На фона на серия провали и на последната безпрецедентна кибератака срещу информационната система на НАП държавата продължава да харчи с луда скорост за е-управлението - развиващо се мудно, хаотично и чутовно скъпо. Само от началото на годината са обявени и са в изпълнение повече от 100 обществени поръчки в IT сферата за десетки и стотици милиони.

Възложителите са министерства, комисии, агенции, търсещи изпълнители за всякакви "компоненти" на е-управлението - доставка на компютри и софтуерни продукти, писане на програми, анализ на данни, системна поддръжка и надграждане, консултантски услуги и т.н.

Инвестициите, направени от българската държава от зората на електронното управление досега, са милиардни и извън контрол. Само за 2018 г. в бюджета са били планирани 133 млн. лева за е-управление, като са били усвоени 113 млн. лева, сочи справка на Държавната агенция за електронно управление, предоставена на в. "Сега". 

За разгръщането на e-government помагат и европейските данъкоплатци - през миналата година са договорени и изпълнявани проекти с финансиране от ЕС за над 120 млн. лева. И само 5 милиона са отредени по най-болната в последните дни тема - киберзащитата, призна преди дни вицепремиерът Томислав Дончев.

В същото време в доклада за администрацията за 2018 г. е пълно с всякакви данни, включително и с колко компютъра, лаптопа и принтера разполагат българските чиновници. Никъде обаче няма стройна информация колко милиона са инвестирани в техника, софтуер, изграждане на електронни регистри, на информационни мрежи и прочее. Липсват и конкретни данни какво правят и какво влагат държавните ведомства в киберсигурност - така че пробиви като "НАПлийкс" да са невъзможни или поне да не се случват в такива гигантски мащаби.

Преглед в базата данни на Регистъра на обществените поръчки разкрива колко мащабни, разнообразни и "несинхронизирани" са харчовете на държавните  ведомства. 

Една от най-едрите поръчки в ІТ сектора е именно на финансовото министерство, което в последните дни е в епицентъра на скандала с хакерския щурм срещу НАП. Тя е обявена миналата година и е сключена през този февруари. Хората на Владислав Горанов са пуснали енигматична обява за "изнесени дейности по управление на IТ услуги в системата на МФ" за забележителните 31 248 408 лева без ДДС. "Тлъстият" договор е възложен на "Информационно обслужване" АД - дъщерна фирма на МФ. Милионите ще бъдат похарчени за управление на мрежата за пренос на данни, поддържане на IТ инфраструктурата в МФ, поддържане и надграждане на приложен софтуер, консултантски услуги, доокомплектовка на съществуващи IT инфраструктури, интеграция на приложен софтуер за митниците, поддържане на SAP системата в МФ и изграждане на център за обслужване на потребители в Агенция "Митници".     

Междувременно НАП е решила да оптимизира и надгради легендарния си СУП  - софтуера за управление на приходите. И тази поръчка е възложена на "Информационно обслужване". Сумата за ъпгрейда не е никак малка -  с ДДС доближава 3 млн. лева.

Друга едра ІТ поръчка, сключена тази година, е на Агенция "Пътна инфраструктура". Тя е за "разширяване на информационната достъпност и вторична интеграция" на системата за електронно събиране на пътни такси (тол) с информационните мрежи на МВР, НАП и митниците. "Скачването" на мрежите ще струва 1.175 милиона лева без ДДС. Както се разбра още миналата година, катаджии, митничари и данъчни би трябвало да могат да общуват с прословутата тол система, която позволява да се контролира и анализира с най-модерни технологии и техника трафикът на леки коли, автобуси и камиони из татковината ни. Оказа се обаче, че поради несъвместимост на инфомрежите обменът на данни е невъзможен.  

Националният статистически институт е решил да се снабди с информационна система за зареждане, обработка и логическо обвързване на данните от административните регистри на МОН и НАЦИД (става дума за статистика за детските градини, училищата, университетите, докторантите). Това струва 706 000 лева без ДДС. Споменатият НАЦИД -  Национален център за информация и документация, си има своя IТ инвестиция, при това немалка  - близо 1.8 млн. лева. Тя е за "надграждане на информационни системи и регистри", а именно Регистъра на издадените удостоверения Apostille, информационната система за признатите "доктор" и "доктор на науките" и изграждане на нови регистри за осигуряване на статистическа и справочна информация в областта на науката и образованието.

Патентното ведомство също е на е-вълна. То си е поръчало дигитализация и архивиране на данни за близо 700 000 лева.

Министерството на енергетиката се е застраховало от "вирусни" атаки - срещу 52 485 лева то си е поръчало "хардуерна и софтуерна поддръжка на защитна стена Cisco ASA и подновяване на софтуерната и техническата поддръжка на антивирусен и антиспам софтуер F-secure".

НЗОК  пък си е потърсила фирма, която да поддържа на абонамент системата й  за управление на човешките ресурси HeRMeS - за 52 440 лв. без ДДС.

Агенцията по геодезия и картография е потърсила и намерила външен помощник за техническа поддръжка на софтуера и хардуера си, съчетана с анализи и консултации - срещу 541 200 лева. Отделно от това агенцията има и друга поръчка - за "техническа помощ за администриране на сървърна и мрежова инфраструктура" -  тя пък е за 247 200 лева.  

Прави впечатление обществено задание, пуснато от МВР - не толкова като сума (става дума за 70 000 лева), колкото като предмет. То е за разработване и внедряване на система за автоматизирано въвеждане, обработка и публикуване на имуществените декларации, които министърът, заместниците му и др. политически фигури в МВР са длъжни да подават в ЗПКОНПИ (антикорупционната комисия). Вътрешното министерство има и по-едри поръчки - за милиони. Като тази за следгаранционна поддръжка на софтуера на 57 сървъра СУБД IBM Informix със специален режим на обслужване, изискваща разход от 2.125 млн. лева

Агенцията по геодезия и картография е потърсила и намерила външен помощник за техническа поддръжка на софтуера и хардуера си, съчетана с анализи и консултации - срещу 541 200 лева. Отделно от това агенцията има и друга поръчка - за "техническа помощ за администриране на сървърна и мрежова инфраструктура" -  тя пък е за 247 200 лева.  

ДА ВЪРЖЕШ ЖИЧКИТЕ

Изброените поръчки са само дребна част от скелета на сложната, непрестанно развиваща се и гълтаща огромни инвестиции архитектура, наричана електронно правителство. Дори тази малка извадка обаче показва, че се следва принципът "всяка коза на свой крак" и е-правителството се развива хаотично, без съгласуване на действията на отделните брънки - министерства, агенции, комисии и т.н. Това обяснява защо например отне години НАП и митниците да си "вържат жичката" (по Симеон Дянков) и защо те заедно с МВР не могат да си говорят с интелигентната тол система, та се налага да се правят допълнителни инвестиции за съвместяване.

ПАРИ НА ВЯТЪРА

По принцип е-управлението не е евтино. Затова данъкоплатците имат правото да изискват от електронизиращите се държавни институции качество и сигурност. Не получават нито едното, нито другото. Вместо това управлението им сервира гафове, некомпетентност, небрежност и арогантност. Когато преди дни данъчни, осигурителни и всякакви други тайни на милион българи лъснаха в най-големия хакерски пробив в историята ни, вместо оставка министър ни поднесе нахалния коментар, че най-важното е да сме здрави.