Българската православна църква чества годишнината от възстановяването на Българската патриаршия, чието съществуване е прекратено в края на 14-ти век при падането на България под турско робство.

На 10 май през 1953-та година Третият църковно-народен събор избира пловдивския митрополит Кирил за първия съвременен български патриарх.

Възстановяването на Българската патриаршия се превръща във възрожденски идеал за родните ни църковни дейци, припомня БНР. След десетилетни упорити църковно-национални борби през 1870 година е направена първата крачка чрез учредяването на Българската екзархия. Цариградската гръцка патриаршия обаче не признава султанския ферман и обявява българската църква за схизматична.

Изолацията от православния свят продължава цели 73 години. В края на Втората световна война Цариградската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква. По този начин се дава възможност през 1953 година, църквата ни да възстанови патриаршеския си статут и да избере предстоятел - патриарх.

След смъртта на патриарх Кирил през 1971 г. негов заместник става патриарх Максим - най-дълго управлявалият български патриарх в новата ни църковна история. Той ръководи Българската патриаршия в продължение 41 години.

Годишнината ще бъде тържествено отбелязана във всеки епархии в страната. В столицата  патриарх Неофит ще оглави празничен молебен в катедралата „Свети Александър Невски“.