"На този свят неизбежни са само смъртта и данъците", гласи известната мисъл на известният американски политик Бенджамин Франклин.

За някои данъците са много интересна тема, но смъртта - дори и мисълта за нея - ни засяга по коренно различни начини, пише OFFNews

Това е причината изследователи от най-различни научни полета изучават темата за смъртта от тяхната гледна точка.

Ето и пет неща от изследванията (биохимични, медицински, социологически и философски), които сигурно ще ви изненадат.

1. Разлагащото се човешко тяло мирише на (болнаво) сладко

Трудно е да се опише каква е миризмата на смъртта, но мнозина са на мнение, че е неприятна. Въпреки това, миризмата на човешкото разлагане е всъщност много комплексна, съдържайки над 400 летливи химични съединения.

Много от тях споделяме с животните, но скорошно изследване разкри, че може би присъстват и пет естера (органични съединения, които реагират на вода и произвеждат алкохоли и киселини и влизат в състава на етеричните масла), които са уникални за хората. Това е установено при сравнение с 26 други животински видове от жабите и червеногръдките до свинете. Интересното за тях е, че те също са произведени от плодове, особено от тяхното гниене. Тези, които са запознати с миризмата, като криминолозите и погребалните агенти, често описват "болнаво сладка" миризма, когато описват труповете. Сега може би знаем защо.

2. Ноктите и косата не продължават да растат

Може би сте чували, че ноктите и косата ни продължават да растат поне още малко, след смъртта. Това се внушава и от зловещи изображения на ексхумирани трупове, които имат спешна нужда от фризьор и маникюрист. Идеята може би е дошла от реални наблюдения на "растежа" на косата и ноктите, но това всъщност е илюзия. Истината е, че останалата част от тялото ни се свива, заради дехидратацията и по този начин косата и ноктите изглеждат по-дълги.

Косата и ноктите са вече мъртви, а единствените части, които живеят още малко, са косменият фоликул и коренът на нокътя. Тези органи обаче имат нужда от хормонално стимулиране, за да произвеждат нокти и коса, както и от вещества като протеини и масла, чието производство в тялото спира почти веднага след смъртта.

3. Дължината на теломерите предрича продължителността на живота

Теломерите (от гръцки telos - "край" и meros - "част") са окончанията на хромозомите. Едно нагледно сравнение за мястото на теломерите в хромозомата ги оприличава на накрайници на връзките за обувки.

Дълго време сме мислели, че клетките ни могат да са безсмъртни и че при правилни заобикалящи ги условия те могат да се делят и съответно множат вечно. За съжаление, както е доказано през 1961 година, те не го правят - след около 50-70 деления спират. Десетилетие по-късно хипотезата е предвижена още по-напред: теломерите - повтарящите се ДНК-завършеци в краищата на нашите хромозоми - се скъсяват с всяко деление и, когато станат прекалено къси, делението спира и клетките умират. Оттогава се множат доказателствата, че дължината на теломерите може да се използва, за да се предскаже продължителността на живота. При това не само на хората.

Въпреки това не всички изследвания потвърждават тази хипотеза и още не е напълно доказано дали скъсяването на теломерите е причинено от остаряване или е просто симптом. Ако дължината на теломерите контролира остаряването, то може да е възможно и обратното - значително да удължим нашия живот чрез манипулиране на тяхната дължина.

С една дума - за момента знаем прекалено малко дали теломерите ни състаряват, затова просто трябва да продължим да търсим отговора.

4. Страхът от смъртта намалява с възрастта

Изглежда нелогично да мислим, че ще се страхуваме от смъртта по-малко, колкото повече остаряваме. Изследвания в САЩ обаче са го доказали. Едно от тях е установило, че хората между 40-те и 50-те години изпитват по-големи страхове от смъртта, отколкото тези между 60-те и 70-те. По същия начин друго изследване е открило, че хората около 60-те години изпитват по-малко притеснение относно смъртта, отколкото тези на средна възраст (35-50) и младите (18-25).

Друго изследване пък е установило, че хората изпитват най-голям страх от смъртта, когато са около 20-те години. След това той намалява с възрастта. Спадът на страха при мъжете стига дъното, когато те са около 60-те, докато при жените има някои доказателства, че бележи лек скок между 40-те и 50-те.

5. Мисленето за смъртта ни прави по-предубедени

"Кратко опиши емоциите си, когато си помислиш, че собствената ти смърт се развива у теб. Запиши си набързо какво мислиш, че ще се случи физически с теб, докато умираш, както и след като си мъртъв."

Това са инструкции, които са били давани на хиляди хора по време на над 200 проучвания през последните 25 години.

От резултатите са направени предположение, че мисленето за смъртта (в сравнение с мисленето за по-банални неща или дори за други източници на безпокойство) прави хората по-толерантни... към расистите. По-строги към проститутките, по-малко склонни да опитат чуждестранни храни. Дори прави либералите по-малко подкрепящи ЛГБТ правата.

Въпреки това обаче, мисълта за смъртта кара хората да искат да имат още деца и да кръстят внуците на себе си. С други думи - мисленето за смъртта ни кара да преследваме символично безсмъртие, косвен живот чрез нашето потомство или чрез групите, с които сме се идентифицирали.