Методът на ин витро оплождане е разработен от британския учен Робърт Едуардс

На 3 август 2001 година България отбеляза исторически момент в областта на репродуктивната медицина. В столичната Първа АГ болница „Св. София“, известна също като „Тина Киркова“, в 14:23 часа се роди първото бебе в страната, заченато чрез метода на ин витро от замразен ембрион. Това малко момиченце не само донесе радост на едно младо българско семейство, но и символизира значителен напредък в медицината у нас.

Какво представлява ин витро оплождането?

Ин витро оплождането е вид асистирана репродуктивна технология, известна още като „оплождане в епруветка“. Процесът включва оплождане на яйцеклетки извън тялото на жената, след което оплодените ембриони се имплантират обратно в матката. Този метод е основен при лечението на безплодие, особено когато другите методи на асистирана репродукция не дават резултат.

Процесът на ин витро оплождане започва с хормонално контролиране на овулацията, последвано от събиране на яйцеклетки и сперматозоиди. Те се смесват в специална течност, за да бъдат оплодени. След това оплодените яйцеклетки се връщат в матката на жената с надеждата за успешна бременност.

История и развитие на ин витро оплождането

Методът на ин витро оплождане е разработен от британския учен Робърт Едуардс. Първото бебе, родено след използване на този метод, е Луиз Браун, която се ражда на 25 юли 1978 година. За своя голям принос, като предоставя възможност на милиони бездетни двойки по света да имат собствени деца, Робърт Едуардс е удостоен с Нобелова награда по медицина през 2010 година. Този метод революционизира начина, по който можем да помогнем на хората да осъществят мечтата си за собствено семейство.

Значението на ин витро оплождането в България

Раждането на първото бебе, заченато ин витро в България, е значимо събитие не само за семейството на това момиченце, но и за цялото общество. Този успех показва колко важни са науката и изследванията в областта на репродукцията и колко възможности предоставя съвременната медицина.