„Здравейте, казвам се Владо и съм пристрастен към Facebook.”

Звучи странно, но забелязали ли сте, докато пътувате в метрото да речем, колко хора са забили поглед в екраните си. Досущ като зомбита. С празни погледи, напълно безразлични към случващото се около тях. Едва ли ще е преувеличено, ако кажем, че подобно поведение вече е диагноза, пише Даниел Вален за LifeHack, цитиран от Мениджър.

Какво може да се направи по въпроса?

Първата и най-важна стъпка при преодоляването на този навик е свързана с разбирането на психологическите мотиви, които го диктуват. Най-общо казано те са 5.

1. Скролването във Facebook e симптом на прокрастинация (отлагане)

Facebook разчита на вашата склонност да отлагате, като предлага безкраен поток от новини. Без значение колко дълго скролвате надолу – винаги ще попаднете на още статуси, снимки и видеа, които да отвлекат вниманието ви от действителните ви задачи.

Именно поради тази причина може би е добра идея да промените възприятията си за социалната мрежа. Вместо да гледате на нея като на място за убиване на времето или социализация, рамкирайте я като враг на вашата продуктивност и цели. Вече не изглежда толкова примамлива, нали?

2. Прекаленото честото споделяне във Facebook е симптом на самота или нерешителност

Facebook е като скучно телевизионно риалити, което върви през целия ден. „Наистина ли държите да покажете на всички свои приятели онова, което изядохте за обяд?“ Едва ли. Реално погледнато вие не споделяте подобни банални подробности, за да добавите стойност към живота на хората. Правите го, защото сте самотни и отчаяно искате одобрение. Търсенето на мнението на вашите приятели пък би могло да е признак за нерешителност или ниско самочувствие. В случай, че получите лош съвет, винаги може да обвинявате някой друг, като по този начин ще предпазите своето его.

3. Facebook воайорството е симптом на неуместна привързаност или нездравословни личностни сравнения

Facebook е рай за всички воайори. Съществуват две основни причини за подобно поведение. И двете не са особено приятни. Ако надничате в профила на своето бившо гадже, вие вероятно все още живеете в миналото. Потърсете професионална помощ, ако не можете да се откъснете от човека. Ако браузвате профила на човек, по когото си падате, по-добре предприемете някакво действие. Изпратете му смислено съобщение, за да започнете диалог. Ако нещата протекат добре, поканете го/я на среща.

Воайорството може да бъде и форма на самоналожено нещастие. Трудно е да устоим на нуждата да се сравняваме с другите. Facebook от своя страна прави това достъпно и удобно.

4. Обсебени сте от идеята да проверявате постоянно своите Facebook уведомления? Това е симптом на нетърпеливост или нагаждане

Facebook се възползва от желанието ви да получавате незабавно удовлетворение. Мозъкът ви получава прилив на допамин всеки път, когато видите, че имате ново известие. Какво е допамин? Това е химично вещество, което ви кара да търсите удоволствие от неща като секс, наркотици, храна и т.н.

На теория удоволствието е хубаво нещо. Допаминът обаче е отговорен и за саморазрушителното човешко поведение. Много лесно може да се превърнете в роб на уведомленията, а това от своя страна – да унищожи вашия самоконтрол. За капак – вроденото човешко желание да се харесваме и да бъдем приемани също е замесено. Всеки път, когато някой „лайкне“ ваш пост, мозъкът ви автоматично приема това за знак, че някой ви харесва. Подхранвайте всичко това и един ден ще се превърнете в наркоман, който отчаяно се нуждае от поредната си доза.

5. Натрапчивото обновяване на новинарския поток във Facebook е симптом на страх от пропуск

Facebook унищожава вашият фокус, като се възползва от страха ви да не пропуснете нещо. Може би проверявате новинарския си поток по време на среща, защото не искате да пропуснете нещо интересно. Проверявате съобщенията си, докато шофирате, защото ваш приятел може да ви е изпратил нещо наистина вълнуващо – нищо, че това може да доведе до опасна катастрофа и да умрете. Възможностите са безкрайни, така че си струва, нали? Това беше сарказъм, ако случайно не сте забелязали. Драматизмът целеше да покаже колко безразсъдно е това поведение.