Сега съм скъпа жертва на протеста, но егото не плаче, а работи - търча си по задачите с двеста със моите колеги патриоти

Заблеяло ми егото доволно,

с божествена симфония в душата

и никакво съзнание подмолно

не ми обърква мислите в главата.

Сега съм скъпа жертва на протеста,

но егото не плаче, а работи -

търча си по задачите с двеста

със моите колеги патриоти.

О, ти, задоволено мое его!

Ти помниш ли, когато бях овца?

Върви Овчаря, аз вървя след него,

усмихвам се на майките с деца.

Ще се превърна в агнешка яхния,

със дъх на възхитителни неща;

в паласките на Времето ще свия

гнезденце и за моята душа.

Да! Ще се отпечатам като стрия

и ще оставя своята следа;

ще бъда като белег от мистрия

по сградата на нашата страна.

О, спи, Овчарю, напреко на Времето,

его до его - двама да заспим.

И нека вдига шум на двора племето -

те всички ще изчезнат яко дим.

Родино мила, ти си земен Рай

за всяко его във Бастунсарай!

Автор: Г-н БАЛЕВ. вестник Сега