Един малко известен у нас празник от есенния цикъл народни празници е Мишинден.

В различните краища на страната го наричат различно: Мишляци, Погашник, Пуганци.

Празникът има езически корени и колкото и странно да се стори на съвременните българи, е посветен на мишките.

Мишинден се отбелязва в деня на Свети Нестор, но в някои райони и на 24 ноември, когато църквата почита Св. Екатерина.

Поверията, свързани с Мишите празници разказват, че празникът е свързан с предпазването от мишки. Във връзка с това строго се спазва съблюдаването на редица народни вярвания, обреди и забрани, основното сред които е жените на този ден да не говорят за мишки.

В миналото най-старата жена в дома е замазвала с кал огнището или пода на зимника, докато изрича заклинания, в които всички са вярвали дълбоко.

Жените в деня на Мишите празници не е трябвало да използват остри предмети, да плетат, да шият, да месят хляб. Това поверие се е свързвало с вярването, че по този начин ще предпазят дрехите, посевите и реколтата от острите миши зъбки.

В някои райони на страната се е практикувала традицията на Мишкината сватба като с този символичен магически акт се е целяло предотвратяването на опасността от нашествие на мишки и плъхове в домовете и по нивите.

Интересна е връзката на Мишинден с деня, в който църквата почита Св. Нестор. На 27 октомври църквата почита Свети Нестор. В иконите обикновено е изобразен като млад мъж с копие в ръка. Житието на свети Нестор е свързано с това за свети Димитър. Историята разказва, че Димитър бил хвърлен в тъмницата на Солун, заради проповядване на християнство, а младият Нестор бил негов ревностен последовател.

Според легендата мишките излезли от корема на езичника Лий, когото Нестор промушил с копие и от там изскочили за първи път мишките и така се разпространяват по цялата земя. Според друга история, всички гадинки – мишки, къртици, плъхове излезли от тялото на дявола, когато помирисал за първи път тамян.

Имен ден празнуват носещите името Нестор.