Точно в 06.48 часа днес настъпи зимното слънцестоене, с което започва астрономическата зима.

С настъпването на астрономическата зима е и най-краткият ден на годината - 9 часа и 2 минути, и най-дългата нощ, пише БГНЕС.

Слънцестоенето е астрономическо понятие, обозначаващо определено положение на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера.

Най-често понятието се отнася само за две от положенията на Слънцето - т.нар. зимно слънцестоене и лятно слънцестоене. Като резултат от наклона на земната ос продължителността на деня и нощта зависят от положението на Земята спрямо Слънцето. На 22 юни Слънцето се движи над тропика на Рака.

В северното полукълбо денят е най-дълъг, нощта е най-къса и се говори за лятно слънцестоене. В южното полукълбо денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестоене.

На 22 декември Слънцето е над тропика на Козирога, в северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене, а в южното - лятно. Когато еклиптиката пресича небесния екватор, денят и нощта са еднакво дълги.

Тези слънцестоения се наричат равноденствия. Слънцестоенето оказва пряко влияние върху дневното слънчево греене, а оттам върху климата.

Така на различните слънцестоения съответстват различни моменти от годината, което ги прави важни за календара. Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение.

Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.