Решението на директора на екоинспекцията в Русе Цонка Христова, че новият завод за презервативи на Красимир Даков няма нужда от ОВОС, е атакувано по административен ред от близко до ВМРО сдружение

Сравнително неизвестното русенско сдружение „Приказка за България“* е атакувало решението на РИОСВ в полза на частния инвеститор на новия завод за каучукови изделия в Източната промишлена зона, пише Радко Димитров във „ФРОНТАЛНО“ .

Проектът стана известен в общественото пространство като „завода за презервативи на Красимир Даков“ – скандален бизнесмен, основател на ГЕРБ, и свързан с обръчите от фирми около управлението на партията в Община Русе.

Поредният проект за химическо производство в града стои на дневен ред в последните месеци и основателно предизвиква притеснения у гражданите, свързани с отделянето на евентуални вредни вещества във въздуха и водите.

„Приказка за България“ е сдружение за „военно-патриотично възпитание на младежта“, тясно свързано с политическа партия „ВМРО-БНД“, показа справка на „ФРОНТАЛНО“. Какво е накарало „патриотите“ са станат внезапно „екоактивисти“ предстои да разберем днес, когато те свикват нарочна пресконференция.

Сдружението ще бъде представлявано в този казус от известния русенски „зелен“ адвокат Анатоли Казаков. „ФРОНТАЛНО“ го намери за повече подробности, като използвахме възможността да се осведомим как върви и съдебният процес по прословутото дело за Общия устройствен план на Общината, чието решение вече е стигнало до Европейския съд за правата на човека. Адв. Казаков коментира за нас и други интересни теми:

– Адв. Казаков, „ФРОНТАЛНО“ получи информация, че сдружение „Приказка за България“ от Русе е обжалвало решението на директора на РИОСВ-Русе Цонка Христова, според което е постановено да не се извършва Оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ на Инвестиционното предложение на фирма „ДД Логистика“ ЕООД за т.нар предприятие за производство на каучукови изделия в Източната промишлена зона. От документите е видно, че Вие сте адвокат-пълномощник на това сдружение. Бихте ли споделили повече подробности?

– Бях сезиран от сдружение „Приказка за България“ – Русе, които поискаха юридическа консултация по въпроса и след това пожелаха да обжалват това решение – първо по административен ред пред Министерство на околната среда и водите /МОСВ/, а, ако се наложи, след това и пред Административен съд и ме упълномощиха. Жалбата вече я подадох в срок и предстои разглеждането й в съответната процедура и срокове.

– Каква е тезата Ви по въпросния казус и какви са съответните аргументи?

– Тезата и аргументите подробно съм посочил в жалбата. Накратко казано, и така че да бъде разбираемо за широката общественост, и да не затъваме в членове и алинеи: решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Първо ми позволете да опиша фактическата, правна и екологична обстановка, съществуваща към момента в Русе, за да стане по-ясно и на вашите читатели. Няма русенец, който да не понася и да не знае, че екологичното състояние на града е лошо – в най-голяма степен поради индустриалното замърсяване.

„Налице е очевидно и безспорно пресищане на града и околността с химически предприятия.“

Неслучайно се появи изразът „долината на химията“ в речника на русенци. Отдавна русенските екоактивисти издигнаха искането пред Община Русе и местните държавни контролни органи – РИОСВ, РЗИ, РДНСК, Басейнова дирекция – Дунавски регион и др., да се наложи мораториум върху разрешаването на нови химически производства, защото чашата е пълна и всяко ново производство ще прелее тази чаша на поносимост и търпимост. Чашата всъщност отдавна е преляла. Русенци си спомнят, че кметът на Русе Пенчо Милков беше избран и заради предизборното си обещание: Русе да бъде град с чист въздух и да не допусне нови химически предприятия на територията и околностите му. Нещо повече, когато течеше скандалът с Общия устройствен план на Русе, кметът заяви пред представители на екосдружение „Дунавски регион“ от град Мартен и други природозащитници, че няма да позволи нови химически производства в Русе без процедура по ОВОС. На фона на тази обществена обстановка решението на РИСОВ да не се извършва ОВОС на предприятие от каучуковата промишленост е, меко казано, поредният шамар за русенските граждани.

– Несъмнено тези факти са широко и публично известни в Русе. Все пак, какви са юридическите основания?

– На първо място, няма как да не се върна малко назад в историята на въпроса за споровете и делата за Общия устройствен план /ОУП/ на Русе. Тогава бизнесът, кметът и администрацията на Община Русе, както и една група общински съветници, представиха нещата така, че все едно екосдружение „Дунавски регион“ – Мартен саботира приемането на ОУП и едва ли не пречи на развитието на промишлеността в Русе. Ще ви припомня какъв беше основният въпрос тогава. Видните индустриалци на Русе впрегнаха всичките си усилия и зависимости, за да прокарат проекта за индустриална зона „Тегра“ /бившият КТМ/ да бъде от категорията „Чисто производствена“ – тоест, там да бъдат разрешени химически производства, а природозащитниците се бореха да бъде „Предимно производствена“ – тоест, съобразно закона, в такива случаи не са разрешени химически производства. Това беше единственият правилен, легален начин да се ограничи разрастването на химическата индустрия в района на Русе и Мартен, която безспорно отделя замърсяващи околната среда вещества. В интерес на справедливостта трябва да кажа: да инвеститорите заявяват и предвиждат в проектите си впоследствие изграждане на пречиствателни инсталации, но всички знаем, че те или не се изграждат, или се изграждат, но не функционират пълноценно, поради това, че разходите за филтри, консумативи и т.н. не са малки и те предпочитат да си ги спестяват, за да не намаляват печалбите си. Русенци вече имат печалния опит с други такива химически предприятия.

„Когато представят бъдещите си предприятия, всички инвеститори свалят на гражданите звезди от небето, че едва ли не от комините им ще излиза люляков аромат.“

След като построят заводите, забравят обещанията си. Затова тогава екозащитниците поведоха тази битка, защото чрез определянето на Индустриалната зона на КТМ като зона „предимно производствена“ този проблем щеше да се реши. Но индустриалното лоби се активира максимално, с всички възможни средства и начини – и позволени, и непозволени – да наложи своя проект.

– А какво стана с делото за ОУП на Русе, по което бяхте страна?

– Както вече знаете екосдружение „Дунавски регион“ обжалва приемането на ОУП пред Административен съд – Русе, впоследствие и пред Върховния административен съд в София. Загубихме битката, но не и войната. Много жлъч и сарказъм се изсипа върху русенските природозащитници от някои местни журналисти, за които и уличните кучета в Русе знаят, че са в услуга на местните бизнесмени и са на хранилка при тях. Но, според мен, избързаха да се радват. Историята е следната: има Решение на Конституционния съд на Република България, което излезе през месец октомври 2020 г., и което задължи Парламентът да измени чл.127, ал.12 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, като съобразно Европейското право, да регламентира, че ОУП /Общите устройствени планове/ могат да се обжалват от „засегната общественост“, разбирай всички граждани (физически лица) и фирми (юридически лица) на територията на съответния ОУП – в случая Русенска Община. През месец март 2021 г. в едно от последните заседания на Народното събрание, няколко седмици преди изборите на 4 април 2021 г., с гласовете на управляващото тогава мнозинство от ГЕРБ и ДПС, беше приет текст, който дава право само на засегнатите собственици /разбирай съседи на парцели в зона/ да обжалват ОУП по реда на чл. 215 от ЗУТ пред съда. Парламентът грубо погази решението на Конституционния съд и Европейското право – Орхуската конвенция. Една разпоредба, която ограничава правата на българските граждани и пряко противоречи на Орхуската конвенция – това е библията на екологичното право на Европа, която постановява, че под „засегната общественост“ от планове – вкл. ОУП, проекти и др., следва да се приеме, че включва всеки един гражданин или юридическо лице с постоянен адрес на територията на ОУП. Върховният административен съд не направи тълкуване на правото, не приложи пряко разпоредбата на Европейското законодателство, като приоритетна спрямо вътрешното право и незаконосъобразно приложи противоречащата на европейското право норма на чл.127,ал.12 от ЗУТ. Екосдружение „Дунавски регион“ не се предаде и ме уведоми, че желае да продължи битката докрай и сега подготвям обжалване на Решението на ВАС пред Европейския съд за защита на човешките права. Така че, очаквайте развитие.

– Нека се върнем на основната тема по проекта за завод за каучукови изделия. Какви са вашите конкретни аргументи в жалбата?

– Нямаше как да не направя тази кратка ретроспекция на събитията, фактите и обстоятелствата, защото настоящата жалба е следствие от описаното по-горе от мен. С посоченото решение на РИСОВ се дава право да се строи предприятие от каучуковата промишленост без ОВОС в Източната промишлена зона на Русе, която обаче според Общия устройствен план на Русе е категоризирана като „Предимно производствена“, тоест в такава зона, според чл.25,ал.1,т.1 от Наредба №7 за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, НЕ СЕ ДОПУСКАТ производства от химическата и каучуковата промишленост. Ето резултатът от подценяването на въпроса за ОУП:

„Бизнесът, занимаващ се с химическа промишленост не само си извоюва да строи още химически предприятия в Индустриалната зона на КТМ /„Тегра“/, но вече превзема и подстъпите на град Русе.“

Значи, законът не допуска изобщо строителство на предприятия от каучуковата промишленост в Източна промишлена зона, а РИОСВ не само го допуска, но и не изисква ОВОС на този завод от инвеститора!? Вижте докъде стигна процесът. На фона на бурното обществено недоволство от замърсяванията на въздуха на Русе от химически предприятия се разрешава в нарушение на закона не само да се построи нов химически завод, но и да се построи без преценка, какво ще е въздействието му върху града. А този завод се намира на няколкостотин метра от жилищен квартал „Тракцията“, наблизо е и Младежкият парк. Впрочем, в съседство на този завод се изгражда още един химически завод, който също е пуснат без ОВОС, но никой не ме сезира и упълномощи, и съответно не се обжалва това, според мен, незаконосъобразно решение. Има още аргументи посочени в жалбата: неизследван „кумулативен ефект“, замърсяванията на водите и др., но нека оставим органите да си свършат работата. Процесът започна, дадох достатъчно информация. Не искам да се счита, че искам да въздействам по някакъв начин на обективното решаване на спора. Уверен съм в правотата на аргументите си и вярвам в компетентността на органите и съда. Ще се борим докрай.

– Споменахте,че има и друг химически завод, който е допуснат в Източната промишлена зона, но не сте сезиран. Как стоят нещата с вашето участие в тези дела? Някои хора навярно си мислят, че вие сте длъжен да обжалвате в лично качество?

– Уместен въпрос. Много хора считат, че аз, като адвокат, практикуващ в сферата на екологичното право, едва ли не съм длъжен сам да си водя делата. В тази връзка, прави впечатление, че много, иначе активни природозащитници, които постоянно се изявяват в социалните мрежи и се снимат до всяко кошче с разпилян боклук, когато опре да застанат с името си в истинска битка срещу замърсителите и органите, отговарящи за чиста околна среда, които не си вършат работата както трябва, т.е. точно когато е най-важно, ги няма никакви. В Русе наскоро се регистрираха екосдружения точно с тази цел, но от тях ни вопъл, ни стон – потънаха в мълчание и по тези казуси. Да, важно е да се садят дръвчета и трябва да се прави, но по-важно е да застанеш в истинска, пряка битка, когато се наложи. Директно, с подписа си, с отговорността си.

– В този смисъл, каква оценка бихте дали на дейността на новосъздадения Обществен съвет по околна среда към Кмета на Общината?

– По същата логика е странно и поведението на наскоро сформирания Обществен съвет по екология към Кмета на Община Русе. Още на първата сбирка по учредяването му предупредих някои от присъстващите екоактивисти, че този съвет може да бъде употребен за други цели. Затова и не пожелах да стана член на съвета. Според мен това е начин да се привлекат активните природозащитници, кметът да ги приеме под крилото си и да задуши гласовете им. Видно е, че нещо такова става. Не чух дори един глас против новите инвестиции в химически предприятия. Потискаща тишина в редиците им. Затова ли се създаде този съвет? Да легитимира мълчанието на местната власт? А в съвета влязоха иначе будни и непримирими с несправедливостите граждани. Уважаеми съграждани, Вие сте тези, които сте легитимирани да водите екологичните дела. Вие, гражданската общност, сте страната по екологични спорни производства пред административните органи и пред съда. Ако ангажирате адвокат, той ви защитава като професионалист, със знанията и опита си, но той не е страна в процеса. Ако вие не ме сезирате и упълномощите, дело няма как да има. Ако можете да си го водите сами, направете го. Но не чакайте адвокатите да си водят делата сами. Между впрочем, това е и едната от причините да напусна партия „Зелените“ /„Зелено движение“/, защото бях упрекван, че водейки екологични дела, защитавам само партийни интереси. Аз бях природозащитник много преди да бъда в ПП „Зелено движение“ и водех екодела. И сега съм, и ще бъда правозащитник, след като напуснах „Зелените“. Още една заблуда съществува в част от обществото.

„Юристите, занимаващи се с тази трудна сфера на екологичното право, не са само на едната страна на обществото – тази на гражданите.“ 

И не би било справедливо и равнопоставено да е така. Тези юристи неоснователно се упрекват от бизнеса, че са прът в колелото на прогреса, промишлеността, трудовата заетост и т.н. Отдавна в развитите държави екоюристи се ангажират от съответните индустриалци при проектиране на инвестиции в химическа и не само в химическа промишленост. Целта е максимално да се изследва аргументите „за“ и „против“ на една инвестиция, да се огледа от всички страни. Това е полезно за обществото, защото предотвратява прибързани решения, изглаждат се конфликти, избягват се дългите съдебни процеси. Формират се екипи от химици, биолози, еколози, инженери, архитекти и екоюристи. Те правят анализ на инвестиционния проект, всеки в своята сфера, съответно, екоадвокатите в сферата на екологията съобразяват всички законни екоизисквания и избягват подводните камъни в екозаконодателството. Мен също са ме ангажирали в такива екипи, на ранен етап, но само от чуждестранни фирми. Наскоро бях ангажиран от такава фирма и в Русе, но на късен етап. Направих анализ и предупредих фирмата, че инвестицията е проблематична в екологично отношение, но те не се съобразиха с аргументите ми и в резултат инвестицията беше отхвърлена. При това бях посочил решение на проблема.

* Още за русенското сдружение, което атакува решението на РИСОВ за новия завод:

През април миналата година управителят на „Приказка за България“ Цветелин Радулов получи от Галин Григоров плакет на Областния управител на Област Русе, с който сдружението бе удостоено „за съществен принос към съхраняването и предаването на българските традиции и ценности.”

Кои са „Приказка за България“?

Сдружение за военно-патриотично възпитание на младежта „Приказка за България“ е основано в Русе на 11 юли 2018 г. Председател на сдружението е офицерът от запаса и резерва Цветелин Радулов, а в Управителния съвет влизат още Магдалена Георгиева и Пресиян Костадинов.

Общото между тримата е, че са тясно свързани с русенската организация на политическа партия „ВМРО-БНД“. На последните парламентарни избори през ноември м.г. Радулов и Георгиева са в кандидат-депутатската листа на партията в 19-и МИР, а Костадинов доскоро е бил секретар на ВМРО в Русе. Партията няма представители в парламента, но пък засега има група в Общинския съвет.

Целите на сдружение „Приказка за България“ са най-разнообразни в сферата на „военния патриотизъм“ и „родолюбието“, така както го разбират във ВМРО. Интересното е, че буквално вчера следобед (21 март) след актуализиране в електронния регистър на юридическите лица с нестопанска цел се появява и нова цел на сдружението, а именно: „Опазване на екологичното равновесие, опазване чистотата на въздуха, водите и почвите.“