Днес се навършват 20 години от кончината на българския творец

Днес се навършват 20 години от кончината на българския писател, поет и сатирик Радой Ралин, чието истинско име е Димитър Стефанов Стоянов. Роден на 23 април 1922 година в Сливен, той остава в историята със своите остроумни и прозорливи мисли, като "Когато си отидат отвратените, остават отвратителните", "Откак свят светува, все мазният отгоре плува … ", "Търпението е незабележима форма на гниенето", "Революцията е една премиера. После спектакълът пада" и много други. Радой Ралин е потомък на Таньо войвода, а неговото творчество оставя траен отпечатък в българската литература и общество.

Ранни години и образование

Димитър Стоянов открива света на литературата още от ранна възраст. Майка му Радка го учи да чете и пише, когато той е само на пет години, а следващата година получава любимата си книга „Дядовата ръкавичка“ на Елин Пелин. Четенето става негово любимо занимание, което го води до публикуването на първото му стихотворение на деветгодишна възраст в детския вестник „Изгрев“.

Докато е ученик, той мечтае да стане карикатурист и рисува в книжарницата на баща си, където се запознава с многообразието на литературния свят. На 17 години, след грешка при изписването на псевдонима му, Димитър Радин се превръща в Радой Ралин - име, което ще остане завинаги в българската литература.

Активност и антифашистка дейност

През 1941 година Радой Ралин завършва Профилираната природо-математическа гимназия „Добри Чинтулов“ в Сливен и скоро след това започва своята активна антифашистка дейност. Заедно със своите съученици издава бюлетина „Истината по антисъветската война“. Арестуван е през 1942 година, но след освобождаването си заминава като доброволец на фронта, където пише стихове за фронтовия вестник „Щурмовак“. През 1945 година завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Творчески път и признание

Радой Ралин работи като редактор в различни издания, включително в списание „Славяни“ и вестник „Литературен фронт“. Две години живее в Чехословакия, където учи езика и културата на страната. През 1952 година става част от екипа на хумористичния вестник „Стършел“ и през годините работи като редактор в различни издания и студии.

Неговите творби са преведени на повече от 40 езика, а самият той е автор на множество книги, включително „Стихотворения“ (1949 г.), „Войнишка тетрадка“ (1955 г.), „История с лъв“ (1958 г.) и други. Епиграмите му, събрани в „Люти чушки“ (1968 г.), предизвикват скандал и реакция от страна на Централния комитет на Българската комунистическа партия.

Радой Ралин е носител на многобройни награди, включително литературната награда „Георги Кирков“ (1981 г.) и наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1988 г.). Той е почетен гражданин на София от 12 май 2003 година.