Видях смъртта и белия тунел ...
- Редактор: Антония Петрова
- Коментари: 0
Четири пъти Цветомир изпада в клинична смърт в четвъртък заради остър инфаркт.
Но и четирите пъти се връща от пътя си към отвъдното. 10 години по-рано пак мониторът в реанимацията на ВМА показва същата права линия, т.е., че мъжът си отива от нашия свят. Но лекарите го спасяват, пише вестник "Труд".
Днес Цветомир живее шести живот - точно като по филмите. Само че за него и екипа на Военната болница преживяното е 100% реалност, изключителен шок и борба.
„Преди 10 години, когато за първи път съм изпаднал в клинична смърт, видях смъртта и белия тунел. Да, наистина го видях, и то неведнъж - на път за ВМА и в шоковата й зала. А вчера (б.р. - в четвъртък) сякаш започнах да летя. Изпаднах в безтегловност, но в същото време разбирах, че си отивам завинаги“.
Така започна изповедта си пред „Труд“ 44-годишният Цветомир Георгиев от София.
„Помня, че лекарите ми направиха електрошок. Усещането е, сякаш те бият. Докторът ми каза - “не заспивай“, но аз не можех да се противопоставя на залялата ме лекота. После сякаш започнах да се разпадам и аха да заспя. Тялото ми стана много слабо, но успях да хвана ръката на доктора“. „Точно така беше, изключително драматично“, потвърди инвазивният кардиолог от ВМА д-р Николай Илиев, поставил стент на покосения от инфаркт мъж.
А в живота Цветомир е щастлив баща на 19-годишна дъщеря и с успешен бизнес.
„Случаят на пациента е много рядък. В практиката си съм се сблъсквал само с още един подобен“, каза пред „Труд“ ген.-майор Николай Петров, началник на ВМА.
И наистина, всичко около Цветомир е като невероятна история. Късно в четвъртък проф. Петров влиза в реанимацията, която дълги години оглавяваше, за да види болните.
„Знаех, че в първа зала лежи мъж с коронарография и поставен стент след остър миокарден инфаркт, тъй като във ВМА вече шести месец работи отделение по инвазивна кардиология“, обясни ген.-майорът.
Той отишъл до Цветомир и тъй като мъжът бил от малкото пациенти в реанимацията, които са в съзнание, го поздравил.
„Винаги обменям по няколко думи с болните, тъй като това им дава кураж. Мъжът ми каза „здравей, докторе“. Попитах го дали се познаваме, а той отвърна, че не може да съм го забравил - преди 10 години бил пристигнал в реанимацията на ВМА с разкъсан черен и бял дроб. Добави как се казва, но аз все още не можех да си спомня за него“, заразказва генералът.
Пациентът добавил, че тогава преживял опит за убийство, защото бил намушкан с хладно оръжие на няколко места. „Отново му казах, че не го помня, а той отвърна:
„Как не помните, та, вие ми спасихте живота?!“, изрече проф. Петров. Тогава лекарят замлъкнал, защото подобна благодарност няма цена. А когато се насочва към другите зали, професорът научава, че пациентът буквално се е върнал от оня свят.
„В четвъртък бях в „Дианабад“, когато започна да ме пробожда силна болка в гърдите, цялата ми ръка изтръпна, най-напред ми стана топло, а после студено. Тъй като имам доверие единствено на ВМА, приятелите ми за пореден път ме доведоха тук“, каза Цветомир.
Лекарите веднага го приемат в шокова зала, а там три пъти на монитора се изправя линията му на живот.
„Той изпада в клинична смърт, защото сърцето спира да работи, а с него и циркулацията на кръв в организма (това е т.нар. асистолия). Но и трите пъти колегите го извеждат от нея. Въвеждат го в ангиографската зала, където мъжът за 4-ти път изпада в клинична смърт. И пак е върнат към живот“, изброи ген.-майор Петров.
За щастие фаталните периоди не са били продължителни и затова Цветомир се възстановява.
„Другият такъв случай, с който съм се сблъсквал, бе преди много години. Тогава бях дежурен, когато пациент от четвърта зала изправи чертата на монитора и той започна да свири. В рамките на седмица изпадаше в клинична смърт, а ние го извеждахме от нея. В един от тези моменти мъжът ми каза:„Д-р Петров, няма нужда от помощ. Аз виждам баща ми. Татко, чакай ме, идвам“. И пациентът издъхна“, разказа генералът.
Днес Цветомир се чувства много добре. Казва, че е прекалено темпераментен и много се пали, но след случилото се със сигурност ще живее на по-забавени обороти.
Инър Уийл Клуб Русе - Дунав проведе традиционния си маскен...
Почина писателката Барбара Брадфорд
Единственият медицински хеликоптер у нас не може да стигне...
Русе отбелязва 140 години от създаването на Пети пехотен...
Сценаристите на Слави Трифонов: "Песен за Лена" е народно...