Човешката трагедия, причинена от коронавируса, е огромна.

С всеки ден нараства броят на починалите, а заразата се разпространява в световен мащаб и милиони са засегнати. Инфекциозните болести винаги са били част от човешкия опит, но разрастването на индустриалната цивилизация неумолимо увеличава риска от нови заболявания.

Неконтролираната индустриална експанзия загрява опасно планетата, което причинява разпадането на екосистемите в световен мащаб. Експерти като проф. Джем Бендел и Рупърт Рид твърдят, че сривът в обществото е почти неизбежен и че близо милиарди хора могат да загубят живота си заради глобалното затопляне. Д-р Нафеес Ахмед дори твърди, че крахът на цивилизацията може би вече е започнал. Че самата човешка цивилизация е изложена на риск е все по-приета реалност на нашето време. Повече от 11 000 учени от 153 страни съвсем скоро разпространиха предупреждение за извънредна климатична ситуация, като според тях „верижните реакции могат да причинят значителни смущения в екосистемите, обществото и икономиките, което потенциално да направи големи площи на Земята необитаеми“.

Коронавирусът е едновременно симптом на проблемната глобализирана икономика и важен сигнал, че нещата трябва да се променят. Спешните мерки за овладяване на вируса обаче могат да окажат положително въздействие върху осакатените глобални екосистеми. Кризата с коронавируса може да бъде възможност и прилагането на някои от въведените мерки дългосрочно би могло да помогне за предотвратяване на най-лошия климатичен сценарий и да помогне за поддържането на планетарните условия в рамката, към която е адаптирано човечеството.

Ето някои от ефектите, до които мерките срещу коронавируса могат да доведат:

1. Съществуване с по-малко индустрия в бъдещето е възможно

Стремителният и неуправляем спад в глобалните икономики, който причинява коронавирусът, може да опустоши поминъка и жизнения стандарт на хората. Това е плашеща тенденция на пръв поглед. Въпреки това е възможно да се приложат добре обмислени мерки, които устойчиво да пренасочат тенденциите и да изградят общества, по-малко зависими от индустриалното производство, които не само защитават поминъка, но и едновременно увеличават благосъстоянието на гражданите.

Това е, което икономистите и експертите по устойчивост наричат „degrowth" (намаляване): „планирано и справедливо икономическо свиване на икономиката в най-богатите страни, с цел постигане на стабилно състояние и равновесие между по-богати и по-бедни държави, което да действа в рамките на биофизичните граници на Земята." Това, казано накратко, ще означава „най-богатите държави да намалят коренно своя ресурс и енергийни нужди".

В момента забавящата се заради вируса икономика е икономика с по-ниски въглеродни емисии. В Китай коронавирусът забави индустриалното производство, предизвика по-дълги почивки и въвеждането на ограничения за пътуване, резултатът, от което са по-ниски емисии на CO2: общите емисии на Китай са намалели с една четвърт или 100 милиона тона в последния месец. Намаляването на продукцията, съответно консумацията, означава по-малко доставки на материали по целия свят и по-малко продукти за еднократна употреба, което значи по-малко боклук и следователно глътка въздух за природата.

Докато заради риска за общественото здраве, коронавирусът причинява внезапен спад в индустриалното производство, животът по време на този „спазъм“ може да позволи на хората да преосмислят поведението си, а политиците да планират управлението по различен начин, който отговаря на изискванията, наложени от настъпваща екологична криза. Намаляването на икономическата активност и индустриалното производство е средство, което може да даде възможност на глобалните екосистеми да се регенерират, а на хората да вземат важни решения.

2. Масово намаляване на търсенето на круизни и пътувания по въздух

Круизният кораб „Диамантената принцеса" вече е синоним на вируса точно както и провинция Ухан, а круизните кораби са последното място, на което хората мечтаят да бъдат в момента. Статистиките сочат, че резервациите за круизни пътувания, които са бизнес за 45 милиарда долара годишно, са намалели с 40%.

Круизните кораби, представляващи малки плаващи градове, причиняват изключително замърсяване в някои от най-обичаните и крехки екосистеми в света като Арктика, Карибите и Галапагоските острови. Изгаряйки най-мръсното гориво в света (т.нар. bunker fuel), те замърсяват въздуха и причиняват болести сред крайбрежните общности. Европейският флот на една от най-големите круизни компании в света, Carnival Corporation, създава повече замърсяване на въздуха от всички европейски автомобили, взети заедно.

Докато тези гигантски корпорации не се справят с вредните въздействия, които причиняват, спадът на резервациите за този чудовищно замърсяващ сектор може да бъде само добра новина за планетата Земя.

Заради коронавируса пътуването по въздух намалява по подобен начин, това се случва за първи път от 2009 г. насам, а прогнозните разходи за авиокомпаниите са над 29 милиарда долара от приходите им за тази година. Различни кампании от години призовават за ограничаване на самолетните пътувания, подчертавайки огромното и нарастващо влияние на сектора върху климата. Изглежда, че коронавирусът води до намаляване на въздушния транспорт – намаляване, което законодателите и самата индустрия досега не успяха да наложат. В условията на климатична криза и политически колебания, цялостното намаляване на ненужните пътувания би могло да насърчи пренасочването на инвестиции към развитие на местните икономики и дейности, които могат да помогнат да се избегнат най-опасните климатични модели.

3. Преминаване към по-устойчиви местни икономики

Все повече от нас живеят в градове и ядат храна, която е била индустриално произведена другаде и е била превозена, преплувала океана или прелетяла до нас благодарение на изкопаеми горива. Интензивното производство на храна и непрекъснатото транспортиране на дълги разстояния прави разпространението на болести по-вероятно. Освен това загубите за природата чрез разработване на монокултури в селското стопанство се увеличават, защото позволяват на „болестотворните патогени да процъфтяват".

Пандемията или дори евентуален скок на цената на петрола разкриват колко несигурна е глобализираната икономика, от която зависят повечето от нас. Например, ако доставките на гориво са прекъснати, в Лондон храната ще свърши до дни, тъй като в мегаполиса почти не се произвежда храна, а предимно се консумира.

Увеличаването на местното производство на храни намалява емисиите на изкопаеми горива и намалява зависимостта ни от сложния и несигурен поток на световната търговия. Нещо повече – това ще ни направи радикално по-щастливи. Настояща икономическа система, система на максимума, която ни насърчава повече да работим и повече да консумираме, не е система за подобряване на благосъстоянието: вместо това тя създава редица нови страдания, преминаващи от затлъстяване и хранителни разстройства до депресия и самоубийства.

Едно бъдещо устойчиво общество би означавало повечето от нас да работят и да пътуват по-малко, да сме по-ангажирани в местните общности и да отглеждаме храна в близост до мястото, където живеем, с повече време за нашите приятели и семейства – все неща, които доказано увеличават човешкото щастие. Хелена Норберг-Ходж директор и основател на Local Futures казва:

„С преминаване към по-локализирани, диверсифицирани хранителни икономики по целия свят, ние не само ще намалим риска от болести, но и ще запазим повече богатство в общностите, вместо да го прехвърляме към многонационални корпорации. Такава стратегия е печеливша по ред причини. Ние ще осигурим средства за препитание на хората, които са освободени от манията за механизиране и централизиране на производството. С локализацията ще противодействаме на климатичната криза, като намалим нуждата от глобални вериги за доставка, нуждаещи се от изкопаеми горива за да превозват монокултури от място на място."

4. Край на търговията с диви животни

По всички медии бе разгласено, че огнището на Covid-19 може да е започнало на пазара за диви животни в Ухан. По-специално панголините бяха заподозрени като възможен гостоприемник на вируса, преди той да бъде пренесен до хората. Панголините или т. нар. люспести мравояди са изключителни животни – единствените бозайници с люспи. Те са и най-бракониерстваните същества в света, главно заради употребата им в китайската традиционна медицина. Както за роговете на носорога, така и за люспите на панголините, хората вярват, че имат лечебни свойства. Нито едното, нито другото е научно доказан факт, но довежда до изтребление на невинни животни.

Пагубното намаляване на дивите видове е също толкова голяма заплаха за оцеляването на човека, колкото и кризата с климата. Всеки вид, който изчезва, е незаменима загуба. През януари тази година Китай забрани търговията с диви животни в цялата страна на пазари, супермаркети, ресторанти и платформи за електронна търговия заради епидемията от коронавирус. В съвместно изявление държавната управа на пазарите, земеделското министерство и управлението на горите на Китай заявиха, че всички места, където се отглеждат животни, трябва да бъдат изолирани, а транспортирането на диви животни ще бъде забранено.

В световен мащаб незаконната търговия с диви животни за колекционери и развлекателният лов на екзотични животни също водят до непоправими загуби за биологичното разнообразие и следователно за равновесието в природата. Забраната и стриктният контрол на търговията с диви животни може да сложи край на безмилостното и безсмислено преследване на тези живи същества и да им позволи да се възстановят от ръба на изчезването.

5. Осветляване на ужасите в интензивното животновъдство

Фермите за интензивно отглеждане, които отглеждат милиарди животни годишно в мизерни, тесни и нехигиенични условия, са идеални места за размножаване на инфекциозни заболявания. Смъртоносната пандемия от свински грип избухва през 2009 г. в свинеферма във Веракрус, Мексико, където стотици прасета загиват в огнище, което в крайна сметка прехвърля заразата върху хората.

Манди Картър, старши мениджър на кампаниите в Compassion in World Farming (благотворителна организация, основана през 1967, която осъществява кампании с цел спиране на интензивното животновъдство), казва:

„Животните във ферми с интензивно отглеждане живеят в пренаселени, мрачни условия, лишени дори от най-основните възможности за естествено за тях поведение. Предвид огромния брой на масово отглежданите животни и страданията им, интензивното животновъдство е един от най-големите причинители на жестокост на планетата. Жестокост, която не само вреди на животните – наранява естествения свят и нас, хората, също."

Уенди Орент, автор на „Чумата: Мистериозното минало и ужасяващото бъдеще на най-опасната болест в света", написа:

„Ако искаме да предотвратим еволюцията на все по-нови и евентуално по-смъртоносни, адаптирани към човека вируси, пазарите за живи животни трябва да бъдат затворени за постоянно... А докато фабричните ферми, в които живеят милиони животни, не бъдат премахнати напълно, докато не вземем предвид неизбежната логика на еволюцията на болестите, нови и потенциално смъртоносни човешки заболявания ще продължат да възникват. Отново. И отново. И отново."

Отглежданите във ферми за интензивно отглеждане животни се хранят с фуражи, добити в местообитанията на последните диви животни в света и ликвидирани, за да се отвори място за отглеждане на монокултури, както се случва в тропическите гори на Амазонка и по целия свят. Интензивното отглеждане на животни се разглежда все по-често от учени, здравни експерти и етични коментатори като мерзост, която трябва да бъде спряна.

Заключение

Най-добрият начин за предотвратяване на пандемии и избягване на мащабни човешки страдания, които наблюдаваме разгръщащи се по света заради разпространението на един вирус, не е самоизолация, миене на ръцете или маски за лице, а изхвърляне на нашите умиращи икономически, хранителни и транспортни системи и замяната им със структури, които поставят природата и планетата на първо място. Свят, в който интензивното земеделие и търговията с диви животни са забранени. Там, където икономическият растеж не се преследва на всяка цена, където способността ни да се изхранваме е в собствените ни ръце, а не в ръцете на гигантски замърсяващи мултинационални корпорации.

Коронавирусът и екологичната криза са свързани симптоми на несправедлива и неустойчива глобална система. Стъпките, които можем да предприемем, за да предотвратим поредната пандемия, са същите стъпки, които трябва да предприемем, за да се справим с екологичната ситуация: да живеем локално, с надлежно спазване на ограниченията на нашата биосфера и благоговение към скъпоценните диви същества в нея. В крайна сметка коронавирусът може би е важен сигнал, че човешкото здраве не може да се лекува, независимо от здравето на естествения свят: двете са неразривно свързани.

ПАНДЕМИЯТА, ПРИЧИНЕНА ОТ COVID-19, Е ДОПЪЛНИТЕЛНО СЪБУЖДАНЕ, КОЕТО СОЧИ, ЧЕ НЕЩАТА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ КОРЕННО.

Човешката цивилизация може да се предпази от бъдещи сътресения и да стане по-устойчива като се настрои в хармония с естествения свят, от който е част. Намаляването на темпа на глобалното икономическо развитие и фокус върху кръговата икономика, възстановяването на природните екосистеми и прекратяването на систематичното унищожение на живи същества са ключови за постигането на жизненоважния за планетата баланс още днес.

Автор: Matt Mellen/ ecohustler.com Източник: Завръщане към природата