Рожденото име на писателя и сатирик е Димитър Стоянов

Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов (1922-2004) - български писател, поет, сатирик, дисидент. През годините работи и под други имена - Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа.

Роден е в Сливен на 23 април 1922 г. Дядо му по бащина линия, Димитър Стоянов Куртев, е брат на Таньо войвода. Баща му е печатар и собственик на книжарница „Модерно изкуство“, припомня БНР.

Бъдещият писател-сатирик завършва гимназия в родния си град през 1941 г., след което записва право в Софийския университет. "През юли - септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин "Истината по антисъветската война". През 1942 е арестуван. През 1944 (3 месеца) завежда отдел "Агитация и пропаганда" в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с "революционните" действия на ръководството му заминава доброволец на фронта. Участвува във II световна война (1944-45). Редактор (1945-46) в списание "Славяни". Бригадир в Югославия (1947). През 1953 е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър - първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946-49 е редактор във в. "Литературен фронт", през 1952-61 - във в. "Стършел", 1961-63 - във в. "Литературни новини", 1961-63 - в Студията за игрални филми, 1964-66 - в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири "Фокус". Редактор в изд. "Български писател" (1967-68), в Българска кинематография (1976-87), през 1987-90 - във в. "Литературен фронт". От 1992 заедно с Борис Димовски и Кин Стоянов издава в. "Щастливец".

За пръв път печата стихотворение през 1931 в детския в. "Изгрев" (Сливен). Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939-40 във в. "Бургаски фар".

Същинската творческа биография на Радой Ралин започва със стихосбирката "Войнишка тетрадка", в която войната не е апотеоз на фанфарни победи, а човешки паметен знак за негероичния и нехрабър воин, който в смъртта не търси слава, а свобода. Родов белег в творчеството на Радой Ралин е двуединството на лирика и сатирика, където "добро и зло кипят в едно тесто". Трагичната дълбочина на сатирата му се ражда пак от оная елегична тревога за човешката съобщност, която непримирена тръпне и в лириката му. Радой Ралин непрекъснато търси изненадващо нови изобразително-изразни средства за по-нюансирано вглеждане в загадките на битието, одухотворява с чувство за мярка дори най-делничното в човешкия живот.

Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Радой Ралин е най-острият епиграмист в българската поезия. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции. Характерна за епиграмното му изкуство е кни гата "Люти чушки", изгорена през 1968 в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка. От фейлетонно злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до философски вглъбената сатира, до сатиричния роман-есе ("Кадровикът Теофраст"). Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми - апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото ѝ богатство с уникалните си думи-хибриди. Афористичността на сатиричното слово, неговата полемична диалогичност са доведени до пределните си възможности. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство.

Автор е на сатиричните спектакли "Дяволското огледало" (съвместно с Борис Априлов, 1957), "Импровизация" (съвместно с Валери Петров, 1962), преведена същата година на словашки език, "Няма виновни" (1956), на пиесата "Конферанс" (1973), сатиричната "опера за певци без глас" "Златното руно" (1980), кинокомедията "Невероятна история" (1962), киносатирите "Лакпром" (19б5), "Борба за икономии" (1965), "Вездесъщия" (1965), "Инцидент" (1966), "Новогодишен подарък" (1966). Пише сценариите за документалните филми "Никола Й. Вапцаров" (1953), "Атанас Далчев" (1967), "Редник Пеньо Пенев" (1970), "Корените на дърветата" (1970), "Червените календари" (1971), "Устойчивост" (1972), "Кървавата картотека" (1973), "Само смъртта ще ме спре" (1973). Автор е на сценарии за игралните филми "Лаура" (1957), "Ще дойде детето" (1966), "Аз съм Левски" (1974); за мултфилмите "Човек и шише" (1966), "Голям епос" (1973).

През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници", подчертава в статията си, публикувана в "Речник по нова българска литература", Виктор Чернокожев.

А ние ви припомняме думите на една от култовите му епиграми, озаглавена "Отечество любезно" и публикувана за първи път през 1956 година:

"България, България, понасяща България!

Познавам те от оня ден и вчера.

Страна, в която всичките бездария

направиха огромна кариера."

В прикачения звуков файл може да чуете интервюто с Кин Стоянов. Синът на писателя уточнява, че проявите от юбилейната годишнина са планирани през Светлата седмица. "Баща ми беше светъл човек, на него му отиваше да говори и смешни и тежки думи.."