Публикуваме мнението на журналиста Иван Николов*, споделено пред БГНЕС, относно решение на Архиерейският съвет на Вселенската патриаршия, което засяга не само Българската православна църква, но и цяла България:

"С едно свое решение /1-3 септември 2018 г./ Архиерейският съвет на Вселенската патриаршия, поставя в положение на шах не само Руската и Сръбската православна църква, но и БПЦ. Решението развързва ръцете на вселенския патриарх Вартоломей да дава автокефалност на всяка църква, поискала това без съгласуване с останалите поместни църкви.

На пръв поглед подобен акт засяга амбициите само на Руската и Сръбската църква. Неслучайно дни преди това руският патриарх Кирил посети в Истанбул вселенския патриарх Вартоломей, а сръбският патриарх Ириней му изпрати люто писмо. Целта на тези действия бе само една – да не се дава самостоятелност на Украинската и Македонската църква. За църквите в Москва и Белград подобни действия не са нещо ново. На 18 и 19 февруари 2003 г. в Нови Сад представители на тези двете институции се договарят да съдействат за международна църковна изолация и осуетяване на контакти на другите православни църкви с Македонската и Украинската – Киевска митрополия.

Кой е новият момент в случая?

Новият момент е писмото на македонските архиереи от 11 ноември 2017 г., с което те признават Българската православна църква за Църква-майка на МПЦ –Охридска архиепископия и настояват за следващите стъпки, които трябва да направи Светият синод на БПЦ. Мудността, колебанията и страхът от страна на българските архиереи за решителни действия, принуди МПЦ-Охридска архиепископия да потърси съдействието на Вселенската патриаршия.Това съвпадна с момента, когато и въпросът за самостоятелността на Киевската митрополия беше актуализиран.

Политическият, дори геостратегическият мотив тук е очевиден. Кой ще отрече, че при усвояване на екзархийските епархии в Егейска и Вардарска Македония след 1913-1919 г. не действаха грубо, цинично и варварски политическите подбуди? Няма смисъл да напомняме тогавашните държавнически цели на Гърция и Сърбия.

Но днес има и още един геополитически фактор. И точно този фактор разрушава единомислието и единодействието на сръбската и гръцката страна . Даване на самостоятелност на Украинската църква e в подкрепа на евроатлантическата ориентация на страната, а по този път върви и МПЦ-Охридска архиепископия и държавата Македония. Вселенският патриарх Вартоломей хитро използва този казус, за да излезе с едни гърди пред претендиращия за първенство в православния свят всерусийски патриарх Кирил.

Твърдението за кононичноста при решаването на църковните въпроси е по-скоро биберон за пеленачета. С каква каноничност може да обвържем грамотите на император Василий Втори Българоубиец от 1019 и 1020 г., в които изрично с държавническа категоричност са разрешини чисто църковни въпроси! Например с грамотата си от 1020 г. Императорът нарежда: ”Охридската архиепископия управлява всички български епископства, които при царете Петър и Самуил се владееха от тогавашните епископи...” Къде е канонът тук, и къде е духовното лице, което се разпорежда така?!

Урок или шамар е за Българската православна църква решението на вселенските архиереи от 1-3 септември 2018 година!? Урок е защото показва на БПЦ как се действа в подобни ситуации и същевременно шамар, чиято звучност разобличава безволието и бездействието на Висшия български клир. Той пропусна момента, когато беше длъжен да приобщи Македонската църква в екзархийската си прегръдка, за да възкреси една потъпкана историческа истина, криейки се зад „Канона”.

А колко близо беше всичко това!

Защо, Вие, висши български клирици не се появихте в Охрид на тържествата по повод 1000 годишнината на Охридската архиепископия, за да потвърдите истинската й същност?

Защо вие, висши български държавници, не проумяхте смисъла на собственото Ви присъствие на тези тържества? Защо доброволно се превърнахте в публика, която унило и гузно наблюдава, как други се разпореждат върху позорно изоставения от вас терен?!

Урокът и шамарът са за всички нас, за цяла България."

* Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.