кръвонасядания на шията; кръвонасядания на дясното рамо, двете мишници и лявата предмишница; охлузвания на левия лакът; контузия на дясното бедро; охлузвания на лявата подбедрица.“ Становището: „Тези травматични увреждания се получени в резултат от ударни притискащи и триещи въздействия на твърди тъпи предмети каквито характеристики могат да имат части от човешкото тяло (ръце, пръсти, крака обути в обувки), теренът и други предмети.“

РЕАКЦИЯТА

Случаят предизвика сериозна международна реакция. Базираният в Ню Йорк Комитет за защита на журналистите, комисарят по човешките права към Съвета на Европа Дуня Миятович, „Репортери без граници“ осъдиха инцидента и призоваха за независимо разследване. Действията на МВР срещу Кенаров бяха регистрирани и на платформата за сигурност на журналистите, която Съветът на Европа поддържа.

Кенаров и адвокатът му подават жалба до съда срещу задържането, а до МВР и прокуратурата – за действията на полицаите.

СЪДЕБНОТО ОБЖАЛВАНЕ НА АРЕСТА

Софийският районен съд изисква незабавно от 05 РПУ цялата информация за ареста на Кенаров. От районното отговорят, че при извършената от тях проверка не е установено Кенаров да е бил задържан. В книгата за пропускателния режим е установено, че Димитър Кенаров е бил записан, като „поканен“ от дежурния „за времето от 03:00 до 03:45 ч.“

Съдът прекратява делото, тъй като приема, че няма заповед за задържане, а „незаконни действия на администрацията“ и го изпраща по компетентност на Административния съд в София. Съдът първо указва на Кенаров да посочи заповедта за задържане, която обжалва, а след това прекратява делото, тъй като приема, че то трябва да се гледа от Софийския районен съд. Така казусът стига до Върховния касационен съд.

МЪЛЧАНИЕТО НА МВР

На 20 декември вестник „Сега“ съобщава, че проверката на МВР не е открила нарушения в действията на полицаите в случая с Димитър Кенаров. От МВР не дават повече подробности. Тогава АЕЖ-България изпрати заявление за достъп до обществена информация до министъра на вътрешните работи Христо Терзийски, с което поиска пълен достъп до материалите от преписката. На 5 януари пред bTV министърът на вътрешните работи Христо Терзийски коментира, че е установено единствено „нарушаване на нормативни документи“ и че не е установено насилие.

Христо Терзийски не отговори на заявлението на АЕЖ-България и на 5 февруари ние обжалвахме мълчаливия му отказ пред съда.

ОТКАЗЪТ НА ПРОКУРАТУРАТА

На 22 януари 2021 г. прокурор Юлиан Лефтеров от специализирания отдел на Софийска градска прокуратура отказва да образува разследване по подадения сигнал от Кенаров и неговия адвокат. Прокурорското постановление съдържа не само вътрешни противоречия, но заключения, които могат да се превърнат в опасен прецедент и да застрашат журналистическата професия.

Прокуратурата е достигнала до своите изводи на базата на проверка, извършена от институцията, срещу която Кенаров подава жалба – СДВР. Още в първите дни на инцидента АЕЖ-България постави въпроса за обективността на една бъдеща „вътрешна“ проверка, след като най-висшата професионална фигура в МВР – главният секретар, отрече да има полицейско насилие.

Според прокуратурата ден след инцидента в МВР е получен имейл от гражданина „Петър Иванов Петров от София“, който „изразявал възмущението си по повод информацията, че журналист щял да съди МВР“. Според Петров този журналист е бил „провокатор“, „скачал е срещу полицаите“ и „не е имал отличителни знаци, че е журналист“. Впоследствие „Петров“ дал писмени сведения, в които заявил, че „наблюдавал ареста на журналиста и видял, че когато полицаите са го арестували – той започнал да вика, че има журналистическа карта, но Петров не видял никакви отличителни знаци на някаква медия“.

Няма как да знаем дали „Петров“ съществува и е бил действително на площада. В същото време знаем, че там са били и десетки колеги на Кенаров, които обаче нито СДВР, нито прокуратурата е намерила за необходимо до разпита.

Прокурор Лефтеров цитира и изготвени от СДВР „видеотехнически експертни справки на изследваните видеозаписи от системата на видеонаблюдение на СДВР, от средствата за масова информация и социалните мрежи“. Експертите установили, че на тях се виждат… протестиращи, полицаи и журналисти. На някои от кадрите се виждало лице с оранжева каска, на която обаче нямало надпис PRESS. Защо прокуратурата обсъжда този факт не става ясно, защото от кадрите от ареста на Кенаров се вижда, че той е с каска, която е тъмносиня.

Прокуратурата на практика приема, че фактически е невъзможно някога някой полицай да упражни насилие по време на протест, тъй като на площада има много хора, които снимат, и няма как подобни действия да останат анонимни. В същото време прокуратурата приема, че тримата полицаи, заснети да отвеждат Кенаров, не са били идентифицирани „въпреки всички възможни действия“, т.е. са останали анонимни. Прокурор Лефтеров цитира, че те са имали задължение да имат индивидуални идентификационни номера, но не било ясно дали те са имали такива или са ги загубили.

Повече от притеснително е заключението на прокуратурата, че докато снима  събитието на първа линия Кенаров на практика е отказал да изпълни полицейско разпореждане и при това положение използването на сила и задържането му са били оправдани.

Подобно тълкуване на закона от страна на прокуратурата на практика означава, че никой журналист никога не може да бъде на първа линия и да заснема масови събития, защото полицията ще бъде в пълното си право да използва сила срещу него и да го задържи.

Прокуратурата установява, че за ареста на Кенаров не е изготвена заповед за задържането му, не му е бил извършен личен обиск и не е бил запознат с правата, които имат задържаните лица, но това също не е престъпление, защо нямало данни това да е направено умишлено.

Прокуратурата не установява как са се появили травмите по тялото на Кенаров, а само, че е възможно това да е станало в резултат на „приложената физическа сила от полицейските служители за сломяване на съпротивата на Кенаров по време на придвижването му до мястото, на което са му били поставени белезници“, но няма данни това да е било „неправомерно и противоправно“.

В края на постановлението прокурор Лефтеров записва, че не може да се установи какво се е случило с камерата на Кенаров, тъй като той не бил предоставил „документи за вещта“.