Престъпно безумие извърши кабинетът на Демократическата партия през 1910 г., разказва 24 часа

Министрите на Александър Малинов окървавиха ръцете си с невинни жертви.

По тяхна воля войската нападна българо-турска сватба в Русе.

Двадесет и четири мъже, жени и деца бяха посечени и застреляни. Десетки са ранените и осакатените.

Главни герои в тази шекспировска трагедия са Йордан Стефанов и Емине Саафет.

Йордан е 32-годишен вдовец с дъщеря, чиновник е в Българската земеделска банка. Емине е само на 16 и изповядва исляма.

Между двамата лумва изпепеляваща любов.

Християните в Русе застават зад каузата на любовта, но мюсюлманите са категорично против. Те разбират, че Емине е готова да се покръсти, за да отиде под венчило с Йордан.

“Няма да позволим правоверната да стане гяурка!”, отсичат първенците с чалми в града.

На 25 февруари 1910 г. мюсюлманска делегация отива при окръжния управител.

Начело е мюфтията Али Зия, там е и бащата на девойката. “Сакън!”, тръшкат се на пода агите. “Голям грях ще сториш като царски човек, ако дадеш кадънчето!”, вайкат се те.

Понеже е непълнолетна, по съдебен ред Емине е върната в дома й. После за по-сигурно девойката е преместена във Втори полицейски участък.

На 28 февруари е християнският празник Сирни Заговезни, който се отбелязва с маскаради.

Сутринта около 200 русчуклии се събират на градския площад. С музика шествието потегля към участъка да освободи Емине и възкреси погазената любов.

По пътя жреците на Амур стават 1000, че и повече. Като виждат тази маса народ, стражарите пускат нашата Жулиета без съпротива.

Окръжният управител обаче не се предава. Вдига телефона и алармира вътрешния министър Михаил Такев. Той е бащата на демагогията в българската политика.

Съвременниците го помнят в неизбежен черен жакет, светла жилетка и райе панталон. Лачени обувки светели на нозете му. Цилиндър, колосана яка и връзка с диамантена карфица допълвали портрета.

На предизборна обиколка Такев сменял чепиците с цървули.

Така се приобщавал към широките народни маси. Слизал на мегдана, глашатаят събирал людете и той се обръщал към тях: “Драги селяни! Дойдох да ви видя и да ме видите. Да ви кажа нещо и да ми кажете. Да ви разпитам и да ме разпитате.”

Хората изливали теглилата си, а Такев ги тешал с обещания. Само Демократическата партия може да им реши проблемите, категоричен бил ораторът с цилиндър и цървули.

Михаил Такев вдига телефона в софийското Градско казино. Като чува какво се е случило, изстрелва в слушалката: “Ще разпръснете тълпата с помощта на полицията и ако има съпротива, ще повикате войска! Ще употребите оръжие и ще стреляте! Аз няма да търпя да се тъпчат законите на царството!”

В това време на Касапския мегдан се извива хоро.

Там е домът на Йордан, там започва сватбата. На Касапския мегдан започва и касапницата…

Окръжният управител вика 100 души кавалерия и 50 души пехота. Командва ги ген. Радко Димитриев. “Сабли вън! Атакааа!”, командва генералът, който има опит от Сръбско-българската война.

Солдатите връхлитат сватбарите. Секат и мушкат. Колят мъже, жени и деца.

След кавалерията пехотинците вдигат пушките, за да доубият онези, които още са на крака.

После проверяват дюкяните и страничните улици за оцелели. Сцената наподобява Баташкото клане!

На място падат 17 жертви, следващите дни издъхват още 7 посечени и простреляни.

“Равносметката накрая е 24 убити на възраст между 11 и 47 г. и 70 ранени и осакатени”, сочи хрониката на трагедията.

Клането остава в историята като Кървавите Заговезни.

Още същия ден Александър Стамболийски поставя въпроса в Народното събрание. “Аз съм депозирал едно питане за убийствата в Русе и искам да ми се отговори”, казва земеделският водач.

На трибуната се изправя министър-председателят Александър Малинов.

“Нашата, на правителството скръб е голяма и траурът на семействата на загиналите е наш траур”, просълзява се той. След като прави бегъл преглед на братоубийството, премиерът заявява:

“Но нека не съдим никого в тая минута, преди да разследваме. Бори се тълпа и страст против войска, която беше призована да запази закона.

Тя изпълни дълга си както трябваше. Не е нейна вината, че паднаха толкова жертви: в защита на закона могат да се дадат и по-големи от тях.”

Александър Малинов крие причината за трагедията.

А тя е, че в оня момент отношенията между София и Истанбул са стоплени. Цар Фердинанд е бил на визита в османската столица за първи път след провъзгласяването на независимостта през 1908 г. Как ще приеме Високата порта покръстването на една правоверна?

“Работата грозеше да вземе формите на дипломатическо усложнение, тъй като в Цариград се сметна като покушение срещу строгите повели на ислямската религия”, пише журналистът Петър Карчев.

Напук на Мохамед обаче Емине приема Христовата вяра. Тя и Йордан се спасяват в близкото село Ряхово, където кадънчето се топва в купела с името Руска.

След това влюбените отиват под венчило и свиват семейно гнездо в Свищов.

Провидението застига палачите на собствения си народ, защото по заведените дела всички са оправдани.

Радко Димитриев е екзекутиран в Русия през 1918 г.

Михаил Такев е застрелян с четири куршума в Пещера през 1920 г.

Александър Малинов е покосен от инфаркт на предизборен митинг през 1938 г. Тогава той агитира електората пак да гласува за Демократическата партия.

Техните жертви са погребани край русенската църква “Всех Святих”. Гробовете са заличени през 1961 г., а храмът е разрушен през 1975 г.

Любовната драма обаче не е забравена. Знайни и незнайни певци създават балади за Йордан и Руска.

За любов и разлъка, щастие и страдание.

Помня ги от моето детство. На сборове и панаири народни трубадури се качваха на дървена скеля с чадър.

Удряха клавишите на вехта фисхармоника и разказваха тяхната покъртителна история.

Момите слушаха и плачеха. После си купуваха песнопойката, за да я завещаят на деца и внуци.

 

 

Песнопойка

Йордан и Руска

Какъв е спомен станало

в Русе ми града голяма,

заради Йордан Стефанов

и Саафет мома турчинка.

Те са двамата любели

и верни думи имали.

Отдавна тя бе решила,

че ще българка да стане.

Но нали е Саафет турчинка

не ще я турци оставят

вярата да си промени,

за Йордан да се ожени.

Но годините станали,

любовта вяра не гледа,

затуй Саафета решава

и на Йордана пристава.

Било е това в такъв ден,

на стар обичай обреден,

хората ходят, празнуват,

на маските се любуват.

Чудно се хоро заиграло

на мегдана пред касапите

и Саафет мома турчинка

българско хоро играе.

А пък нейните родове

до властта жалба подали,

веднага да я заловят

в дома й да я заведат.

И си Саафета подканят

от Йордан да се откаже,

но тя от всички отказва,

от Йордан не се отделя.

Тогаз войската пристига,

войници - кавалерия

с голи саби в ръцете,

с тънки пушки през рамо.

Народа вика, не дава

насила да я отнемат.

Заповед страшна издали,

народа да се разпръсне.

Почва да стреля войската

де кого стигне и сече,

хората бягат и пищят,

пищят жените, децата

и както бягат и падат

ранени още убити.

За скоро всичко утихва

пръсна се вече войската.

Събрали се всички родове

на тези, що са измрели,

ходят, поръчват, купуват,

всичко еднакво да бъде.

В други ден всичко готово

и вече ще ги погребват,

мъртвите един до друг,

хората с венци в ръцете,

знамена черни развяват

и всички плачат, нареждат.

Плаче народа, нарежда

пред спомен, нечут досега

из българската родина.

Тогава Саафет и Йордан

в друга държава избягали,

там са я Руска кръстили,

а виновниците за всичко

съдбата ще ги накаже.

 

Масово покръстване през Балканската война

 

Първият “възродителен проце” в етническите граници на България е проведен по време на Балканската война (1912-1913).

Тогава Светият синод командирова духовни мисии, които християнизират мюсюлманите в освободените земи.

Покръстени са стотици населени места в Родопите, Западна Тракия и Македония.

Около 200 000 души хвърлят феса и фереджето и слагат калпак и забрадка. Сюлейман става Симеон, а Айше - Ангелинка.

В Христовия купел са топнати и военнопленниците, настанени в старите предели на страната.

Главен покръстител е Пловдивският митрополит Максим. На онези, които се помайват, той праща телеграми като тази до кмета на Калофер:

“Чепеларското корито покръстено. Рупчоско половината. Пленниците помаци в Куклен, Перущица, Брестовица, Брацигово, Панагюрище, Гол. Конаре, повече от 1000 души приеха вярата.

Остават Вашите пленници, Карловските и Сопотските. Изпълнете и Вие Калоферци Вашия свещен дълг към вярата и висшите интереси на Отечеството.”

След войната обаче нещата се обръщат. За да спечели изборите за XVII народно събрание, Васил Радославов връща към исляма покръстените. Срещу старите имена те гласуват за либералите, чийто шеф е дядо Радославов.

Така Симеон пак става Сюлейман, а Ангелинка слага фереджето като Айше.

Ген. Радко Димитриев води войската срещу сватбарите.

Некролог с имената на 17 убити, по-късно умират още 7 ранени.

Ковчезите с жертвите 

Червата "Всех Святих", край която са погребани жертвите от клането на 28 февруари.

Покръстване на българи мохамедани