Няма съмнение, че най-красивата и хармонична сграда в България е Доходното здание (Театъра) в Русе, пише Огнян Стамболиев в Десант.

Проектирана от австрийския архитект Паул Бранк в стил неофренски Ренесанс, със своето неповторимо изящество тя е все още ненадминат образец на голямата архитектура.

Но лицето на дунавската ни столица и днес се определя не само от нея (построена е през 1902 г.), но и от най-красивия и импозантен паметник – Паметникът на Свободата (построен  през 1909 г.), извисил се в самия център на града в красивата Градска градина на площада с името „Свобода”.

Идеята за този уникален паметник  възниква през 1890 г. в средите на русенското гражданство и се подема от Русенското опълченско дружество. На 6 септември  1890 г. в дунавския град се извършва тържествен молебен по този повод. Взема се решение да бъде построен далече от центъра в един от парковете, но после, при новия градоустройствен план (Русе е първият български град с такъв!), мястото се премества в новия център.

За целта се разрушават турските гробища и джамията до тях, изгражда се нов, голям площад с градина с редки дървета и фонтани, планира се и се започва строежът на бъдещото Доходно здание. 

Държавата отпуска само 15 000 лева, а проектът е за 65 хиляди. Прави се общонародна и общоградска подписка.  Голяма част от сумата дават банкерите Братя Симеонови – 50 000 златни лева! и веднага започва проектирането.

Проектът  се оказва наистина грандиозен и сумата, която определя проектантът архитект Симеон Златев, е 150 000 лева.  Междувременно вече е започнало строителството на центъра и площада, както и на самия паметник.  Той е завършен през март 1908 г., за 30-годишнината от края на войната.

Откриването става на 11 август – Деня на Шипченската епопея. За всенародното тържество пристигат делегации и гости от цялата страна. Сред тях почетното място е на останалите живи опълченци, защото паметникът всъщност е техен, а не на руския цар, който както знаем, съвсем не е водил тази война от желанието на ни освободи, а за да достигне имперска Русия до Цариград и проливите.

Сред гостите са Райна Княгиня, Панайот Хитов, Никола Обретенов. Атанас Киров, Христо Македонски, Петър Оджаков, Олимпи Панов, Димитър Ценович, както пи министър председателят Александър Малинов. И, разбира се, авторът на прекрасната Статуя на Свободата скулпторът Арналдо  Дзоки.

Паметникът на Свободата в  Русе е наистина впечатляващ. Висок е 25 метра и се състои от  полирана гранитна колона в античен стил (черният гранит е доставен с кораб по Дунава от австрийските Алпи), пиедестал,  широка площадка и впечатляваща бронзова статуя. Пред него са два бронзови лъва, а в основата на колоната има четири също бронзови барелефи.

Скулптурата е дело на прочутия  флорентински скулптор Арналдо Дзоки (1862- 1940), автор на паметниците на Колумб в Буенос Айрес, Гарибалди в Болоня и на руския император Александър Втори (наречен още „ Цар освободител”) в София. Тук трябва да споменем, че този даровит творец е автор на още няколко паметници у нас (в Ловеч, Севлиево, Оряхово).

Скулптурата представлява фигура в античен стил на жена, държаща меч – символизираща свободна България. В началото строителите и някои граждани са предлагали това да бъде фигурата на Александър Втори, но за щастие, разумът е надделял и се взело по-доброто решение.

Единият от лъвовете е разкъсал веригите на петвековното варварско робство, а другият пази щита на Свободата. На задната част на площадката са експонирани две автентични оръдия от боевете при Шипка. На челната страна има надпис: „ На поборниците и опълченците, които са взели участие в Освобождението на България през 1867 - 1877.

На останалите три страни на постамента чрез барелефи са изобразени сраженията на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. на връх Бузлуджа, освещаването на Самарското знаме в столицата на Бесарабия Кишинеу на 13  април 1877 г. и героичната Шипченска епопея на 11 август 1877 г.

Силуетът на Паметника на Свободата и прекрасната сграда на Доходното здание бързо се превръщат в символ, визитна картичка на Русе.