70 години щастливи дни!
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
70 години щастливи дни!
Една художничка, Виолета Радкова, сценограф на театрите в Русе и Силистра го твърди.
Даже заглавието на юбилейната й изложба е още по-ярко: „О, ЩАСТЛИВИ ДНИ”.
Виолета Радкова е посветила изложбата си на Иван С. Това е човекът до нея - актьорът Иван Самоковлиев.
- Прекрасен актьор и мой любим, с когото през този май правим 30 години от тайния ни църковен брак на морето през 1988 г.
Към тази непомръкваща любов е благодарността на художничката. Виолета Радкова е завършила Националната художествена академия през1973 г. Има 30 самостоятелни изложби в Русе, София, Пловдив, Балчик, Рига, Инсбрук, Щутгарт, Виена, Анкара, Париж, Баден-Вюртенберг. Награждавана е с първа награда за сценография през 1989 г, както и наградата на САБ „Икар” през 2001 г. Член е на СБХ и на Съюза на артистите.
-Защо нарекохте изложбата си „О, щастливи дни”?
- Картината с пясъчните часовници и с момичето с шутовската шапка се нарича „О, щастливи дни”, заглавието на изложбата ми е инспирирано подсъзнателно от пиесата на Бекет.
-Мъжът ви и днес ли ви вдъхновява?
-Да, мисля че за всеки човек е така. Докато има любов, всичко наоколо е красиво и вдъхновяващо. В картината ми „Дон Кихот” съм нарисувала потрет на Иван, който ще е в центъра на юбилейната ми изложба . Асоциацията в портрета, обяснява и музиката и нежността в картините, които рисувам. На моите 70 години аз помня най-напред щастливите си дни. От какво са щастливи? Имам три неща – любовта - (любимият човек) , детето ми , картините ми. Не знам по-голямо щастие от това. Вие знаете ли? Нашите щастливи мигове са безплатният подарък за Душата! Да откриваме всеки ден по някое тайно чудо, дори в малките неща.
А когато отминат повечето от отредените ни дни, да осъзнаем, че те са били най-важните: смехът на детето ни, неочаквана среща с добри приятели, тиха вечеря с любимия, радостта от завършената картина...
Продължавам да се питам – как ли се рисува щастието?
Най-красивите неща от живота бавно, но сигурно заличават раните в Душите ни. Така сме устроени – да помним хубавото. И тогава остават само спомените за щастливите ни дни и миговете, в които наистина сме цели и добри, защото сме научили най-важния си житейски урок , да прощаваме и да обичаме.
„Много ни трогна вкъщи приятелят ни Косьо Станев, който ми подари видеоклип в Ютуб, посветен на юбилейната ми изложба".
Изложбата на Виолета Радкова в Русе е от 16 до 30 май в галерията на улица „Борисова” срещу Общината.
Иван Христов: Бях на три уискита преди 9 часа сутринта
НАПАРАПЕТВАНЕ
НАПАРАПЕТВАНЕ
Дунав (Русе) разгроми Фратрия
НАПАРАПЕТВАНЕ