Проблемът не е в правителствения хеликоптер. Той е затова - да летят с него премиер и министри, когато и където трябва. Връщането на парите за часовете във въздуха е измислен казус и 100-процентов популизъм.

Проблемът е другаде.

 „Горчиво съжалих след посещението си в Разград заради популистките забележки, че в 21 век за 2500-2900 лв. съм ползвал правителствен хеликоптер, за да спестим 10 часа път. Исках да покажа на хората в Разград, че държавата се грижи и за тях, и за футбола. Горчиво съжалих. Направи добро, за да изядеш дърво много важи в България. Истински ме заболя заради забележките за правителствения хеликоптер. Работим много, по 10-11 часа, имаме работа, а на следващия ден летяхме за Катар. Правят ми сметка за 2000 лв. Ще направя всичко възможно да върнем тези пари на отряда. Мислим за схемата, за да не е популистка".

Това е коментарът на премиера Борисов. Напълно излишен. Просто не трябваше да е онази вечер в Разград.

Проблемът е, че аргументите за участието на властта в подобни "мероприятия" са абсолютно неубедителни.

Премиерът реши да говори за случката по време на поредния напарфюмиран форум с много общи приказки и нула резултати. На този, който е убедил Борисов да присъства, трябва да му издърпат ушите. Т.нар. дебат „Деветте пътя към еврофондовете“, организиран от „24 часа“ и „Труд“, е нищо повече от демонстрация на сервилност към властта. Също и опит да се замаже някак информацията за скандалното финансиране на въпросните вестници с милиони от КТБ. Не е без значение и принадлежността на двете издания към кръга # Кой. Дава ли ни в такъв случай премиерът някакъв знак?

Или пък е решил да легитимира нещо, което не е за легитимиране?

Откриването на трибуна "Моци" в Разград и участието в дискусията на Гочево-Блъсковите вестници са еднакво безплодни събития. От тях, с огромни усилия, може да се изцедят една-две капки рекламен ефект. И то, ако със задачата са се заели от Ogilvy & Mather например. И са използвани фиктивни акаунти за заблуда... Иначе си е обикновен балон с хелий. 

Друг проблем е натрапчивото присъствие на определени министри до премиера.

Експонирането им предизвиква усмивки, съмнения и слухове. Слухове за топла връзка на управлението с олигархични и корпоративни кръгове. Някои от тях твърде близо до модела mafia Famiglia. Схемата в случая е прекалено очевидна: Пеевски - Горанов - Домусчиев - Гочева. Какво търси Борисов на сборища на тази хранителна верига? Това е въпросът на въпросите. Това е проблем. И премиерът трябва да отговори, а не да обяснява емоционално за полетите с вертолета. Никой не би го упрекнал, ако бе летял за нещо наистина значимо.

Ако не го направи, отговорът ще бъде търсен по друг начин, който съвсем няма да му хареса. Обществото въобще не е приспано, въпреки всички опити на политиците.

Гражданската нетърпимост към лицемерието и лъжите все по-често ще напомня на властта, че от нея се очаква работа и резултати, а не имитация.

Разпиляването по подобни читалищни сценки показва единствено, че в страната ни не се случва нищо важно. ГЕРБ управлява втори път, а стандартът на живот не е мръднал и милиметър нагоре. Няма нови цехове, предприятия, работни места. Бизнесът боксува. Селата стенат под цигански гнет. Босове от ДПС плашат с етническо напрежение.  Престъпността процъвтява. Мафията наглее повече от всякога.

Прокуратурата защитава повече интересите на кръга #Кой, отколкото тези на обществото. Няма справедливост. Корупцията парализира цели структури и отрасли.

Едни млади бягат, други не желаят да работят, трети се дрогират... Това са истинските проблеми. Положението е драматично. Опитите да се прикрие истината с водевили като горните само влошават нещата. От премиера се очаква да обяви война на мафията. Защото тя не е  просто агресор - окупатор е.

Димитър Попкутуев