15 затворници, мнозинството с доживотни присъди за убийства, и партньорките на трима от тях се изправят пред съда с искане да отмени заповед, според която интимните свиждания се провеждат в присъствието на надзиратели и се следят с камери.

Делото е висящо пред Върховния административен съд. Насрочено е за 15 март, за когато затворниците Светломир Нешков, Джок Полфрийман, Станислав Методиев-Сиси, Марио Пеев, Мирослав Събев, Ангел Велков, Енчо Енчев, Митко Харакчиев, Юлиян Зашев, Назъм Азис, Йордан Петров, Здравко Петров, Халил Хасан, Александър Джунджуров, Антонин Влаев и жена му Галина Влаева, както и И.Борова и В.Петкова, които са интимни партньорки на други двама от тях, настояват да присъстват.

Заседанието обаче няма да проведе в сградата на Върховния административен съд, защото там няма конвойна, което затруднява охраната на осъдените за тежки престъпления затворници. Затова от ВАС са се обърнали за съдействие към Върховния касационен съд и вече е осигурена зала в Съдебната палата.

Делото е образувано по жалба на затворниците срещу решение на Административен съд София-град, с което е отказана отмяната на заповедта на бившия шеф на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ Свилен Цветанов, с която е регламентиран редът за т.нар. удължено свиждане.

Двама от жалбоподателите, явили се пред първата инстанция – затворникът Живко Господинов и съпругата на Александър Джунджуров – Райка, обаче не са посочили изрично, че потвърждават касационната жалба и затова делото по отношение на тях е прекратено. Все пак тричленният състав на ВАС с председател Жанета Петрова и членове Светлана Борисова и Аглика Адамова (докладчик) посочва, че те следва да бъдат призовани за датата на делото в качеството им на ответници по делото.

Секс без Big Brother

Затворниците се жалват от заповед на шефа на ГДИН, с която са лишени от уединение при интимните свиждания. Според заповедта т.нар. удължено свиждане е за срок до 4 часа, то е вид поощрителна мярка и в заведенията от закрит тип и поправителните домове се провежда в помещения, при възможност оборудвани със системи за видео-наблюдение и мероприятието протича в присъствието на надзиратели.

Според лишените от свобода тези условия нарушават основни техни права и тези на семействата и близките им. Твърдят, че са нарушени чл. 3 и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека, тъй като са подложени на унизително отношение и не се зачита правото им на личен и семеен живот. Казват и че има нарушение на международни актове за защита на личните данни.

Наред с това един от тях – Светломир Нешков, е представил писмо от 2013 г., което получил от тогавашния заместник-правосъден министър Димитър Бонгалов. В него Нешков е уведомен, че е отменен мълчалив отказ на началника на затвора в София, който не е отговорил на искане за премахване на камерите в помещенията за интимно свиждане. Бонгалов е информирал Нешков и за това, че е наредил на ГДИН да излезе с указания до всички териториални структури на затворите, с които да се премахнат камерите, защото те представляват намеса в личния живот.

От Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ на свой ред твърдят, че установеният ред за провеждане на удълженото свиждане не накърнява права и не предизвиква вреди за лишените от свобода и техните семейства и близки. Напротив, приемането на специален ред за провеждането на такъв режим на свиждането, в специално обзаведени помещения, гарантира именно личния живот и контактите с близките, при съблюдаване на сигурността и реда в затворите и поправителните домове.

АССГ: Интимните свиждания са награда, а не право

По време на делото става ясно, че заповедта е издадена след проверка на Инспектората към Министерството на правосъдието. Тя е установила, че няма официален ред, който изчерпателно и подробно да указва начина за използване на удълженото свиждане и това е довело до различна практика в отделните затвори.

АССГ не намира заповедта за нищожна или незаконосъобразна, тя е издадена от компетентен орган и съдържа мотиви и законови основания.

По отношение на писмото на Димитър Бонгалов до Нешков, съдът приема, че това не е административен акт по смисъла на закона. По делото не са били представени доказателства, че тогавашният заместник-министър на правосъдието е издал указания за премахване на камерите. Съдът намира още, че писмото до Нешков няма характер на „задължително указание“, не съдържа ясен диспозитив, не е определен орган за изпълнение и контрол на указанията и не е издаден по предвидения в закона процесуален ред. „Ето защо, във формата на отговор /писмо/, последният не създава задължение за конкретен адресат, в конкретен срок и форма да се изпълнят указанията на заместник-министъра на правосъдието и това неизпълнение по процесното дело, не може да се окачестви като съществен порок, водещ до нищожността на оспорваната заповед на това основание“, изтъква съдия Димитрина Петрова от АССГ.

Тя отбелязва, че оспорената заповед е издадено именно заради констатирана липса на конкретна регулация на интимните свиждания.

Наред с това, посочва съдия Петрова, удълженото свиждане е „с характер на награда и се предоставя именно с цел поощряване на лишените от свобода и гарантиране на техните права на лични контакти с близките и семейството“.

В решението си тя заявява: „Не са налице нито твърдения, нито факти или доказателства за такива, които да обосновават извод, че с допуснатото „при възможност” извършване на видео-наблюдение и присъствието на служители от надзорно-охранителния състав, се извършват действия, които нарушават гарантирани права и свободи… Не е ограничено правото на личен и семеен живот, доколкото условията и редът за свиждане, постановени в заповедта, имат характер на мерки по целесъобразност, с оглед сигурността и реда в местата за изтърпяване на наказание и не се констатира нарушение на императивна норма на закона или на обвързващ България международен акт, които да обосновават противоречие с материалния закон… При всички случаи, доколкото се касае за режим на изтърпяване на наказанието, общественият интерес и сигурността в местата за лишаване от свобода има превес над личния. Този превес при съблюдаване на интересите в обществото, винаги е лимитиран до степен, в която се гарантират животът, здравето и физическата неприкосновеност на личността. Аргументите, изложени от жалбоподателите, по същество, представляват твърдения за възможни морални и емоционални вреди, които, обаче, при конкретни хипотези могат да бъдат основание за производства по ЗОДОВ, които не са предмет на контрола за законосъобразност в настоящото производство и не следва да бъдат разглеждани“.

Първата инстанция отбелязва, че няма нарушения и на защитата на личните данни. Затворниците са били информирани за възможното видеонаблюдение чрез заповедта на директора на ГДИН, а техните близки, за да ги посетят, минават през щателна проверка, така и техните права не са нарушени. Не се констатират данни за съхранение и използване на информацията за цели различни от гарантирането на сигурността, е заключението на АССГ.

Сега затворниците се надяват ВАС да отмени заповедта, за да останат насаме със своите половинки.