Мигрантите влияят положително на БВП и на пазара на труда Доста е разисквана темата за бежанеца и неговата индивидуална “икономика”. Въпросът е какво става от гледна точка на икономиката на приемащата страна, а този въпрос всъщност е важният. Господа западняците благодарение на 7 години остеритет и политика на инсорсинг (връщане на производствата при тях) попаднаха в капан. Първо си създадоха дефицит на работна сила, сега трябва да пускат мигранти, за да го решават. По време на кризата Германия изтегли инвестиции от периферни страни, върна производства и сега, когато икономиката ѝ вече излиза от кризата, се задъхва от спешна нужда от работна ръка. А какви са икономическите ефекти на миграцията? Че увеличава брутния вътрешен продукт, е съвършено сигурно, пише 24 часа.

Повече хора произвеждат, пък и повече хора потребяват. Друг е въпросът, че икономиката става по-конкурентоспособна и при равни други условия износът се увеличава. Има едно изчисление, че ако се свалят всички забрани и всеки може да ходи където си иска, брутният вътрешен продукт на света ще се удвои. Просто защото, ако хора, които например пасат патки в Африка, отидат да метат улиците на Берлин, това е много по-производително. Втори ефект е попълване на дефицитите на труд. В момента има дейности, които въобще не се извършват в Германия.

Примерно практически не се ремонтират стари жилища или ако се прави, това са само стари локации и там, където цената на ремонтираното жилище ще е достатъчна, за да се върне вложеното при тези огромни разходи за труд. Или да вземем примерно чистенето на улици - дейност, която е субсидирана. На германец общината трябва да плати 3000 евро примерно, а един мигрант ще го върши за 1000 евро. Това е връзката с третия икономически аргумент в полза на миграцията - тя облекчава фиска, подпомага бюджетите. Германецът не може да слезе на нива на заплащане за неквалифицирана работа, на които ще отиде мигрантът. Мога да твърдя, че мигрантите увеличават и предлагането на висококвалифициран труд. Не защото са, да речем, масово лекари и архитекти, а защото един лекар или архитект в Германия, ако трябва да си наеме германска помощница и ѝ плаща 3500 евро на месец, няма как да го направи. Но може да вземе мигрант да гледа децата, а самият той ще работи. Трето, средната възраст на тези, които мигрират, е много по-ниска от средната възраст на населението в приемащата държава.

Тоест те по-дълго ще плащат осигуровки за пенсии, а не е ясно дали изобщо ще вземат пенсии. Това е ефект върху пенсионната система. Има един по-невидим ефект - когато се увеличи миграцията, постепенно цената на труда в съответната страна пада Но не веднага. Средната заплата се запазва, защото мигрантите не се конкурират със заети за работните места. Не може да уволниш германци и да назначиш сирийци - ще те подгонят синдикати и т.н. Но в динамика стопанството на приемащата страна си променя структурата - тъй като вече има такъв евтин труд, се преминава от едни работни места към други, има условия за заместване на квалифицирания с неквалифициран труд. Когато може да се намерят хора, които да вършат определена работа, ги наемаш, без да “търкаляш” изделията в съседни страни, за да извършваш някакви кооперирани производства или да аутсорсваш част от операциите навън.

Целият въпрос обаче е каква е цената на тази работна сила, която идва. Тук е обяснението защо бежанците не се задържат в България. У нас може да получат, да речем, 450 евро месечен доход, но може да го получат и в Сирия. За какво тогава е целият риск? Мигрантът няма интерес да се придвижва към такива нива на заплащане, каквито има в България и в съседния ни регион. Затова за мен икономическото решение на проблема с миграцията не е да плащат за лагери да задържат мигранти, а в насочване на инвестиции и създаване на нови работни места в икономическата периферия.