Реших да престана да вярвам в идеята за сродната душа, въпреки че съм романтична личност. Защо? Защото тази концепция прави хората нещастни. 

Въпреки че може да бъде красиво и изпълващо да си представяме, че там някъде има някой, който е идеален за нас, повечето случаи тази вяра само ни наранява...

След като имах сериозна връзка, четох книги за любовта, слушах съветите на любовните гурута и чух разказите на други хора, осъзнах, че тази идея, която е дълбоко внедрена в нашата култура, има много вредни последици. Затова ти представям пет отрицателни ефекта от вярването в сродната душа:

1. Чувството за незавършеност

Идеята зад сродните души е, че човешките същества са незавършени и им липсват другата половина. Според гръцката митология, хората първоначално са създадени с четири ръце, четири крака и глава с две лица. Страхувайки се от силата им, Зевс ги разделил на две отделни части, осъждайки ги да прекарат живота си в търсене на другата си половина.

В резултат на това, вместо да мислиш, че си цяла и пълноценна, чувстваш нуждата да зависиш от някого, за да задоволиш нужди, които ти липсват.

2. Проблем с новите запознанства

Намирането на твоята „истинска любов"“ може да съсипе запознанствата ти с нови хора. Заради мисълта, че има само един човек за теб, вероятно често бързаш да се освободиш от кандидати, които не отговарят на твоята представа за идеален мъж. Това прави запознанствата разочароващи и дори невъзможни, тъй като скоро ще откриеш, че повечето мъже не отговарят на критериите ти.

3. Ограничено мислене и възприемане на живота

Спираш да влагаш каквото и да било старание във връзките си, защото смяташ, че „сродната ти душа“ трябва да изпълни изцяло и перфектно любовния ти живот. Вместо да компрометираш човека до теб, намери начин да подобриш връзката си (и себе си). Именно това грешно поведение те отдалечава от самоусъвършенстването и те кара да подминаваш възможности, които могат да ти помогнат да станеш по-добра версия на себе си.

4. Честото разочарование

Може да се окаже, че имаш страстна и огнена връзка, но това не трае дълго. Увлечението ти изчезва, след като прекараш повече време с половинката си. Вярата в сродната душа ти пречи да приемеш партньора си такъв, какъвто е – човешко същество, което далеч не е съвършено и има свои собствени недостатъци и положителни черти.

5. Загубата на време

Търсенето на сродната ти душа може да отнеме много време и енергия. Започваш да отделяш твърде голяма част от ежедневието си, за да се притесняваш относно намирането на идеалния партньор. По този начин забравяш да спреш и да „помиришеш розите“ и просто да се радваш на живота.

Но въпреки всичко това... все още вярвам в романтиката.

Опитът ме превърна в реалист, но все още съм романтичка. Това, че не вярвам в сродните души, не означава, че вече не вярвам в любовта. Всъщност това може да означава точно обратното. Защото истинската любов включва разбиране и приемане на човека такъв, какъвто е в действителност, вместо грешно изградена илюзия за някой въз основа на измислен идеал...