По стар обичай в първата събота след Сирни Заговезни празнуваме Тодоровден

 Интересно е да се отбележи, че в православието съществуват цели шестима светци, носещи това име, но в българската традиционна култура Тодоровден не съвпада с църковния празник на нито един от тях. Нещо повече, в народното съзнание Свети Тодор не е вестител на християнската вяра, а този, който прогонва зимата и носи на българите плодородието на слънцето. В обичаите извършвани в негова чест, ясно се открояват предхристиянските корени на празника, пише Добрина Манчева в brat-bg.com

Цялата обредност на Тодоровден цели да ознаменува и подпомогне идването на лятото и края на зимата - събития особено важни за нашите предци.

Според вярванията на този ден, Свети Тодор препуска със своя кон през пролетните поля, за да провери растат ли посевите. Забива копието си в земята, съблича своите девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. В народния календар празникът е познат още като Конски Великден, тъй като на този ден по традиция се провеждат конски надбягвания и редица ритуали за почит и здраве на конете. От множеството обичаи в различните части на България, така наречените кушии и до днес са най-обичаната и спазвана традиция, свързана с Тодоровден и отбелязването на настъпващата пролет.

Кушията е oбичай с езически произход, в който участва цялото село. Рано сутрин мъжете водят конете на водопой, сресват гривите им и ги накичват със сини и червени мъниста, обличат нови ризи и тържествено тръгват към поляната, определена за надбягването. Победителят се награждава с венец, изплетен от най-сръчната мома в селото, а конят му получава нова юзда. Конниците и победителят правят почетна обиколка, след което първенецът дава почерпка за здраве и берекет в своя дом. Празникът продължава с музика и хоро, в центъра на което са ездачите.

Освен традиционните кушии, за празника се изпълняват и множество „женски” обичаи. Докато мъжете се подготвят за надбягванията, младите булки месят специални обредни питки във формата на кон или подкова. Първа от хляба опитва свекървата и ако е вкусен, раздава от него на близките. Това е важен ритуал за сближаването между снахи и свекърви, а също и за приемането на младите булки в семейството.

Бабите подстригват децата за първи път след края на зимата, а младите девойки се мият с вода, в която поставят слама от яслите на конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.

Друг интересен обичай е състезанието по хвърляне на чехли, което се устройва от момите – която хвърли най-далеч, ще се омъжи най-напред. Тези, както и други интересни обреди, се правят за здраве и плодовитост, тъй като Свети Тодор е и закрилник на щастието на младите и продължението на рода.

Въпреки че в съвременния бит и култура, много от тези обичаи вече не се практикуват, в десетки български градове и села всяка година се организират пъстри конски шествия, гонки и различни празнични програми по случай Конския Великден.