Празникът на светлината и любовта е. Християните го празнуват от стотици години, но той много се е променил.

В началото Коледа съвсем не е била толкова свят ден, Христос не се е родил в обор и тримата мъдреци вероятно не са съществували. Около Рождество Христово битуват много легенди, които днес сме приели за част от красивата коледна приказка. Каква обаче е истината?

Диви партита вместо

кротко черкуване

Колкото и да е неприятно за традиционалистите и консервативните християни, трябва да кажем, че в началото Коледа не е била това, което е днес. Християните не са отправяли радостен взор към небето, не са шепнели молитви в черквата и не са спазвали пости до Рождеството Му.

Чак до XVIII век празненствата на Коледа са били всичко друго, но не и смирени. В големите градове хората празнували по улиците. В църквите пък се леело такова количество вино и бира, че духовниците решили да изместят самото празненство от нощта на раждането до първия ден на малкия Исус – 25 декември.

Първоначално литургиите се правели само през нощта, а мръзнещите хора се греели в църквата, пийвайки винце и бира. Тъй като честването започвало късно, те идвали порядъчно наквасени от кръчмата и често смиреният празник се превръщал в див купон.

Как трябвало да изглежда един истински коледен празник, се е различавало обаче доста в различните страни. Финландците например украсяват на 24 декември гробовете на близките си. В съседна Швеция хората не си поднасят подаръците, а си ги хвърлят през прозореца или вратата. В Австралия пък Дядо Коледа пристига по бански на сърф при обичайните 35 градуса за това време на годината.

Не е имало подаръци,

елхите са били

само за богатите

Днес цял свят украсява елха за Коледа. Този обичай обаче не е много стар. Коледната елха се появява през XIX век и в началото са можели да си я позволят само богатите люде. Елхата се превърнала в моден аксесоар и доказателство, че собственикът на дома, в който е тя, е богат и пребогат.

Затова аристокрацията и буржоазията започнали лудо надпреварване в украсата на елхите, което днес не може да надмине никой. Така например Жером Наполеон, най-младият брат на Бонапарт,

украсил елхата си

с нотариални актове

на обширни продородни земи – това били и подаръците за гостите му.

Коледната украса и елхата се появяват едва през XIX в. СНИМКИ: АРХИВ

Всъщност и подаръци не е имало в началото. Дарове се правели на Свети Николай, като от тях се облажвали най-вече епископи и висши духовници. Чак когато Мартин Лутер повел битка сещу този обичай, децата започнали да разчитат на подаръци и на Коледа. Поне протестантските деца.

Христос не е роден

на 25 декември

Най-големият дар на хората на този ден е направил Господ – давайки ни своя собствен син, за да изкупи греховете ни. Това е и причина да празнуваме Рождеството Му. Но наистина ли Исус е роден на 25 декември? Всъщност според Новия и Стария завет можем да кажем с почти стопроцентова сигурност – не! В Библията няма конкретна дата никъде. Дори папа Йоан Павел II призна през 1994 година, че е по-добре да не търсим точна дата на раждането. Защо тогава празнуваме на 25 декември?

Корените на този празник трябва да търсим още в III век. Епископ Хиполит повежда тогава битка срещу упорития култ към Слънцето. Според езичниците синът на Слънцето е роден на 25 декември и това било повод за големи празници сред неприелите Христовата вяра.

През 325 година на своя първи събор църквата решава да празнува рождеството на Исус на 25 декември. 60 години по-късно на втория събор духовниците обявяват Рождеството на 25 декември за догма.

Исус не е роден в обор. Навремето домашните животни са нощували в пещери.

Остава въпросът защо днес започваме празника още на 24 декември? Първоначално църквите бият камбаните за раждането на Божия син точно в полунощ на 24 срещу 25 декември. Отговорът е именно в това, че до полунощ повечето християни вече се напивали сериозно и нямало как да участват в празник. Затова църквата проявила гъвкавост и го преместила на другия ден на обяд. Чак реформаторите започват да правят литургии отново на 24 декември, но празникът си останал два дни. За пиещи и непиещи.

Не е имало само

един свети Николай

Свети Николай е един от най-почитаните светци на християните, а и най-любимият на децата. Защото първо само на този ден те получавали дарове. Днес обаче за свой светия са го обявили различни професии – банкери, моряци, войници, в някои държави той е патрон дори на уличните измамници.

Почитането на чудотвореца е на над 1500 години. Но истината е, че всъщност на този ден се почитат двама светии с това име, които във вековете са се слели в една фигура. Единият е свети Николай Мирликийски, а другият – епископ Николай от Сион. Тъй като и двамата живеели в Турция, през вековете различни историци и хроникьори объркали биографиите им, докато накрая ги слели в една. След Реформацията свети Николай започнал да губи силата си в църковните дела, докато накрая официално бил зачеркнат като празник от католическата църква. Но късно – той вече е превзел чрез холандския си образ Санта Клаас САЩ, където е свалил неудобните църковни одежди и е нахлузил популярните червени дрехи с бял пух, понапълнял е, зачервил е нос и най-вече: напълнил е чувалите с подаръци за децата.

Свети Николай се възражда чрез Санта Клаус.

В този си вид вече като Санта Клаус повежда истински кръстоносен поход из цял свят и се завръща победоносно в Европа.

Исус не е

роден в обор

Рождеството на божественото дете е станало във Витлеем според Матей и Лука. Въпреки това учените днес са убедени, че истинското място, на което се е родил Исус, е Назарет. Витлеем влиза в легендата по политически съображения. За да има новата религия по-голяма сила, Исус е трябвало да бъде наследник на цар Давид. Затова и е написано, че е роден в неговия град Витлеем. Йоан обаче пише за Исус от Назарет. Също и Марко смята Назарет за родното място на новия Бог – вероятно двамата просто не са чули политическите съображения на колегите си.

Също така Исус не е роден в обор, защото по онова време в Галилея не е имало дървени обори. Западният свят обаче слага бебето в обора, защото евангелистите пишат за животните, при които е родено бебето. Всъщност по онова време домашните животни нощуват и се хранят в пещери.