1. От Русе до Гюргево се стига с лодка за 30 минути, а от Гюргево до Русе - за 2 часа. Нека любознателните кажат защо.

2. Знаете ли кое е общото между Русе и Ливърпул? Ливърпул е град в Северозападна Англия, разположен от северната страна на естуара на река Мърси. Градът е административен център на графство Мърсисайд. Според преброяването от 2007 г., населението на Ливърпул без предградията е 825 968 души. А Русе е голям пристанищен град по поречието на река Дунав в Североизточна България и административен център на едноименните община Русе и област Русе. По данни на НСИ към 31.12.2014 г. населението на Русе е 147 055 души. В края на 18-и век (1794-1797), по сведения на английски и френски пътешественици, Русчук е бил град с размерите на Ливърпул (30 000 жители).

3. Кримската война (1853-1856г.) разорява семейство Обретенови. Какво предприема Баба Тонка, за да се замогнат отново? Тя гледа лозята, които имат, и през есента прави вино, което съпругът й Тихо Обретенов пренася и продава в Исакча, Румъния. Пролетно време отглежда буби – вади много пашкули и бубено семе и ги продава на добра цена на търговци от Италия. Семейството се замогва отново и си купува хан с два дюкяна в Исакча – единият за манифактурни и абаджийски стоки, а другият е бакалница и кръчма, управлявана от синовете Атанас и Ангел Обретенови. (Източник: Обретенов, Никола. Спомени за българските въстания. София, 1970, с. 62.)

4. От къде тръгва пътят на халбата и бирата в България? Съюзът на пивоварите в България споделя, че днес най-много бира пият в София, Русе, Монтана и Стара Загора, а страната ни е на четвърто място в Европа по консумация на пиво след Чехия, Германия и Австрия. През 1848 г. в Русчук вече има австрийско консулство. На празненство по случай рождения ден на императора е сервирано непознато дотогава питие – пенлива бира. Параходите започнали да докарват бурета с пиво. Появили се и русенските бирарии, а с тях и бирените чаши, наречени халби, побиращи половин литър. Именно от Русчук халбата се разпространила из цялата страна.

5. Преди 151 години, на 21 май 1864 г., в тържествена обстановка, в покрайнините на града, е направена първата копка, с която официално започва строителството на първата жп линия в България Русе-Варна. Три дни по-късно е положен основният камък на жп гара Русе. Концесията е спечелена от английска компания, представлявана от Уилям Гладстон, с главни акционери братя Бъркли. Според подписания през октомври 1863 г. в Лондон договор „Паушалини“, те се задължават да построят пътя за 3 години и да внесат 1 милион франка залог в турската хазна.

6. Първото модно ревю в България е представено във Велико Търново от русенката Евдокия Антонова Златева, по време на Учредителното събрание (10 февруари – 16 април 1879 г.). Срещу вход от 1 златен франк почти целият град минава да види модните дрехи, облечени върху стойки. От Търново ревюто заминава за София, където не предизвиква голям интерес. Но в Пловдив то е посрещнато бляскаво, с участието на живи манекени.

7. Интересен и важен факт е, че със своите 26 163 жители, при първото преброяване на страната през 1880 година, Русе е най-голямото населено място в Княжество България. За сравнение тогава населението на София е 20 501 души. Тогавашният най-голям български град – Пловдив, е извън пределите на княжеството, в рамките на Източна Румелия. През последните две десетилетия градът запазва петото място в страната по броя на жителите си въпреки чувствителния демографски срив за този период.

8. Каква е връзката между шуменското пиво и Русе? Известният чешки майстор пивовар Франц Милде пристига в България през 1881 г., за да работи в пивоварната фабрика “Света Петка” в Русе. След година заминава за Шумен, където е създадено пивоварно дружество, скоро става съдружник и участва в построяването на пивоварна фабрика. Първата варка “Шуменско” е произведена на 1 март 1883 г. На следващата, 1884 г., в Русе заработва първият склад за бутилиране и продажба на шуменското пиво. През 1903 г. Франц Милде поглъща русенската фабрика “Хаберман” и дружеството се преименува на “Българско пивоварно дружество Шумен - Русе”. През 1918 г. то става акционерно дружество. Най-малкият брат на Франц – Себастиян Милде - е работил и в двете пивоварни в Русе, а през 1935 г. става шеф на шуменската фабрика.

9. На 20 септември 1908 г. правителството посреща българския княз Фердинанд І на яхтата „Хан Крум“ край Русе. На проведеното заседание на Министерския съвет е взето решение за обявяване на Независимостта на България. На 21 септември на общоградско събрание е съобщено на русенци за предстоящото обявяване на Независимостта. На път за Търново царският влак спира на гара Две могили и там министър-председателят Александър Малинов написва текста на Манифеста. Под него се подписват Князът и министрите. На 22 септември Фердинанд І обявява Независимостта и се провъзгласява за цар на българите. На гара Две могили има паметна плоча, увековечаваща събитието.

10. Първият конкурс “Мис България” се е състоял на 30 януари 1929 г. Той е бил спечелен от 20-годишната Люба Йоцова, завършила френския девически колеж “Notre Dame de Sion” в Русе. Двадесет години по-рано – през 1909 г. – била направена неофициална “селекция” на българската женска красота, която излъчила 23-годишната Лора Каравелова, дъщеря на русенката Екатерина Каравелова и на Петко Каравелов, министър-председател на България (1884-1886; 1901-1902) и брат на писателя и революционера Любен Каравелов.

11. Търлата (традиционният русенски панаир) била голямо събитие в живота на русенци от 19-и и първата половина на 20-и век. Откривала се винаги на първия ден на Великден и работела денонощно цяла седмица. Разполагала се на футболното игрище “Алеите”, в началото на днешния Парк на младежта – тогава края на града. Специално за търлата пристигали чуждестранни търговци, оркестри, собственици на люлки. Идвали посетители от близки и далечни селища, включително и с парахода чак от Видин. Освен обичайните панаирни стоки, били показвани различни “чудеса” – агне с две глави, теле с пет крака, момиче с две глави. Гостувал дори известният фокусник Мистър Сенко, а русенският дресьор на змии Стефан Цончев бил една от най-големите ежегодни атракции.

12. В началото на 20-и век в Русе било много разпространено да се карат кънки. Градът имал и своята естествена пързалка. Тя се намирала в квартала, известен като Жабешкото блато, където се стичала цялата вода и през зимата замръзвала. По-богатите хора на Русе, които пътували до европейските градове, имали специални костюми и кънки. Те се пързаляли по двойки под звуците на виенски валсове. По-бедните, особено децата, си купували по една кънка и си я завързвали за галошите или шушоните, гледали как се пързалят възрастните и се учили. Пързалката е закрита през 1953 г.

13. Първият плаващ басейн в Русе е построен през 1934 г. в Пристанищна работилница (днес Русенска корабостроителница). Съоръжението, известно като „Баничките“, е изработено от дъски, наредени на разстояние една от друга, така че речната вода да преминава свободно през тях. Разделено е на два корпуса – за мъже и жени, за да бъде опазен моралът, строго съблюдаван по това време. Редът в „Баничките“ е железен и трябва да се спазва на всяка цена. За него отговаря Каракапитана – Панайот Тодоров, наричан Бай Каро.

На 19 юни 1965 г. е открит плаващият ресторант-къпалня „Лебед“. Закотвен е под Пристанището, близо до Дълбокия път. Ресторантът е комфортно обзаведен, сервира се винаги прясна дунавска риба с подходящи отлежали вина, бира и безалкохолни напитки. Всяка вечер свири първокласен оркестър. Новият плаващ басейн с ресторант бързо се превръща в любимо място за отдих на русенци, за тематични празненства на открито от типа „Мис“ и „Мистър“, развлечения като „пристигане на Нептун“ и други.