Милан не дочака помощ от държавата

Години наред живее сред плъхове и боклуци

Слепец почина в страшни мъки в карловското село Кърнаре. 76-годишният Милан не успя да дочака помощ от държавата.

През 2016 г. ви разказахме тежката история на Милан, припомня "България Днес". Той живееше без течаща вода, сред плъхове, мизерия и нищета. След прекаран инсулт губи и зрението си, а преди това му е поставена и диагноза шизофрения.

"Милан не беше агресивен и не правеше лоши неща. Беше 91% сляп. Когато палеше печката си, въглените се търкаляха навсякъде из стаята. Една зима за малко да се подпали и да изгори жив", разказва пред вестника кметът на селото Боньо Бонев.

Заради слепотата си бай Милан често яде и мухлясала храна. На помощ понякога му се притичва неговата съседка Станка Антова, но това не е достатъчно.

Животът на изтерзания мъж невинаги е бил такъв. На младини той и брат му били международни шофьори. Разполагали с долари и живеели богато и охолно. Имали приятелки, но и двамата така и не се оженили и не създали потомство. Но тези времена приключват, когато старостта чуква на вратата им. Братът умира и Милан остава съвсем сам. Тогава проблемите започват да валят един сред друг. Освен шизофренията и увреденото зрение старецът е опериран и от херния. Раната му до последно не може да заздравее и от нея тече гной. Причината са именно страшната мръсотия, липсата на течаща вода и баня, в която възрастният човек не може да поддържа лична хигиена.

Преди няколко години държавата обеща помощ за болния мъж. Той трябваше да бъде настанен в дом за хора със сетивни проблеми в Пирдоп. Това и така не се случва. Докато чака своя ред, за да изживее старините си в безопасна за него среда, възрастния мъж издъхва.

"Умря като куче! Забравен от всички. По-лош от кучешки живот водеше приживе. Направо се спаси човекът", допълва управникът, който преди време открива Милан безжизнен в дома му.

Докато е жив, слепецът има един-единствен верен другар. Уличното рижаво куче, което денонощно се навърта около къщата му. След кончината на Милан четириногото продължава да кръстосва улиците на селото и да търси своя стопанин.