С отказа си да участва във Всеправославния събор на остров Крит Българската православна църква (БПЦ) губи участието си във вселенския живот на православието. Защото по определението си православието е наднационална и над юрисдикционна конфесия. Тя има своето единство.

Всички православни, независимо от своя етнос, независимо към коя поместна църква принадлежат, принадлежат към едната Свята съборна и апостолска църква - т.е принадлежат към една единствена църква. Да откажеш да участваш в най-висшия форум, който засвидетелства това единство, означава да се отклоняваш от това единство, пише Всеки ден.

По-важен е въпросът не какво губи БПЦ, а какво показва тази невъзможност православието да се събере на едно място и да се засвидетелства като една църква. Главното, което показва тази криза е много далеч отишлата болест на православието - автокефализъм, сиреч поставянето на поместната църква над едната и единствена православна църква. Това граничи с ерес.

Подобна ерес се реализира с волята на Руската православна църква, защото РПЦ и това се знае от изявлението на нейния външен министър митрополит Иларион Алфеев наложи през март 2014 г. решението си всички съборни документи на бъдещия Всеправославен събор да бъдат гласувани с пълно единодушие, като мотив бе посочено невъзможността каквото и да било решение да бъде наложено против волята на някоя от автокефалните църкви. Това означава, че интересите на автокефалната църква се поставят над интересите на едната свята съборна и апостолска църква.

Не може да има доказателства, че решението на БПЦ е внушено непосредствено от митрополит Иларион, но БПЦ в своето официално решение да не отиде на събора в Крит посочва два мотива. Единият е - незначителност на темите, които ще се обсъждат на събора и вторият - всички решения да бъдат взимани с пълно единодушие, а това означава, че никакви промени във вече подготвените документи не може да бъдат направени. Темите на събора, които сега Синодът ни обявява за незначителни, са известни от 50 години.

Окончателно 6-те теми, по които ще се гласува на събора са решени през март 2014 на срещата на предстоятелите на всички всеправославни църкви. БПЦ е знаела през цялото време кои са темите и 2014 г. се е съгласила официално, подписвайки се, че ще разглежда тези теми. Защо тогава тя се е съгласила, а днес заявява, че темите са незначителни. Защо БПЦ се е съгласявала през цялото време с волята на Руската православна църква, а днес се оправдава тъкмо с онова, за което вече се е съгласила.

Създава се силното подозрение, че БПЦ действа под диктовката на Руската патриаршия, която не желае провеждането на този събор. А най-вероятно РПЦ желае разделянето на православието на два центъра - един, доминиран от Москва и друг, включващ всички православни църкви.

В следващите дни ще стане ясно дали съборът в Крит може да се нарече исторически. От участие в него се отказаха БПЦ, също така Антиохийската патриаршия и Грузинската православна църква, като те се позоваха на становището на БПЦ. Вчера Светият Синод на Руската православна църква се събра на извънредно заседание, на което взе решение датата на събора да бъде преместена и подготовката по провеждането му да продължи. Ако това не се случи РПЦ също отказва за участва. Така от 14-те автокефални църкви, които имат задължението да участват в този събор, от него ще отсъстват четири. Дали това ще означава, че отсъстващите ще твърдят, че той е нелегитимен предстои да видим.

Съборът би могъл да се събере, да промени регламента си и да се проведе в отсъствието на определени църкви. Продължавам да подозирам, че РПЦ желае да саботира този събор по геополитически причини. Има няколко сценария. Единият е 4 църкви да не отидат на този събор. Втората хипотеза е други две църкви, за които е известно, че са под силно руско влияние - Чешката и Полската православни църкви, които ще участват в събора, да се опитат да го провалят на място. Третата хипотеза е - да се наложи примирителното становище на Сръбската православна църква, която желае този събор да бъде открит, а работата му да продължи по-късно.

Има и още една хипотеза - съборът да бъде открит и да вземе съответните решения. Ако това се случи - това ще е равно на разделение на вселенското православие на две. Едната група от църкви бих нарекъл „империята на РПЦ" и всички останали. Това ще бъде равно на извършване на престъпление срещу вселенското православие, дирижирано от геополитическите задкулисни играчи на Путинова Русия под мощния съпровод на определени групи, които още от сега разпространяват фобии, че на този събор ще бъдат взети решения в противоречие със Светото православие и ще се узаконят някакви ереси. Това са абсолютно безпочвени неща. Путиновата държава взе православието на политическо въоръжение и се опитва да го превърне в антиевропейска славянофилска религия и да го използва в противопоставянето си на целия останал свят.