Майка България си отива!
- Редактор: Владимира Ангелова
- Коментари: 8
Аз, гражданинът Игнат Веселинов Раденков, години 78, женен, неосъждан, въпреки че имам себе си за отговорен човек, показал съм го във времето, представям и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, декларирам, че нося отговорност за всичко казано от мен.
Уважаеми сънародници,
Та нима не виждаме, че пред очите на всички ни обществото ни се разпада, Майка България си отива? Трябва да си кажем истината и то на висок глас, че страната ни е доведена до състояние на трета национална катастрофа, несравнима с другите две нито по социално-икономическата разруха, нито по дадените жертви. Основна причина е властващото беззаконие, тоталният грабеж и наложеният геноцид върху собствения народ.
Около два милиона млади и образовани хора или потенциала на нацията ни бяха принудени да напуснат страната. Вече второ поколение наши внуци и правнуци се раждат и живеят в чужбина. В страната ни остава застаряващото население, ниско образована и неквалифицирана работна ръка, болни хора и циганското население. Някои от процесите стават вече необратими. Проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика отдавна бие камбаната, че България е на първо място в света по намаляване и изчезване на населението, което е заплаха за националната ни сигурност.
Когато става въпрос за по-нататъшната съдба на родината ни, не може да правим повече компромиси с истината. Страната ни вече 26 години се управлява от задкулисието, от партийно-политическата мафия. На фона ужасяващите констатации, страната ни продължава да се води към разруха и разпад. Господата, Ахмед Доган, Георги Първанов, Бойко Борисов, списъкът може да се допълни, продължават да пишат най-черните страници от новата ни история. Този тотален разпад на държавността ни не е случаен, а съвсем целенасочен и дирижиран.
Той обслужва не само нашите алчни, продажни, престъпни безродници, а и чужди нам доктрини и имперски амбиции на Турция, както и геополитическите интереси на САЩ. С всеки изминат месец и година страната ни губи своя суверенитет. Турция отдавна има влияние във всички сфери, включително и в институциите. Неслучайно на върха на мафиотската пирамида беше издигнат Ахмед Доган, слагайки в джоба му митичния ключ за етническия мир, а на практика в ръцете му е истинският ключ на българската държавност.
Случайно ли заяви пред обществото, че той управлява управляващите, че той разпределя порциите. С този ключ се разграби труда на цели поколения, изнасяйки капитал за десетки милиарди левове, с които олигарсите се окупираха в екзотични острови, престижни столици и др. С този ключ незнайно на кого се разпродадоха българските земи и изсякоха българските гори. С този ключ се ислямизира и турцизира българското и циганско население. Ако българското общество не се събуди, не се осъзнае, няма да е далеч времето, когато родината ни ще бъде превърната в турски вилает и американски протекторат. За това пъклено дело за нарушаване на националната ни идентичност и целостта на нацията ни ще допълним впоследствие само с факти.
Уважаеми сънародници,
Сигурни сме, че запознавайки се с фактите, и Вие като нас, ще се почувствате омерзени, че сме част от едно такова общество, а честните съдии, прокурори и следователи просто ще се срамуват. Няма защо да се учудваме, че страната ни достигна това незавидно състояние, след катои символът на нацията ни, каквото е Президентството, беше обърнато по време на двата мандата на Първанов-Марин в търговско дружество и генерираше престъпност. Пренебрегваха се националните ни интереси пред личните. Съдете сами!
Помогнахме на 5 семейства с малки деца бесарабски българи, измамени и изоставени в безлюдно добруджанско село, без училище. Поехме ги, настанихме ги във Варна, осигурихме им работа, децата тръгнаха на училище. Съдействайки им пред нашите органи, не само на тях, а впоследствие и на десетки техни сънародници за сдобиване с българско гражданство, се срещнахме с небивала по размери корупция. Всеки дръзнал да се върне към изконните земи на предците си е унижаван, изнудван и рекетиран с огромни, непосилни за тях суми. Дори когато им давахме последните си 100 лв. да отидат до София и направят справка кога ще получат българско гражданство, дежурният полицай им е взел 50 лв. само, за да ги пусне във ведомството и това стана практика.
Многократно с конкретни факти сме сигнализирали писмено президента Първанов. Изпращали сме потърпевши при Председателя на „ДАНС”, Петко Сертов като сме осигурявали въпросната, искана от рекетьорите сума, за да се проследи в кого ще отидат тези средства. Не се предприемаше нищо конкретно, но пък потърпевшите веднага бяха удостоени с българско гражданство, видно от писмото отговор по поставения от нас проблем, подписано от Петко Сертов, с дата 10.03.2009 г.
На 01.03.11.2008 г. в град Варна в ДКС се състоя първият Велик събор на българите по света. Присъстваха представители на четири милиона наши сънародници, живеещи в 33 държави. На събора стана ясно, че подобни форуми са традиция за съседните на нас страни, затова те има силни лобита в света. И в кулоарите и от трибуната на събора най-често обсъжданата тема беше именно тази: изнудването и рекетирането на желаещите да получат българско гражданство. Цитираха се конкретни цифри.
На проведената Втора сесия през м. октомври 2009 год. от десетината точки, определящи проблемите, които срешат нашите сънародници,първата точка отново третираше най-сериозния проблем – продължаващата корупция при придобиването на българско гражданство. Това са факти и данни, протоколирани на официални форуми. Делегатите на събора, някои, от които пропътували по 10-11 хил. км очакваха да бъдат удостоени с присъствието на президента. Това притесни организаторите.
В разговор със съветници на президента са получили отговор, че той нямал място на такова „националистическо” сборище. А истината беше друга – с присъствието си президентът рискуваше да изпадне в незавидна ситуация първо да слуша срамните факти, а след това да даде и смислен отговор защо хилядите хора, които искат да се върнат към корена си са подложени на унижение и рекетиране от държавните чиновници. В поредното си писмо до нашия президент-историк, го запознаваме, че в следосвобожденска България, именно външните българи са дали тласък на държавността.
Петима от тях са били успешни министър-председатели, а Александър Малинов е ръководил 5 правителства. Оглавявали са Народното събрание, единствения университет, много от тях са били народни представители, генерали и др. Страната ни се нуждае отново да приобщи елита на нацията ни, пръснат по целия свят. Как така ще заклеймяваш като върли националисти акад. Проф. Петър Константинов, Акад. Проф. Григор Велев, Акад. Проф. Цветомир Воденичаров, Акад. проф. Александър Чирков, Акад. проф. Христо Матанов., проф. Георги Бакалов и др. Приведохме примери с конкретни цифри на нашия президент, как мъдро, по държавнически решиха демографския си проблем страните като Гърция, Германия, Израел и др., давайки на милиони свои сънародници условия за живот в истинските им родини.
Но в случая отново става въпрос за много пари. Престъпният бос Куевич си купи българското гражданство за 50 000 лв. Разследващи журналисти от 168 часа докладват на вицепрезидента Попова, че за пребиваване от един месец в страната ни десет спортисти са си купили българското гражданство за суми от 110 до 150 хил. евро и веднага са се менажирали в европейски отбори.
Британският вестник „Телеграф” внедрява и разкрива престъпна схема в страната ни, че срещу 180 000 евро с два дена престои, кандидатът се сдобива с българско гражданство. Вицепрезидентът Попова отказва българско гражданство на трима руснаци, които са внесли дарение за държавата от по 100 000 долара. Виждате какви са сумите, плащани от кандидатите с небългарски произход. При тези условия още първата година на влизането ни в ЕС, господата удостоиха с българско гражданство 3 200 човека от небългарски произход и докато нашите бедни сънародници от Молдова, Украйна и Македония чакаха по 6-7 години, то тези господа се сдобиха за по-малко от 6 месеца.
При помилванията господата бяха още по-безскрупулни. Според справката по време на двата си мандата са помилвани 529 затворника. От тях 232 случая са на осъдени за убийство като много от тях са по-особено жесток начин. Помилвани са и 49 души, въпреки мотивирания отказ на комисията по помилванията в президентството. (Народното умотворение не пропусна да обобщи и в конкретния случай: „Завоювах си свободата, но си загубих жилището.”) Опростени са и глоби на стойност 1,76 млн. лв. При тази безскрупулност нямаме никакво съмнение какъв процент е присвоен и от тази сума.
Тази срамна престъпна схема беше прекратена след встъпването на новия президентски екип. С българско гражданство се сдобиха безпроблемно 5пъти повече наши сънародници. По изключение стават граждани от небългарски произход хора с доказан смесен брак и др. Според справката до 03.2015г. вицепрезидентът Попова е помилвала само 15 човека.
За едно неправомерно помилване президентът на Босна и Херцеговина беше свален от поста си и даден на съд.
След едно от многото ни телевизионни участия на тема проблема за българското гражданство и помилванията ни се обадиха служители от ДАНС, които са работили в тази насока. Предоставихме им всички доказателствени материали. Не след дълго бяха арестувани директорът на дирекция „Миграция”, Главният секретар на Държавна агенция за българите в чужбина.
Въпросът беше внесен за разглеждане в Комисията по корупцията към Народното събрание с председател Яне Янев. Интерес проявиха и получиха копие от доказателствените материали и журналисти от 168 часа, Вероника Лазарова, както и г-жа Диляна Гайтанджиева. Люба Кулезич в рамките на един ден пет пъти разговаря с нас как ще направи достояние за беззаконието и корупцията в Президентството.
След което всички, включително и Яне Янев, затвориха телефоните. В телевизионно предаване с водеща Кристина Патрашкова, споделихме тревогата си с конкретни факти за ширещата се корупция в Президенството, но тъй като не беше директно, впоследствие беше изрязано! Впоследствие Комисията по корупцията се оглави от народния представител Юлияна Колева, която пък по случайност беше издигната за член на ВСС. И така по познат сценарий се наложи пълна цензура върху пресата, раздадоха се постове, други се купиха, и всичко беше потулено-заметено.
Корупцията в Президентството не свършваше дотук. От президентския екип чрез Ахмед Доган беше внедрен за оглавяващ Агенцията по приватизация на военните имоти полк. Иван Гавраилов, който се разпореди като с бащинията си и продаде военни имоти за милиарди левове на стойност от 10 до 20-пъти, че и повече под пазарната цена. Многократно сме сигнализирали институциите, включително и президента, главнокомандващия въоръжените сили, отправили сме чрез депутати питания в Народното събрание – отново глас в пустиня.
Само от т.нар. гарнизонна фурна във Варна господата Николай Вълканов и Ахмед Доган се сдобиха, неправомерно за сметка на военното ведомство, с 30 нови апартаменти в най-престижната част на Варна. Продава се поредния обект с фиктивен търг за 165 хил. лв. на фирма, регистрирана, по правило, за целта само месец преди това. При справка с другите две фирми участвали в търга се оказва, че те изобщо не са известени и не са имали никакво участие. След време въпросният обект се продава на стойност вече 1,980 млн. лв., т.е точно 12-пъти повече.
Още при нотариуса сумата е разпределена и преведена по сметките на шестте участници във въпросната престъпна схема. Учудващо е, че въпросният обект е обявен в Интернет за продан на стойност, представете си, 6,24 млн. лв. Само по този случай сме занимавали над 13 пъти различните институции, най-вече прокуратурата като сме представяли все нови и нови неопровержими доказателства и отново няма данни за извършено престъпление. В гр. Бяла се продаде военен имот от 40 дка за 26 евро за квадратен метър, а според варненските брокери цената в този район е 400 евро/кв.м, т.е 16 пъти по-ниско и тук загубата е 30 млн. лв.
Военен обект, граничещ с правителствената резиденция в Бояна, се присвои на цена 20-пъти по-ниска от пазарната. Терен в землището на Божурище от 1045 дка се продаде по 6 евро на кв.м при пазарна цена 50 евро/кв.м, само в този случай ведомството губи над 95 млн. лв. Това е само една малка част от стотиците военни обекти. За добре свършената работа полк. Иван Гавраилов беше издигнат от квотата на ДПС за зам. – министър на отбраната.
В началото на 20-ти век българската държава е теглила по-голям кредит, отколкото е бил тогавашният БВП за боеспособността на армията. Ако направим сега справка за отписаните и продадени военни имоти, ние като работещи в тази сфера, познавайки обема и географията им Ви гарантираме, че и тук става въпрос за кражба на над 4 млрд. лв. и то само в това перо.
Българските генерали, офицери и сержанти, най-вече от запаса в Първанов и Доган ли се клеха, или в народ и родина? Защо нито един път не наддадоха вой да се спре разграбването и средствата отново да отидат за повишаване боеспособността на армията? Нямаме средства за ремонта на останалите на въоръжение няколко самолета, докато с тези средства спокойно можехме да закупим няколко ескадрили и друга бойна техника. Не въстанаха срещу съсипването на армията ни, срещу съсипването на военно-промишления комплекс, който не само осигуряваше работа и препитание на 100 хил. семейства, а и печалба от 1 млрд. долара, която е достатъчна за издръжката на армията ни.
Не въстанаха и срещу нарязването на ракетите, единственото възпиращо оръжие, което гарантираше целостта и суверенитета на нацията ни, за които българският народ отдели от оскъдицата си, от залъка си 1,2 млрд. лв. Чия доктрина изпълняваме, господа? Защо от 2500 танка армията ни остана само с 80, от 300 самолета, сега имаме само 10. Защо Гърция, също страна на НАТО, в момента има 25 пъти повече както танкове, така и самолети? Дори закупи по-ново поколение руски ракети от нашите и поддържа 4 пъти по-голям личен състав от нашата армия.
Каква наглост, и за кой ли път! Оторизираният да отговаря за удостояването с българско гражданство, както и помилванията, вицепрезидентът Ангел Марин, проводникът на всички тези престъпления, беше предложен от Първанов за удостояване с най-голямото отличие – орден „Стара Планина”, и то с мотив – заради заслугите му към българите в чужбина!
Нищо в държавата ни през време на прехода, не е станало без намесата и личните интереси на г-н Първанов, който чисто по андрешковски се стремеше от всички създали се ситуации да извлече дивиденти в негова полза. Отчете се, че е архитектът и на „тройната коалиция”, която чрез заменките олигарсите присвоиха най-престижните планински и морски курорти за милиарди левове, създадоха нови престъпни, корупционни схеми, увеличиха корупцията в пъти.
Ето защо е грешно да се твърди, че „Ние знаем, народът знае.” Това най-добре устройва олигархията – мафията, да се говори общо и безадресно. Една от основните причини хората с морал като г-н Първанов да се явяват вече като новите възродители, новите спасители на нацията ни.
Уважаеми сънародници,
С последващите, не десетки, а стотици конкретни примери, отново с факти, цифри и имена, ще се убедите и Вие, че корупцията в страната ни е на най-високо ниво – правителствено, държавно. Страната ни се управлява от задкулисието – мафията. Господата не осигуряват само чадър на престъпността, а са част от нея. Това е причината 50% от ресурса в държавата ни от всевъзможните фондове чрез манипулирани търгове да се присвоява от олигархията.
Тези огромно заграбени средства не откриват работни места, не повишават производителността и потреблението, а се изнасят извън страната и обезкървяват икономиката ни. Огромният дефицит покриваме с постоянно увеличаващите се данъци, такси, акцизи и различни налози. Покриваме го най-вече с теглените многомилиардни кредити, като заробваме и обричаме поколенията след нас.
Най-голямото престъпление е, че покриваме този брутален грабеж, като наложихме геноцид върху собствения ни народ, който принудихме да се препитава, според последното редуциране, точно с три пъти и половина по-ниски доходи от санитарния, здравословен минимум. Не виждайки никаква перспектива 30 000 наши сънародници сложиха край на живота си през последните 25 години, тази тенденция постоянно ескалира и добива застрашителен характер. Стотици хиляди се простиха преждевременно с живота си, обречени на мизерия, липса на лекарства и реален глад.
Гърция, при тази си задлъжнялост, най-ниските им пенсии са точно 5пъти по-високи от нашите. Какъв е смисълът на нашето общество, г-н Борисов, чия програма изпълняваме, след като на заден план оставихме човешкия фактор? Най-вече на вашата съвест ще тегне проклятието за съдбата на стотици хиляди човешки съдби. Не се ли страхувате, че сте на път да се сдобиете с прозвището на българоубиец.
При тези ужасяващи факти говорителят на симбиозата, г-н Борисов, с постоянни монолози иска да натрапи на обществото, че имаме стабилна държава, стабилно управление, че сме преборили корупцията и народът ни благоденства. А на практика стабилността е в беззаконието, корупцията, беднотията и мизерията.
Наглостта, цинизмът не свършват дотук, основните виновници да се обсеби властта на българина и се направи най-беден и най-безправен, да се съсипе страната ни и се доведе до просешка тояга българският народ или Първанов-Борисов-Доган се афишират вече като най-успешните президент-премиер-политик.
Със заграбените огромни средства всичко може да се купи, господа, освен истината, морала и достойнството.
Няма по-голямо падение за един народ, като нашият, който отделя от години по 2 млн. лв. за охраната на палача си, или Ахмед Доган! Да го награждава с най-високото държавно отличие! Да го приравнява по заслуги дори със светинята за всеки българин, какъвто е Васил Левски!
Ако нашите продажни, престъпни безродници са водени единствено от властта и алчността, то г-н Ахмед Доган изпълнява мисия – управлявайки управляващите, да се води страната ни към разруха и разпад, да се нарушава националната ни идентичност и целостта на нацията ни, все неща, които обслужват чужди на страната ни интереси. За това пъклено дело, за този заговор, воден срещу страната ни, ще докажем отново само с факти.
На 12.06.1990 г. Ахмед Доган прави изявление или по-точно докладва пред турския дипломат Алев Калъч, цитирам: „Аз съм човек на делата… длъжен съм да изуча българо-мохамеданите на турски език и да ги приобщя към турската нация.”
Това не е единствено изявление в тази посока. На Втората национална конференция на ДПС в София, състояла се на 27-28.11.1993 г., в присъствието на президента на България, д-р Жельо Желев и голяма част от политическия елит, по същество той заявява: „Домогванията на Главния прокурор на Република България са свързани със статуквото на Западните Родопи и аз мога да кажа категорично, че няма да позволим на никого, в това число парламент, президент, правителство, изпълнителни органи, политически сили, да диктуват нашите права и свободи в този район. Съзнателно хвърлям ръкавицата в техните очи, нека този, който се осмели да реши съдбата на този район, да се опита да го направи… верижната реакция може да бъде толкова неочаквана и грандиозна, че на Европа ще и се наложи да чете твърде дълго балканската история преди да се осмели да помогне…”. Коя уважаваща себе си суверенна страна ще приеме без последствия тази гавра с държавността?
Още повече, заканите на Ахмед Доган са факт, който всички ние наблюдаваме в 26-годишния криминален преход. Та нима не виждаме, че държавността ни е напълно обезличена, че страната ни се управлява от мафията, оглавявана от Ахмед Доган, който не би си позволил този произвол, ако зад него не седят отколешните имперски амбиции на съседна Турция, и пряката намеса на Американското посолство. Мисия, финансирана с милиарди долари от ислямски фондации на Саудитска Арабия, „Отворено общество” на Джордж Сорос и „Америка за България”.
Това не са само приказки. Националният статистически институт при последното преброяване посочва, че в страната ни броят на регистрираните граждани като турци с майчин език турски се е увеличил с нови 300 000 човека. Това са предимно изконното българско население, каквото са българо-мохамеданите от Родопите и една част от християнското и мюсюлманското циганско население.
С каква болка споделя в книгата си, „Якоруда Българската Драма” един от най-изявените съвременни български патриоти и родолюбци, Живко Сахатчиев, не случайно Николай Хайтов го определи като „новия Паисии Хилендарски”, а акад. Илчо Димитров го нарича „камбаната на народната свяст в Родопите.”, „Откъсва се, заявява той, „живо месо от снагата на България… това, което Турската империя не можа да направи за 500 години, Ахмед Доган и ДПС, не без помощта на гореспоменатите външни фактори, го сториха само за няколко години”. Това е едно от най-големите национални предателства в историята на изстрадалата ни родина, и докато Юда предаде Христос за 30 сребърника, то ние не знаем нашите мекерета – безродници, майцепродавци, хаджипенчовци, нарекли себе си държавници, политици за колко продадоха българщината и майка България. Все неща, които ще потрябват на бъдещия Захари Стоянов.
Ние ще бъдем последователни в отстояването на истината, само с факти. С риск да обидим средностатистическия български гражданин, камо ли историците, за да се спре по-нататъшните манипулации, ще поднесем неопровержими фактите, потвърждаващи изконността на тази част от българското население, а именно българо-мохамеданите:
От статията на Митхад паша, велик везир на Турция „Турция – нейното минало и бъдеще”, публикувана във френското научно списание „Ла ревю сиантифик” от 08.06.1878 год. – „Между българите има повече от един милион мохамедани….Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, от същото това коляно”.
От том II, стр. 1343, 1898 год. от „Всеобща енциклопедия” определението за помак на турския учен Саами бей Фрашери: „Помак – българин, приел исляма след завоеванията, но запазил българския си език”;
От том VIII, стр. 388 на английската Университетска енциклопедия: „Помаци – българи-мохамедани или поробени от турците българи, приели ислямска вяра”;
От том XXVII, стр. 175 от френската Голяма енциклопедия: „Помаци – това име е дадено на българи, приели мохамеданската вяра след турското нашествие.”
От стр. 155, 1914 год. от доклад на международната Карнегиева комисия във Вашингтон: „Помаците са българи по раса и език, насилствени превърнати в мохамедани. Те не говорят турски, пазят своите национални песни и християнското си минало.”
Ще завършим с констатацията, не на кой да е, а на Департамента на САЩ в годишния си доклад по повод човешките права в Гърция, не кога да е, а през 1991 г.: „Помаците (мюсюлмани говорещи български език) заемат планинската граница с България”. Констатация, според която помаците са българи и въпреки че формално спазват исляма, в бита си имат запазени редица християнски обичаи. Чрез тях са запазени преданията за насилствената ислямизация.
Каква ирония на съдбата, през 1669 г. е станало най-жестокото потурчване в Якоруда от еничарския големец Пенджика – якорудчанина Петър Чопев, взет като „кръвен данък” наметва фередже и яшмак на майка си и посича двамата си по-възрастни братя. В още по-близко време, се е извършило последното насилствено потурчване, в годините на Кримската война 1855 г., и то от потомък, този път на фамилията Баеви – еничарин, който посича баща си и двамата по-големи братя. А най-малкият брат избягва през Рила в Самоков и се връща по време на Освободителната война в родния си град.
Якоруда отново е център на повторно турцизиране на това чисто българско население, само че основните турцизатори или преките изпълнители този път са Ахмед Доган и ДПС.
Само в община Якоруда 7826 стопроцентови българи с български родов корен и майчин български език са записани, че са турци. На тях не само са им поставени турски фамилни имена (в грубо нарушение на Закона за имената), каквито не е имало никога в Якоруда в столетията назад. В статистическите документи дори е посочено, че на 5516 души от тях майчин език бил турският.
Не се зачита дори и тълкуванието на Конституционния съд, че докато религията и имената са волеизявление, то расата, народността, майчиният език са природна даденост, предопределени от твоя произход и родители.
В етнографията на вилаета, издадена в 1878 г. в Истанбул, по данни на регистъра за Якоруда от 1873 г. е отбелязано: състои се от 2020 жители, от които 1500 българи и 520 българо-мохамедани. Турските чиновници не са намерили нито един турчин в Якоруда.
Внушава се на хората, че след като изповядват мохамеданската религия, са турци. Умишлено отъждествяват религията с етноса, което ще рече, че стотиците милиони по света, изповядващи мохамеданската религия, едва ли не, са турци. Внушават им, че след като са записани като турци, задължително трябва да посещават джамиите, да изучават Корана и да научат турски език.
За целта само в малката якорудска община за 3 години се построяват 7 нови джамии, а над 500 в цялата страна. Във всички тези села е имало остатъци от църкви, но не и джамии. Затварят се всички младежки клубове, над 50 кръжока и ученически пансиони, и се обръщат в ислямски училища. Използва се и социалния елемент като на мнозина от бедните деца се осигурява храна, дрехи и други привилегии. Според информацията на в. „Струма” от 3 Декември 2004 г., до тази дата само в учебния център гр. Медина, Саудитска Арабия, броят на учащите се за ходжи от община Якоруда е 50 човека.
Там те се подготвят за пропагандатори на исляма в неговото екстремистко течение уахабизъм, което обявява за врагове всички евреи и християни. Журналистката Пепа Витанова от „168 часа” цитира, че на едно от конкретните села се падат 9 ходжи, и всичко това става безконтролно от страна на държавата. Нещо повече зам.-кмета на община Якоруда Ибрахим Кунгю, под предлог, че ще им бъде отпусната помощ от ислямска фондация, събират списък с по две снимки, и ЕГН-та на бланки написани напълно на арабски на 63 сирачета, подготвяйки ги, да ги изпратят в Саудитска Арабия, след 8-годишното обучение, разбира се, ще ги върнат, проповядвайки радикалния ислям, като новите еничари.
След алармиране по случая в пресата, тази акция е установена от държавните органи и е прекратена, и отново без никакви последствия. Във всичките случаи се посочва, че тези мероприятия се финансират от „Световната мюсюлманска лига” и „Отворено общество” на Сорос. Само за една година от общо 15 директори на училищата, са уволнени 11, затова че отстояват българщината. С някои от тях са се саморазправяли физически, нанасяйки им побой. Върху населението се прилагат всеизвестните методи на радикалния ислям – всяване на страх и ужас. Шетане на емисари, разнасящи антибългарски брошури и списания, отпечатани на луксозна хартия и книги за същността на Исляма.
Направено е и прожектиране на цветен 47-минутен филм, продукция на „Исламик медия сървиз”, дублиран на български език, показващ ужасите от Босна и Херцеговина, на чиито фон се призовават всички мюсюлмани по света на свещена война срещу християнството, набиващ изразите: „О, Мохамед, твоят народ е изтребван в сърцето на Европа…”; „Друга алтернатива освен Джихад /свещена война/ не съществува”; „Аллах не ще прости бездействието”; „Спомнете си за Мехмед Завоевателя”. Създават се репресивни групи, които с физически разпри заставят онези, които не искат да си сменят имената. Нанася се побой и се скъсва паспорта дори и на държавния служител – секретар на общината, отказал да подмени името си. Изнасят се списък, на стълба на позора, в централна част на селищата, на онези, които отказват да си сменят имената с турски. Мюсюлманска секция със заплахи пряко, и по телефона, издава смъртни присъди на отказали да сменят имената си.
Стига се до там, че не се свенят, дори и пред паметта на починалите. Съществуват заснети кадри от района на Родопите за непогребани с дни хора, поради отказа им приживе да сменят българските си имена. На тези кадри ясно се вижда присъствието на лидера на ДПС – Ахмед Доган, под чието ръководство е ставало задържането на погребенията. Когато недосегаемият Доган отрича, министър-председателя Димитър Попов представя касетата, предоставена му от разузнаването, президентът Желев, запознат със съдържанието на касетата, отговаря: „Не се налага прожекция”. Това са само част от методите на въздействие върху беззащитното, оставено на произвола българско население.
Инвазията от турска страна на всички нива към Якоруда е тотална. За завършване курса за изучаване на Корана от Турция пристига делегация, водена, представете си, от ректора на Истанбулската духовна академия в присъствието на няколко телевизионни екипа от Турция, тържеството е заснето най-подробно. Завършилите ученици, облечени в старотурска носия, момчетата излизат с наложени червени фесове, а момичетата със забрадки, на които са изобразени джамията и турското знаме. При цялото това тържество обаче има една подробност, че всички това става с преводач, тъй като нашите български деца не знаят турски. Като следващата учебна година при същата церемония, момичето от V клас, завършило курса с отличен, е наградено с 30 000 лв., което прави 10 заплати на учители с висше образование!
Най-точна представа за издевателствата на Ахмед Доган и ДПС върху това население, оставено без всякакви държавна закрила, ще добие всеки, запознавайки се с изнесеното във в-к „Труд” – „Долари потурчват българо-мохамеданите” от 04.11.1993 г. Журналистката Валерия Велева и фотографът Иван Донов поместват свои материали: „… Християнското население се чувства малцинство. Не един път е чувано от активисти на ДПС: „Тука е било турско и пак турско ще бъде.”; „Всички християни, с които разговаря екипът на в-к „Труд”, ме помолиха да не споменаваме имената им, за да „не изгорят къщите им””.
„72-годишен българо-мохамеданин подчертава българския си корен, но не иска да си каже името. Предпочита да го представим като Огнян Горанов. Приготвил е писмо до президента и премиера. Срещата ни се състоя в Якоруда, но стана тайно. Каза, че в града българите-християни се страхували да се събират и да си говорят на улицата. Записвам дословно разказа му, почти не го прекъсвам.
- Борбата в Родопите ще бъде жестока. Ако някой разбере какво говоря с Вас, ще ми пламне къщата. Аз съм получавал предупредителни писма, че трябва да си сменя името.
Тук след 10 ноември се запали един фитил от ДПС, в това число и от такива като Тренчев, които викаха: „Братя турци”. Това допадна на линията на А. Доган – че това население е турско. Митингите на площада и на стадиона в Якоруда бяха с антибългарско настроение.
Сега упорито на хората се внушава, че ние сме турци, че ни е било забранено да говорим турски и затова не го знаем. Определено мога да кажа, че най-голямата твърдина за А. Доган по отношение на турцизиране на българо-мохамеданите е якорудския район. Ликвидира се българския родов корен, махат наставките – ов, и – ев, от имената. Поголовно строителство на джамии. Писал съм на Желю Желев, но не съм се подписвал, защото знам на какъв огън съм поставен. … Пуснаха версия, че които не са си сменили имената, ще ги копаят в конските гробища.
Много от тези, които са си направили нови паспорти, са запазили и старите с българските им имена и като дойдат в София или Пловдив, носят тях. Един ми вика: „Слушай, паспорта съм го запазил и не давам да го припари пиле дори. То ще дойде времето, когато този паспорт да ми потрябва”.
…Все не проумявам, горе не разбират ли там, тия управници СДС, БСП, че Ахмед Доган провежда пантюркистка политика? Питам се какви права и свободи иска Ахмед Доган, когато именно българите нямат права и свободи? Лидерите на ДПС са неграмотни, но са фанатично настроени.
-Но ако те наистина се чувстват турци, защо им се противопоставяте?
- Ако се съгласим с това нещо, значи да отпишем една трета от територията на България. Тук сега издигат турско знаме и ние да се съгласим с това ли? … 20-30 българо-мохамедани поискаха закрила от кмета, за да си запазят имената. Той каза, че не може да им даде закрила. В България не може да се даде закрила на българин, който иска да си запази българското име!? Няма закрила ни в президент, ни в правителство, ни в парламент. Нямаме нищо против мюсюлманската религия, но трябва да се знае, че това население в Родопите е от български родов корен и не трябва да се позволява да бъде турцизирано. А Ахмед Доган открито казва: „Втората ми задача е да направя от помаците турци.”
-Обрязват ли момчетата?
-Масово. Превръщат го в тържествен ритуал. Едно няма пропуснато. Допреди две години българо-мохамеданите имаха Гергьовден, Благовец, „Св. 40 мъченици”. Сега ДПС им забранява това. А те ги носят в себе си тези християнски празници от векове.Забраниха и честването на националните празници – Освобождението от турско робство, за Васил Левски и др. Сега празнуват само Байрама. Нямате представа каква омраза има в лидерите на ДПС към мен. Аз им казвам, че тук Истанбул няма да стане. Някои хора, жадни за мъст, им запалиха фитила.
Напълниха ги с пари, убеждават ги, че това е турско тук. … В момента има 12 вакантни места в якорудската община за турски учители. Питам Ви, г-н министър, това население, като не е турско, защо отпускате щатни бройки за турски учители? Може ли от българи да правите турци? Изпращат ги да учат в Истанбул. Подготвят ги като се върнат, дълбоко да насаждат в съзнанието, че тук е турско. Там горе не бива да се заблуждават, да си затварят очите. „Може да сте прави, казват, но ние ще победим, защото Америка е зад нас”. Ние затова се писахме ескимоси, японци и китайци.”
Ако се вслушаме в думите на този мъдър 72-годишен родопчанин, българо-мохамеданин, ще видим какъв урок по родолюбие, българщина и най-вече държавническо отношение изнася той на безхаберни управници.
Най-голямото престъпление, което допуснахме всички ние, е да бъдат забулени в черно десетки хиляди български деца, на които зачеркнахме детството и предрешихме бъдещето. Осъдихме ги на лишаване от свобода за цял живот, и това става в 21-ви век, в европейска правова България, със светска Конституция, която гарантира правата и свободите на всички граждани в страната. Нека борецът за човешки права, режисьорът Евгени Михайлов, заснеме и излъчи какъв светски живот водят децата на активистите на ДПС. Има ли едно да е обречено, забулено, капсулирано? А с лека ръка предрешиха съдабата на десетки хиляди осъдени деца.
Етническият модел, етническият мир в нашата страна е пословичен и заслужава уважение. Различните етноси в страната ни от векове съжителстват в мир и разбирателство. Няма доказани случаи на отмъщение след Освобождението от турско робство. По време на Възродителния процес не се доказа нито едно противопоставяне на етническа основа, напротив, пълно съчувствие и съпричастност към неволята на нашите сънародници. Дали сме подслон на голяма част от арменците след жестокия геноцид, единствени в света сме спасили своите съграждани евреи. От векове една до друга съществуват църкви, джамии и синагоги. От къде на къде, Ахмед Доган и Георги Първанов и техният знаменосец Румен Петков ще си преписват, че едва ли не, са измислили етническия модел, и че ако не е Ахмед Доган, българи и турци ще се хванат за гушата.
Друг е въпросът, че в случая, господата, умишлено използват силата и въздействието на радикалния ислям, противопоставяйки религиите, проблем, който касае вече цяла Европа. България е първият робеж на това опасно за човечеството явление, нещо, с което Европа трябва да се запознае и изучи най-подробно. Какво съвпадение с нашите примери, приведени по-горе – неотдавна, говорителят на унгарското правителство Януш Лазар, описа Джордж Сорос като знаменосец на имигрантската политика на Америка за Европа.
Ето и резултатите от последвалата радикализация на хора, които до вчера са живели, учили и работили задружно, и в сговор, посочени в книгата „Якоруда Българската Драма”:
Атидже Османова /магазинерка/: „Аз лично ще отрежа главата на Гълъбина Досева.”
Събия Кьорова /работничка в ОССС/ към Цана Кундева: „Три каурски семейства сте в махалата, ще ви смирим за половин час” и още – „За три часа ще ви изколим всички кауре в Якоруда.”
Меде Мръция /монтьор/ на Невена Бучкова /вдовица/: „Твоят син Атанас ще бъде заклан…”
Ахмед Крачов /шофьор/ към Ангел Кипишов /баща на учител/: „Ще заколя и тебе и твоя син, дето учи децата, че сме българи. Ще ви запаля и бараката.”
Заплаха по телефона на Йордан Минев /пенсионер/: „Мюсюлманската секция ти е издала смъртна присъда. Сутринта да си изкопаеш гроба”.
Приятели – българин и българо-мохамеданин – си поръчали кафе да се почерпят. Собственикът се обръща към българина: „Това кафене е турско и не е за българи, напусни!”
Най-болното е, че не пожалихме чистите детски души.
В двора на ветеринарната лечебница майка посочва на на малкото си дете три 10-12 годишни момчета: „Чедо, ето батковците”. Те се обръщат към нея: „Какви батковци сме, ма, като дойде тука Турция, ще ви колиме като в Батак”.
Ученици, пак на същата възраст, написали на чина: „Кръвта си давам за Турция”, на друг чин: „Никога България”, на трети – нарисувано турското знаме. Ученик от шести клас заявява: „Тука е било турско и пак ще бъде турско.” Друго дете, ученик от втори клас, заявява пред учителката, че мрази Левски и той не е никакъв герой” На въпроса защо го мрази не може да отговори нищо – явно не му е казано. На външната стена на училището е написано: „Да живее Турция!”.
А за сговорния живот на българи-християни и българи-мохамедани и за влиянието на ДПС върху техните отношения най-добре говорят думите на якорудската снаха Д-р Елизабет Джеджорова, немкиня по народност: „Макар и малко да съм живяла тук, познавам тези планинци, като добри и работливи хора. Преди време, когато нямаше влиянието на ДПС, всички живееха като задружни и уважаващи се съседи. Какво печели България от въвеждането на „майчиния” турски език? Засега това е един ненужен национален раздор”.
В същата посока е и изразеното мнение на чуждестранни журналисти, посетили Якоруда:
Йоханес Гроцки, кореспондент на „Първа германска радио и телевизионна програма АРД” за Югоизточна Европа със седалище Виена: „Аз бях в клуба на ДПС и ги заговорих на турски, но никой от тях не разбира турски език. Те не са турци. Обстановката тук в Якоруда е абсолютно същата, каквато беше в Босна преди да избухне войната. Дано съм най-лошият пророк, но вас не ви чака нищо добро, щом ДПС превръща българите-мохамедани в затворена общност, щом и децата вече играят поотделно.”
На 12.08.1997 г. бившият главен мюфтия Недим Генджев показва по БНТ списък на селищата в Родопите, където има структури на забранената терористичната мюсюлманска организация „Сивите вълци”. Якоруда беше сред посочените селища. Произволът стига до там, че в Якоруда се отваря заведение „Сивите вълци” с емблемата на нарисуван сив вълк, седнал на задните си крака, загледан в полумесеца”. Тази емблема се среща по таблата на колите на изявени активисти. Посочва се още, че от няколко години има структура на най-фундаменталистката мюсюлманска секта „Уахабити”, чиято рожба е терористичната организация „Ал Кайда”. На всеки новоприет член на тази секта получавал еднократно по 600 долара, а ако изпълнява и спазва всичките изисквания в облеклото по 250 лв. месечно.
Ето и резултатите: Анкетната комисия към Народното събрание цитира дословно: „Анализът на обемистата информация показва, че с активното участие на представителите на местната власт и администрация се извършва турцизация на българите-мохамедани. Същевременно българите-християни са подложени на натиск и изпитват несигурност и безперспективност, подсилвани от пълната незаинтересованост на държавните институции.”
Още по-стряскащо е споделеното от Областния управител на Софийска област Никола Николов пред в-к Дума от 09.09.1991 г. „Особено опасна е обстановката в Якоруда, където по думите на държавни служители там вече е „турско”. Християнското население живее несигурно в собствения дом и родина. Секретарят на съвета, Мохаред Осман, който е и председател на ДПС в града, по време на Курбан байрама е разпоредил да се свири турския химн, като хоро, и той лично го е повел.”
Уважаеми сънародници,
Сигурни сме, че с последващите факти окончателно ще се убедите от къде идва нашата най-голяма тревога, че майка България си отива.
Скоро в Якоруда пристига г-н Войен, втори секретар на политико-икономическия отдел на посолството на САЩ в София за разговор с автора на книгата „Якоруда Българската Драма” г-н Сахатчиев, виден общественик, който освен книгата, с редица статии, със зъби и нокти отстоява българщината. Този достоен българин, който е пример не само за Якоруда и района, а за всеки, докоснал се до него, като учител е носител на ордена „Кирил и Методий” и др. признания и отличия. Беше малтретиран физически многократно, като последния път активист на ДПС демонстративно изгася цигарата си в бялата му риза публично, на площада. Издадената срещу него смъртна присъда от Ислямската секция се прави достояние чрез дъщеря му Елица.
В разговора между двамата г-н Войен прави опити да убеди събеседника си, че нямало нищо лошо в това българо-мохамеданите да се определят като турци, да се изучава официално турски език, и независимо, че не го знаят и не го говорят, то той можел да им бъде майчин. Г-н Стивън Войен пропуска само да спомене, че преди тази среща е осъществил друга – среща с ръководството на ДПС.
Посетил е и джамията в Якоруда и там е заявил: „Действайте, Америка е зад вас.” Пак „случайно” е пропуснал да спомене, че присъстващата жена с него, която наглед не знае български език, но видимо участва в разговора и нещо записва, е секретар от турското посолство. За „откритите” от г-н Войен, „влашки и помашки” етноси, са спонсорирани и организирани „научни” семенари и конференции. След едномесечно пребиваване в САЩ, по покана на Американското посолство в София, кметът на с. Жълтуша, българинът-мохамеданин Камен Буров, е подплатен с долари и снабден с офис техника и две леки коли „Хюндай”, като срещу това му е възложено да създаде и съответната „помашка” партия, дейност, която впоследствие беше многократно тиражирана в редица телевизионни предавания, както и в пресата.
Това не е единственият пример за опит за откъсване на българи, държащи на българските си имена и родовия корен, българи, служещи за подражание. Веднага след откритата родолюбива изява на Стефан Хаджийски, в с. Кочан отново, според думите на Живко Сахатчиев, пристига американският дипломат Стивън Войен и след проведения между двамата разговор, Стефан Хаджийски заминава на работа в САЩ, на разноски на американското посолство.
Същият този господин Войен не е отговорил на въпросите на събеседника си, защо законовата уредба на САЩ смила 104 народности и ги превръща в една американска нация, защо в САЩ има само един официален език – английският и само на този език се провежда обучението в училищата, колежите и университетите. Телевизионните и радиопредаванията, надписите по улиците и учрежденията са също само на английски език.
Ако чужд дипломат осъществи контакти с представители на негрите, индианците и китайците в САЩ, или пък с кюрдите в Турция, вследствие на което те се организират в партии на расова, етническа и религиозна основа, това веднага ще бъде квалифицирано като недопустима, безцеремонна намеса във вътрешните работи на една суверенна страна.
Събеседникът Живко Сахатчиев не е получил отговор и на следния въпрос: „Защо, Вие, господа, се стремите на всяка цена, не зачитайки и Конституцията ни, от еднонационална държава да разедините българското общество на многонационално? Или прилагате отново познатия принцип „разделяй и владей”?” В резултат на този публичен дебат американският дипломат г-н Стивън Войен като дискредитирал е изтеглен от България, но изводите остават за всички нас.
Не бива повече да си заравяме главите в пясъка! Всички сме наясно какви цели се преследват в случая и кого обслужват.
Случайно ли на 29.03.2003 г. висш български държавен служител, разбира се от ДПС, призовава: „Да бъдат изгонени християните от Родопите.” Става дума за речта на зам.-областния управител на Пазарджишка област Реджеп Ахмед Моллаахмед, произнесена в с. Корница. Отново гавра с държавността на една суверенна страна, каквато би трябвало да бъде нашата!
Случайно ли освободителят на Кърджали от турско робство, ген. Васил Делов не беше удостоен за почетен гражданин на Кърджали.
Това пъклено дело срещу нашата страна се води съвсем организирано и целенасочено. Всичко това е невъзможно, ако една суверенна страна като нашата е водена от държавници и политици с български дух, морал и достойнство. С болка ще споделим нещо, което се повтаря в историята ни, че в този заговор участват не един и двама национални предатели. Ако се запознаете подробно с фактите, ще видите, че д-р Костадин Тренчев е прекият проводник на турцизирането на нашите сънародници, върл застъпник да се изучава турски език от българските деца.
Той е в основата на съсипването кариерата на десетки учители, директори, които отстояват българщината, както и за съсипването на кариерата на редица стопански ръководители. Внедреният за съветник на президента Желев по етническите въпроси, не историк или специалист в тази област, а физикът Михаил Иванов, човекът, който заявява на разтревожените граждани: „Не се безпокойте, няма нищо лошо в това, че ще бъдете потурчени, и преди е имало потурчване. Спокойно можете да се запишете, че сте турци, и че майчиният Ви език е турски, нищо, че не го знаете, ще го научите.” Човекът, който упорито отстоява българо-мохамеданите да изучават турски език в българските училища.
Поддръжник и откривател на „помашката” и „влашка” партия, дори е изчислил, че в България има 7 хил. македонци и едва ли не, е налице македонска нация. Неслучайно проф. Генчев го нарича „злокачествена личност” и „национален предател”. Този национален предател е най-честият гост в предаването „Минало несвършено” на режисьора Евгени Михайлов, който не видя като режисьор нито един смущаващ факт в процеса на потурчването, отродяването в Родопите. Защо постоянно натрапвате на обществото този безродник, майцепродавник, Юда Искариотски.
Случайно ли българските депутати не се съобразиха с Конституционният съд, който даде категорично становище за раса, народност, етническа принадлежност, пол и произход с категоричните заключения на Анкетната комисия към НС, която излезе и с предложения за спазване на законността, спиране и отмяна на турцизирането на българското население?
Видно от стенограмата, Иван Костов с познати процедурни номера, поисква половинчасова почивка преди гласуването, след което мнозинството от СДС не се връща в залата, и решенията съответно се провалят! Българският народ трябва да знае тези имена.
В друг случай на 23.12.1993 г. парламентарната група на ДПС внася искане в Конституционния съд за отмяна на решението на Народното събрание за преброяването на населението в районите на Якоруда и гр. Гоце Делчев. Става въпрос за превеждане в действие препоръките на Конституционния съд – българо-мохамеданите да се запишат като българи, с майчин език български. Списъкът от необходимите за сезиране на Конституционния съд 48 депутати се допълва от 30 българи, водени от Димитър Луджев.
По този най-голям отродителен, национален проблем не срещнахме нито един път името, мнението, позицията на „най-успешния” президент, обединителя на нацията, Георги Първанов. При това, съпругата му Зорка Първанов, е от Якоруда, освен това е и историк. Отново по андрешковски по-важни за него са коалиционните партньорства, гласовете на Ахмед Доган…отново личните сметки пред националните!
Остава да запитаме след всичко казано дотук, дали биха ни убедили най-изявените представители на ДПС Йордан Цонев – Ментата и проф. Георгиева, че са в ДПС, единствено и само, заради либералните си убеждения. Дават ли си сметка те, и всички останали българи в ДПС, че именно те легитимират тази противоконституционна, етническа партия, и на практика са преките проводници за отродителния процес при турцизирането в Родопите, и че след всички примери, приведени дотук, на практика се явяват най-изявените национали предатели.
В тая връзка искаме да запитаме народния представител г-н Методи Андреев, има ли по света държава без сигурност. Ето какво пише в доклада на база събрани и обобщени доказателства от българските специални служби, работещи в защита на националните ни интереси, предаден на министър-председател Димитър Попов, от тогавашния министър на Вътрешните работи Христо Данов: „Първите контакти на Доган и упълномощени от него лица с официални турски представители датират от пролетта на 1990 г., когато Ахмед Доган предава в турското посолство списъка на българските разузнавачи. Оттогава насам, чрез дипломатическите си представителства у нас, Турция фактически упражнява непосредствено политическо ръководство върху Централното оперативно бюро на Централния съвет на ДПС и парламентарната му група. Известни са 145 случая, при които 34 члена на Централния съвет на ДПС, активисти от регионален мащаб, са провели срещу със служители от посолството на Турция в София и консулствата в Бургас и Пловдив.
Чрез активисти на ДПС, турските представители у нас изучават определени лица, представляващи интерес за специалните им служби, следят развитието на процесите и тенденциите сред „турската” етническа общност, българо-мохамеданите и циганите. Придобиват секретни документи на МВР, правителството, някои партии и т.н.” Благодарение на службите е и касетата, която доказва, че Ахмед Доган пряко ръководи отлагането на погребенията на починали, които не са си сменили имената с турски. Нямаше да знаем за пъклените намерения на новия ни „голям брат” – САЩ, ако не беше записан разговора в джамията в Якоруда, изречени от американския дипломат Войен: „Действайте, Америка е зад вас!” в тандем със секретар от турското посолство.
Г-н Андреев за това, че Турция е навлязла във всички социално-икономически сфери в страната ни, включително и институциите ни, ще Ви приведем само още един от многото, много примери. В писмото от 24.08.2005г. на основателя на ДПС, в чийто апартамент е станало учредяването, Емин Хамди, до президента и всички институции: „…беше през 2003 г.”, казва той, „при Областния управител – Търговище, г-н инж. Бехчет Керим, присъствахме Касим Дал, Емин Хамди, областният лидер на ДПС – Хамди Илязов, двама гости от външното министерство на Република Турция, водени от Саит Юсуф. В разговора ултимативно бях предупреден от Саит Юсуф, да не се занимавам повече с политиката, водена от Доган!” Не след дълго официално излезе в пресата, че въпросният Саит Юсуф е от турското разузнаване, който пряко отговаря за ДПС у нас. А в следващия парламент, г-н Андреев, Касим Дал беше избран за зам.-председател на Комисията по национална сигурност в НС.
Ние сериозно се съмняваме във Вашата лоялност и дадена клетва в НС. С тоталното отричане, обезличаване на държавната сигурност, Вие слагате под общ знаменател всички, че едва ли не, са предатели и престъпници. На практика Вие работите не само за чужди на страната ни интереси, а и за мафията и олигархията, която на практика преследва същите цели – да няма контрол и сигурност в държавата ни. Можеше ли да се създадат структури на новата ни държавна сигурност без приемственост?
Затова днес сме свидетели, г-н Андреев, че такова беззаконие, такава несправедливост, такова ограбване на човек от човека, българската история не помни.
С всеки следващ пример ще се убедите, че държавата ни е напълно разграден двор, и това никак не е случайно.
Управителят Милко Тодоров на фирма „Пазари” Община Варна подписва заробващ договор за консултантски услуги от 3 млн. 200 хил. лв. с фирма „Виа Монеда”. Консултантските услуги на Ахмед Доган от 1,5 млн. лв. бледнеят. Залегнато е в договора, че сумата е дължима и при непострояването на обекта, което стана и факт. Въпросната сума е по-голяма, отколкото построяването на самия обект.
Дори и младите служители от „ДАНС” останаха учудени, когато им представихме 50 кореспонденции с различните институции и най-вече с прокуратурата и това, че с редица пресконференции и протестни действия успяхме да пресечем една от крупните злоупотреби. Доказахме, че издаденото разрешително за строителство на терена на т.нар. „Колхозен пазар” за борса, офиси и банка на „ТИМ” е в нарушение на седем основни пункта спрямо Закона за устройство на територията (ЗУТ). В случая предотвратихме присвояването на 11 хил. кв.м прилежаща земя в централната част на града да бъде обсебена.
За сметка на данъкоплатците остават и 300 хил. лв. платения проект, 350 хил. лв. адвокатски хонорар, лихви и такси или сумата надхвърли 4 млн. лв. При образуваната най-после преписка по случая, пред трима членове от нашето сдружение, призовани като свидетели, следовател Асенова ни заявява: „Не бъдете оптимисти, делото ще бъде смачкано, аз ще бъда отстранена! Кампанията се води от Окръжния прокурор Владимир Чавдаров, който има подкрепата на прокурор Ситнилски от Главна прокуратура. Тези хора пред нищо не се спират.” Само след 4 месеца следовател Асенова беше не само сменена, а и уволнена и преписката заметена. Неотдавна в собствения си сайт „Интрига”, може да се прочете и сега, Веселин Данов, човекът, който знае какво казва, излезе с материал, който заявява: „Прокурор Ситнилски от Главна прокуратура ми искаше 600 хил. евро, за да ме освободи от затвора!”
Страната ни е феодализирана до най-малкото звено.
И шестте търга за ОП в Дирекция „Социални дейности” в Община Варна, се печелят от фирма „Весела” ЕООД, приближена до директора Здравко Марков. Почеркът е един и същ – отстраняват се другите 10 участници, които дават 1.5 мил. лв. по-малко за ремонта на дадения обект, в случая ще вземем комплекс „Др. Железкова”, като дават нереална гаранция от 70 години. Печели и по показателя „срок на изпълнение”, вместо обявените 18 месеца, поемат, че ще я изпълнят за 2 месеца. Равносметката – печелим 1,5 милиона лв., а за неспазване на срока и гаранцията плащаме неустойка само от 70 хиляди лв., която общината по правило пропуска да прибере.
Търсейки поредната обществената поръчка, Община Варна, с ясното съзнание, че нарушава закона, издава разрешително за построяване на т.нар. Дом за деца в неравностойно положение на терен, преотстъпен от горския фонд, на който не могат да се правят трайни, монолитни сгради. Когато сградата е напълно завършена, чиновник от същата община отказва да подпише за прокопаване и захранване на обекта с Ел, ВиК и канализация. Г-н Марков оглавява комисията и съставят акт 16, въвеждат сградата в експлоатация без вода, ток и канализация. След което фирма „Весела” ЕООД предава сградата на общината. Обектът се изоставя и е разграбен до основи.
Тъй като е построен и без геоложко проучване на свлачищен терен, последното наводнение отнесе остатъците от сградата в дерето. Затова че няма никакви търгове, е доказателство, че на същата дата, на която е въведена фирмата в строителния обект, се представя и акт за вече извършена работа на стойност 177 000 лв. И още, този вид строителство струва от 800 до 1000 лв./кв.м, а в случая цената е завишена на 2 300 лв./кв.м. И тук 72 – те хиляди лева неустойка г-н Марков е пропуснал да удържи. Община Варна бе осъдена от „Весела”ЕООД да заплати 900 000 лв. Всичко това е доказано и в доклада на АДФИ. И в този случай за прокуратура няма данни за извършено престъпление.
В поредния сигнал до прокуратурата представихме копие от нотариален акт, от който е видно, че стойността на преотстъпения общински имот срещу направата на детска градина „Морски свят” в кв. „Аспарухово” по т.нар. схема „Публично-частно партньорство” е три пъти по-голяма, отколкото стойността на новопостроената детска градина. Тази престъпна схема е добре организирана, чрез нея олигарсите изтъргуваха десетки престижни имоти в града. Питахме защо общинските имоти не се продават на публичен търг и с получените средства се построят не една, а три детски градини. Представихме по случая и гласни доказателства в среща със секретаря на Община Варна, г-н Куликов, отговарящ за обществените поръчки, ни заявява: „Прави сте, верни са ви изчисленията, но трите милиона ги взе кмета Кирил Йорданов и ги разделиха с кумеца си или зам.- кмета на Аспарухово Радослав Коев, на изпълнителя Желев дадоха само 20 хил. евро.”
Още по-категоричен случай. Сигнализираме прокуратурата, като представихме и протокол за извършените и заплатени СМР при корекция на отводнителен канал на ул. „Дунав” с. Пчелник, финансирано от фонд „Стихийни бедствия”. Разследването доказа, че протоколът е автентичен. Замерихме на място и нанесохме на протокола срещу всяка една позиция действително извършените видове СМР. Оказа се, че само от завишаването на количествата стойността на обекта се е увеличила три пъти спрямо действителната.
В осем от посочените и заплатени позиции установихме, че няма такъв вид извършена дейност. Въпреки представените от нас категорични факти, касае се за количества, които могат да се измерят по всяко време, включително и сега, и трите инстанции – Районна, Окръжна и Апелативна гр. Варна постановяват, че няма данни за извършено престъпление, доказвали сме го и в други случаи, че това беше масова практика при всички укрепителни мероприятия във ведомството на Емел Етем, което на практика беше създадено именно с тази цел – да се обсебят милиони левове.
Вижте още един път истинското лице на Бойко Борисов извадете многократните му изявления в пресата и телевизията какъв грях е извършила Тройната Коалиция и Станишев със заменките.
Само от заменките, дело на Тройната коалиция, сме загубили 7 млрд. лв. Алармирахме обществото многократно за този пладнешки грабеж в редица телевизионни предавания, а и в пресата. През месец август 2008г. немската телевизияAFD ни покани и излъчи предаване за обсебването на Камчийски пясъци. Според техните специалисти това богатство, това съчетание на 1500 дка плаж, дюни и лонгозова гора има единствен аналог на Френската Ривиера. Нашите престъпници го преобразуваха в пасбище десета категория и го обсебиха за 13 ст./кв.м. Дотук от тях продадоха 407 дка за 211 млн. лв. или по 520 лв./кв.м. Замениха между Балчик и Каварна 1043 дка т.нар. „Сребристи бряг” за 6 лв./кв. м или 6 млн. лв., а според изнесеното на 30.12.2010г. във в. „24 часа” са го заложили за 330 млн. лв.!
А чл. 18 ал.6 от Конституцията гласи: „Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.”
На 12.04.2010 г. в гр. София начело с Александър Каракачанов създадохме ИК „Национална Гражданска Инициатива” за приемане на Закон за връщане на заграбените чрез замени гори и земи. Отзоваха се и взеха участие в работната група доказали се прависти като проф. Владимир Петров, проф. Георги Близнашки, изтъкнати преподаватели по право, адвокати и др., които доказаха по безспорен начин, че заменките са противоконституционни, противозаконни. Европейската комисия също потвърди, че заменките са противозаконни и предприе санкции срещу страната ни, но когато внесохме предложението в Народното събрание или Закон за връщане на заграбените чрез замени гори и земи, същият Бойко Борисов и партия „Герб” отказаха да го внесат за обсъждане в Пленарна зала.
Съвсем умишлено прокуратурата отклонява посоката на разследванията, с което се прикриват злоупотреби за милиарди левове, и се харчат допълнително десетки хиляди левове за всеки конкретен случай.
Социалният министър Г-жа Масларова ни построи социален обект на стойност 3 пъти по-скъп. Разследващите органи доказаха, че кражбата е 11 милиона и 38 хиляди лева. Кой и на каква база осигури тези средства? Къде е проектът, проектосметната документация и твърдата договорена стойност, на която би трябвало да е проведен търга?
Умишлено се отклонява разследването. Харчат се отново стотици хиляди левове проформа „търсене на виновния”, кой на кого е носил куфарите с пари, затова 95% от внесените актове на прокуратурата не издържат в съда. А на практика във всеки един първичен, отчетен документ, акт или протокол за установяване завършването и заплащане на натурални видове строително и монтажни работи е установено на място количеството и стойността и е подписан както от изпълнителя, така и от възложителя.
Кой състави документите с невярно съдържание, завишавайки неправомерно, както количествата, така и цените, с цел облагодетелстване, за да се източи неправомерно тази огромна сума от 11 млн. 38 хил. лв., която постъпва в касата на подставената фирма-изпълнител? Никой не се съмнява, че тези средства са отишли във въпросните технически лица, но именно те трябва да бъдат подведени под отговорност. И второ, отговорен е този, който отпусна тази сума без никакво правно основание, без твърдата договорена стойност, получена на базата на количествената и стойностна сметка.
Беззаконието стигна до там, че голяма част от подадените сигнали до прокуратурата се изтъргуват от съответния прокурор и разследващите органи.
Поиска среща с нас инж. Петьо Йотов, един от двамата собственици на строителна фирма „ТОПБИЛД” ООД, не къде да е, а в гората, дегизиран до неузнаваемост. Сподели трагедията си. Посъветвахме го да напише жалба до прокуратурата, заведена под вх. № 6867 от 06.05.2011г. до Районна прокуратура Варна. Преди това той е написал няколко жалби по конкретния случай до полицията. Тъй като бяхме сигурни, че и този сигнал ще бъде изтъргуван и заметен, за сигурност, свързахме инж. Йотов със служители на ДАНС София, на които той изпрати жалбата, както и входящия номер.
НАП Варна съставя акт на въпросната фирма за 2 млн. лв. неплатени данъци. Това е повод съдружникът му силово да го принуди да инсценират фалит, след което да напуснел страната.
Споделя как с опрян пистолет е заставен да подпише документи за продажбата на активите на фирмата на стойност над 6 млн. лв., корекция на договора на строяща се в момента офис сграда на знаковата фигура Валентин Вълканов, бивш директор на звеното за инвестиционна политика в Община Варна, а в момента директор на ВиК Варна, от 3 на 6 млн. лв.; Как Вълканов е организирал в ЦКБ да открият банкова сметка на фирмата, тъй като тяхната била запорирана от НАП.; Да им пусне фактура на стойност 723 000 лв.; Заставили го да подписва подготвени документи – няколко договора за цесии на стойност над 1 000 000 лв.
Не му е била предоставена възможност от разследващите и нотариусите да чете съдържанието на тези договори, като някои от листите били наполовина празни.; Бил принуден да разпише ордери, че един на друг със съдружника са си дали по 450 000 лв., което не отговаряло на истината.; Да разпише декларация при нотариус Дякова, че е получил като физическо лице сумата 250 000 лв., което също не отговаряло на истината.; Организирали да даде показания пред дознател Панайот Вълчев в НСБОП Варна като бил предупреден, че лицето Вълчев е познат на Вълканов, поради което отговорите на жалващия били различни от действителността – изпитвал страх за живота си.; Държали го в апартамент под ключ.
След това го откарали във Второ РПУ – Варна като предварително го предупредили, че или ще действа по техния план, или го оставят в ръцете на Вълканов. Там ги чакал дознателят Миро. Показанията на жалващия се относно негови жалби, за присвояването на апартаментите, собственост на фирмата, били предварително написани, като трябвало само да ги разпише.
Въпреки че инж. Йотов пише в жалбата си до прокуратурата, че с наличните активи спокойно могат да покрият задълженията си към държавата, доставчици и подизпълнители, и да продължат нормално работата си, не е получил съдействие нито от разследващите, нито от прокуратурата. Активите на фирмата били продадени, дългът към НАП от 2 млн. лв. остава открит, с няколко милиона са завлечени и тук десетки фирми-подизпълнители, доставчици и др. Нещо повече, с принудителното заставяне да подпише редицата фактури, договори и цесии е утежнена допълнително държавата, от които е станало възможност за изпиране на пари, избягване на Данък печалба, присвояване на ДДС и др.
Статуквото се бетонира с всеки изминал ден.
В последните години все повече се утвърждава тенденция за съсредоточаване и акумулиране на заграбените средства и активи в т.нар. „обръчи от фирми”. Сменят се кметове, сменят се правителства, но схемите и касиерите си остават, а нивото на корупцията расте. За сборен или огледален образ може да послужи фирма „Хидрострой” ЕООД с неофициалния й собственик според пресата, Велико Желев, която безпроблемно чрез манипулирани търгове усвоява 90% от ресурса от всевъзможните фондове в Община Варна. Със същите похвати печели търгове и в страната.
Вижте за какви огромни суми става въпрос и то само в едно направление. През 2013г. се провежда поредния манипулативен търг за поддръжка и ремонт на уличните настилки на Варна за сума, представете си, от 300 милиона лева за следващите 4 години. Тук се прибавя вече и сателита „Инжстрой”. За да се разсее общественото мнение, че в ръцете на въпросната фирма се съсредоточава такъв огромен ресурс, се правят и фиктивни сдружения с фирми от Хасково, София и Силистра и др., но никой не е видял нито машини, работници, специалисти от въпросните градове, а само на работните облекла е изписано сдружението. Не само в този случай в Община Варна се наложи тази престъпна схема да се гласуват предварително огромни суми за определен вид дейност, с което на практика се избягва обществените поръчки и истинските търгове.
Ето и част от механизмите и конкретни примери за източването на тези средства. Гласуват се 3 млн. лв. за снегопочистване в рамките на една година. Видно от актовете, на наетата фирма за кампанията се плаща 10,13 лв. за 1км, докато на „Хидрострой” се плаща 91,80 лв./км, или 9 пъти повече, или стойността на една за километър. При разсола на наетата се плаща 8,50 лв. на тон, докато на „винетка нашата” 54,30 лв./тон или 7 пъти повече.
Гласуват се 2,5 млн. лв. за събаряне и извозване на незаконното строителство. Отново с неправомерно завишени показатели, доказано в първичните актове–часова ставка 8 пъти, транспорт и механизация 4 пъти или реално извършената работа е 5 пъти по-малко според усвоената сума.
Изписаният асфалт за конкретен обект, разделен на асфалтираната квадратура, се получава, че е с дебелина 60 см.
За превоз на строителни отпадъци се усвояват 484,56 лв./куб. м или завишаването е 44 пъти.
Обикновена люлка за детските площадки с две пластмасови седалки се закупува от производителя 430 лв., а от Общината се усвояват за 1700 лв. или 4 пъти повече.
Фалшиви протоколи и документи се съставят по офиси и кабинети. Усвоена е сумата от 500 хил. лв. вследствие нанесени щети от проливен дъжд. При направената от нас справка в БАН се оказа, че „проливният дъжд” е само 5 л/кв. м. Свлечената земна маса от въпросното бедствие с обем 18 600 куб.м е била натоварена на ръка като в някои от дните са товарили по 1000 човека.
Усвоени 800 хиляди лв. за изкоп на земна меса по взривен способ, при направената справка от нас в МВР се оказва, че от 10 години нито е искано разрешително, нито е боравено с взривни вещества в този район и т.н. Плащат се консултантски услуги от 3 млн. 200 хил. лв., адвокатски хонорари 250-300 хил. лв. до 700 хил. лв., та до 1 млн. лв. Задържа се контейнер с контрабандни цигари като след няколко месец се инсценира, че контейнерът е откраднат. На следващата година се задържа отново контейнер с контрабандни цигари, цяла година се търси прокурора, който да освободи контейнера, подписвайки, че цигарите са били за лични нужди. А математиците изчисляват, че той трябва да живее 1500 години, за да ги изпуши.
Това е само една малка част от примерите. В десетките си сигнали до прокуратурата сме представили копия от първичните документи, удостоверяващи тези и много други злоупотреби. Във всички случаи сме получили неизменния отговор: „няма данни за извършено престъпление”.
Вижте вследствие утвърдения в годините чадър от прокуратурата до какви крупни злоупотреби се стига.
В случая ще се обосновем на доклад на Сметната Палата, на ковчежника на Община Варна от 1999 до 2007г., Димо Стоев, получил на два пъти национална награда „Общински финансист и финансов мениджър на България”, на заместник кмета по финанси при община Варна, доцент тогава, а сега вече професор Борисов.
„Мен ме отстраниха деликатно, заявява г-н Стоев, изтеглиха ме в министерство на финансите, но подозирам, че истинската причина е, че аз категорично се противопоставих на корупционните практики в общината и най-вече бях против анексирането на въпросните договори. Касае се за злоупотреба от 90 млн. лв. По случая има доклад на Сметната палата, заявява той, не става дума за празни приказки.”
От доклада на Сметната Палата става ясно, че Община Варна е сключила договор с въпросните фирми на обща стойност 50 000 000 лв., след половин година работа и усвояване на 4 млн.лв. въпросните фирми изявяват претенции за актуализиране на цените. Проформа, отначало общината отказва да анексира договорите, предвид забраната на чл.43, ал.1 от ЗОП, след което кметът прекратява договорите и то, представете си, по взаимно съгласие. С Решение на 01.09.2008г. от кмета е стартирана нова открита процедура за възлагане на ОП, буквално със същите фирми, със същия предмет, както и териториален обхват, но вече стойността е 140 000 000 лв.
Ето какво заяви още ковчежникът: „Кирил Йорданов подпираше три монополни фирми, които работеха на 200% над средностатистическите надценки в България. Нито една обществена поръчка, заявява той, не приключваше с договорена цена. Примерно обществената поръчка е 6 млн., обектът приключва за 10 млн. лв.; Ако не спечели /търга/ този, който той си е избрал, веднага прекратява поръчката; Кметът Кирил Йорданов работи заедно с Янко Станев, който е идеологът на всички кражби. За да обслужат интересите си теглиха 150 млн.лв. кредит.
Тук само ще вметнем и потвърдим, че умишлено нито един от стотиците обекти не приключва на първоначалната проектна цена. Представихме на прокуратурата, че първият етап на плувен басейн „Приморски” от 4 милиона лв. първоначална договорена стойност и утвърден проект приключи на 11,7 милиона лв.
Тревогата си споделя и Заместник кмета по финанси при община Варна проф. Борисов „Дерзайте, ни заявява той, аз нямах вашия кураж, но ще съдействам на разследващите органи, защото в община Варна стават страшни неща.”
В тази посока е и докладът на АДФИ, която констатира, че от 2009 до 2012 г. в Община Варна са раздадени 65 млн. лв. от местната хазна на фирми без ОП, без търг. Папките вече четвърта година събират праха в следствието и прокуратурата, и тука нямат данни за извършено престъпление.
След като сме изчерпали всички възможности до прокуратурата, по най-голямата пладнешка кражба от 90 милиона лв. се обърнахме за съдействие към Директора на ДАНС тогава, г-н Писанчев, като му предложихме да помогнем със специалисти, тъй като много от нашите членове водят, работят и отчитат именно такава дейност, някои от които работят и като вещи лица в съда.
Имайки предвид, че благодарение на нашата помощ и неопровержими доказателства, събрани от нас, въпреки че не сме конституирани по делото Община Златица успя да докаже и предотврати при строящото се сметище злоупотреба за 8 млн. лв. с решение №583 от 13.10.2009г. на съдия Владимир Иванчев от Софийски окръжен съд. От г-н Писанчев не получихме отговор, включително и на напомнителното ни писмо, което има само един отговор, че статуквото е бетонирано.
Неотдавна Апелативният съд на гр. Солун постанови три доживотни присъди – за бившия кмет на града, Василис Папагеоргопулос, кметувал от 1999 г. до 2010 г., бившият главен секретар на общината, Михалис Лемусиас, бившия касиер, Панайотис Саксонис. Тези тежки наказания бяха присъдени заради присвояване от общинските фондове на стойност 17,9 млн. евро!
Отчита се, че в равнинната част на магистрала „Тракия” при далече по-големи изисквания за първокласен път, 1 км с шест платна струва 4 милиона лева, то за построяването на третокласен път на ул. „Царевец”, приравнена към 1 км, с две платна при напълно готово трасе „Хидрострой” ни построява за 12 милиона и 600 хиляди лева.
Тази картина сме доказвали в десетките пътни ремонти и строителство.
Ремонтът на Двореца на културата и спорта (ДКС) се печели от фирма „Комфорт”. Стойността е 7,5 млн. лв. Борисов прекратява законно проведения търг и поръчката се възлага на „Хидрострой” ЕООД отново на цена, колкото толкова. Манипулираше се обществото, че тази сграда или коптор, както я нарича министър-председателят, била пред срутване. В кампанията се включи и министъра на спорта Кралев. Масово се тиражираше, че сумата необходима за ремонта надхвърляла 22-25 млн. лева.
Поставихме си за цел да проследим процеса, за да не може да се прикриват зад понятието „скрити работи”. Ползвайки правото си по закон за достъп до информация поискахме от кмета на общината какво ни струва на нас данъкоплатците ремонта на ДКС и да ни предоставят актовете, с които е усвоена тази сума. Беше ни отказано категорично. Потърсихме съдействие от националния омбудсман като му представихме шест решения на Върховния административен съд, по други подобни случаи, в които четем, че Община Варна многократно превишава правата си, и че е длъжна да даде исканата от нас информация. Омбудсманът изпраща указание до Областния управител, Председателя на Общинския съвет и кмета да се извърши проверка и се отговори освен на омбудсмана, и на нашето сдружение, след което не последваха никакви действия.
След 3 месеца кметът обещава на омбудсмана отново, че само след 2 седмици ще даде исканата от нас информация, което на практика не се потвърди. Не помага и решението на общинския съвет в тази посока. Нямаме отговор и на напомнителните писма, нито на питанията по време на общинската сесия. За трети път Националния омбудсман напомни на кмета, че е длъжен да даде необходимата информация, но вече една година, демонстрирайки властта си, прикриват злоупотребите. Всички сме наясно, че ако нямат благоволението на министър-председателя Бойко Борисов, не биха си позволили да се издигат над решения на Върховния съд, препоръките на омбудсмана и др. институции.
За преместването на двата ЖП коловоза на Стара гара Варна ОП не се възлага на единственото специализирано държавно предприятие в страната ДП”ТСВ” Поделение Варна, което се намира само на 5 километра от обекта, а се възлага отново на „нашата” фирма „Хидрострой” ЕООД, която от своя страна възлага поръчката на въпросното държавно предприятие. И тука прибира 3 млн. лв. от отпуснатите за целта 6.5 млн. лв.
Печели и обявената ОП за енергийна ефективност на обществени сгради в Троян и отново прибира лъвския пай без работа, а останалите 50% дава на подизпълнители.
Това са една малка част от обществените поръчки и не най-големите, които се съсредоточават в т. нар. „обръчи от фирми” или „Хидрострой” ЕООД, освен горе посочените и още – проекта по ИСПА за воден цикъл на Варна за десетки милиони левове; ремонт и благоустрояване на Морската градина; пътни отсечки; площади; тротоари; пречиствателни станции; канализации и др. във Варна и страната.
Освен това Велико Желев се облагодетелства, разпореждайки се с имотите на Пътна агенция, повечето от които прехвърля на свои подставени фирми, оставя си и няколко апартамента на Боровец, които ползва и сега. Заедно с В. Георгиев извършват неравностойни замени на три мезонета и 3 дка парцел в „Св. Св. Константин и Елена” във Варна за парцел и запустяла работилница във варненско село.
Тази заменка е поредната гавра с всички нас, тя е в ущърб на обществото този път с над 70 пъти. На мястото на имота е изграден луксозен комплекс за милиони левове, и в който имат собственост много емблематични фигури. Той е единственият, който построи жилищна кооперация в Морската градина. Според в. „Стандарт” той наложи схемата „Батко-Братко”, след което стана съветник на министъра на Регионалното развитие, Гагаузов. Несериозни са твърденията, че той няма нищо общо с фирма „Хидрострой” ЕООД, и че директор бил Пашов.
На грандиозното празнуване на годишнината на фирмата, на която пее Лили Иванова, а конферансие е Ники Кънчев, министърът на МРРБ Гагаузов връчва наградата на министерството на Велико Желев, т.е на своя съветник, а не на официалния директор на „Хидрострой” Пашов. От своя страна не Пашов, а Велико Желев подарява на министъра позлатен валяк от името на фирмата, и в случая няма никакъв конфликт на интереси. Хората са феодализирали само едно министерство.
Ето къде отива труда на цели поколения, и това е само в една посока, като сложим помпозните замъци, офиси, вили. Във в. „Стандарт” 03.12.2009г. четем:„Бивш пътен шеф Велико Желев фучи с „Макларън” притежава още Мерцедес s-500 и мотор мечта, същия като на Джей Лено, „Ламборджини’’ за 19-годишния му син, Порше „Кайен” за жена му (г-н. Желев пръв наложи схемата „Братко-Батко”, но Темида не го лови).
При новите господари в т.нар. каса „Хидрострой” ЕООД министър Павлова и ГЕРБ наливат вече два пъти повече ресурси. Висока цена отново ще плати българското общество за широко отворените врати и раздаване не само манипулативно значими обществени поръчки за десетки милиони левове, а и без търг. Така „Хидрострой” пое ремонта на „Аспарухов мост” отново на цена, колкото толкова. Това е причината нашите асфалтови принцове да разнасят в чанти по 1 млн. евро.
Съседна Румъния е решила своите проблеми като е започнала от първопричината: Бившият висш магистрат Мирча Молдован получи 22 години затвор за злоупотреба с власт заради решаването, или по-точно заради замитането на дела, свързани с принцовете на асфалта и инфраструктурните проекти.
Следващите факти, констатирани и в съдебен акт са потвърждение, че страната ни се управлява на принципа: „Над нас е Господ, след нас потоп!”
В потвърждение прилагам Определение №3 от 20.02.2013г. по ЧНД №3/2013г. по описа на Военен съд Варна с председател на съдебния състав полк. Николай Петков Ненов. Съдът установява редица закононарушения или потвърждава всичко това, което казваме дотук, че ОП са манипулирани- в случая и трите ОП се печелят от една и съща фирма.
- За реконструкция на х-л „Маяк” са отпуснати 1 498 565.75лв., на подизпълнителя се дават само 598 859.32 лв. Посредника, без да си е мръднал пръста, присвоява, обсебва 60% от отпуснатите средства или 899 706 лв., установено със съдебния акт.
- За реконструкция на х-л „Фрегата” са отпуснати 1 999 983.53лв., получените от подизпълнителя средства са 778 408.86 лв., което на практика ще рече, че посредникът е присвоил и този път 67% или 1 221 577 лв., според съдебния акт.
- За ремонта на кухненските блокове на х-л „Маяк” и х-л „Фрегата” са отпуснати 879 802.90 лв., а получените от подизпълнителя са само 160 472.81 лв., с което и тук са присвоени 82%, а обектът е изпълнен само с 18%. Присвоени са средства според съдебния акт в размер на 719 330 лв.
Това е само част, г-н Г. Георгиев, президент на „СПХ”ЕООД /фирмата от посочения пример/ безпроблемно печели отново от същото военно ведомство поръчка за обект „Преустройство на Почивен дом Пампорово”, този път на стойност 24 544 809.81 лв. прилагайки буквално като под индиго гореспоменатите схеми.
При огромно заграбената сума господата не се разплащат дори с фирмите подизпълнители.
Фирма ЕТ „Лъчезар Василев” поема и изпълнява ел. частта за три пъти по – малка сума от стойността определена за тази дейност. Не му се изплаща сумата от 201 781 лв. В двугодишно търсене на фирмата за изплащане на остатъка, се потвърждава, че се работи по схема с „фирма посредник бушон”, която на практика вече е отписана.
Всичко това е доказано от Българския съд. При първата поръчка феодалът прибира 60%, при втората 67%, а при третата 82%, а тези средства са целеви и никой няма право да ги обсебва, отклонява и присвоява. Това би трябвало да е визитната картичка на министър-председателя, Главния прокурор, на ВСС. На всички нива прокуратурата и тук отговаря, че няма данни за извършено престъпление.
Не случайно в. „Банкер” в статия за проекта за „Интегриран воден проект за Русе” на стойност вече 114 милиона лв. описва част от схемите на въпросния Георгиев, а и това, че тези господа, на тази база могат да си позволяват да правят показни разточителства – грандиозна сватба на Георгиев в парижкия хотел „Риц” с кум влиятелния политик Румен Овчаров.
Уважаеми сънародници,
От години бием камбаната и отново не срещаме разбиране, че се утвърждава поредната корупционна схема, която масово ограбва и убива средния и малък бизнес, касае се вече за съдбата на отделния човек, цели фамилии, а от друга страна за окончателното съсипване на икономиката. Страната ни е обречена да се изгради средна класа или гръбнака на всяка икономика. Всичко това се води умишлено и целенасочено.
Сами видяхте, че олигарсите обсебват 90% от финансовия ресурс, след което прибират по 50%, а от съдебния акт се убедихте, че прибират дори и 82% от стойността, а останалата част се дава на подизпълнителя за конкретния обект. Освен това, подизпълнителите са изнудвани да работят без договори, а и да има такъв той защитава единствено интересите на олигарсите.
В много от случаите не им подписват първичните документи или актовете за извършената работа. Не им се плаща по правило последния транш, за да ги държат зависими и поемат следващия обект като въпросната неизплатена сума на всеки следващ обект става все по-голяма. В някои от случаите не им се плаща и нито лев за вложените от тях труд и материали, а това са живата и предприемчива част на обществото ни, които заложиха жилищата си за начален капитал, оборудваха работилници, закупиха на лизинг механизация, транспорт, оборудване, а на практика бяха жестоко измамени и ограбени от олигарсите и не срещнаха никаква подкрепа и разбиране от институциите и държавата.
Проблемът на хилядите наши сънародници не е от гражданско-правен характер, защото срещу тях е добре организирана престъпна схема. Те не са равностойни и нямат никакъв шанс срещу олигархията-мафията-държавата. След като жертвата е доведена до несъстоятелност, тя няма средства да покрива лихвите и падежа по тегления кредит, няма от къде да намери средства да заведе иск, да плати адвокатски хонорар, държавна такса за претендираната сума и най-важното, дори и да спечели след дългата съдебна сага, то фирмата „бушон” или е продадена, или е отписана.
Това е най-печелившият бизнес, който постоянно налагат феодалите. Вижте за какви мащаби става въпрос! Частните съдии-изпълнители със задоволство отчитат за 2013-2014г. са събрани несъбираеми кредити за 3,5 млрд. лв. Без жилища само до сега останаха над 35 хил. наши сънародници. Това е една от основните причини, търсейки спасение и сигурност, голяма част от предприемачите да внесат спестяванията си в банките, макар и с нулева ставка по депозита. Ако се направи справка от 50 години назад, ще се види, че българският гражданин държи в банките спестявания за 20-25 млрд. лв., което ще рече, че от наличните в момента, в банките 65 млрд. лв. спестявания, 40 млрд. лв. са на онези предприемачи, които преустановиха работа и затвориха стотици хиляди работни места, предпочитайки сигурността.
Тази убийствена, престъпна схема се създаде от „Мултигруп” и Николай Вълканов, която масово се преписва и от останалите престъпни групировки и с всеки изминал ден добива все по-унищожителен характер. До кога българският народ ще е длъжен и ще работи за такива като Дарина Павлова, стотиците милионери, които станаха вследствие заграбените и акумулираните чрез „Мултигруп” Илия Павлов, а сега Николай Вълканов средства, както и държавни активи. Седейки на входа и изхода на печелившите предприятия, прибираха печалбата, източвайки, вследствието на което фалираха десетки банки. След като буквално присвоиха, заграбиха бисерите като хотел „Боровец”, хотел „България” в София, „Шведския хотел”, с прилежащите в комплекса хотели „Рубин”, „Лебед”, „Простор” и др. в „Св. Св. Константин и Елена”. Това е само малка част от грабежа на Мулти Илия Павлов, който на практика беше държава в държавата.
При ремонта на гореспоменатите хотели, включително и инфраструктурата, а и новопостроеното тяло на хотел „Рубин” на стойност над 30 млн. лв., изпълнено изцяло с труд, материали и механизация на стотици фирми-подизпълнители, както и отделни гурбетчии, Николай Вълканов отказва да им заплати. Някои от подизпълнителите са теглили кредити, залагайки домовете си. Представете си, гурбетчиите, или бащата със синовете, зетьовете, или цялата фамилия от родопските села, след завършването на въпросния хотел, са най-брутално изгонени от бодигардовете и нямат пари да се приберат по родните села, а вкъщи ги чакат неплатените сметки за ток, вода, малки деца, ученици и всевъзможните разходи. Безчовечието стига до там, че пострадалият при трудова злополука и останал с едно око работник Муса от с. Поляците беше изхвърлен на улицата, не бил техен работник.
По всички правила в държавата 708 български граждани, предимно работещи в Шведския хотел, и техните близки, закупиха акции в същия хотел. Хотелът беше продаден на „Мултигруп”, а хората останаха без акции и без средства. Съдът в Страсбург ще присъди неминуемо десетките милиони на ощетените да бъдат възстановени, което отново ще е за сметка на всички нас.
С последващите примери ще се убедите окончателно, че ни управляват не държавници, а престъпници, а техните назначени капиталисти като Николай Вълканов не са бизнесмени, предприемачи, а са най-обикновени мародери.
Обединихме се около неволята на пострадалите и предприехме действия. На първата ни пресконференция се осмелиха да ни се доверят и заявят вземанията си 47 фирми, ощетени с 6.5 млн. лева. Няма институция, от която в 4 годишната си борба да не сме търсили съдействие – глас в пустиня. Потърсихме съдействие от Американското посолство, мотивът ни беше, че в борда на директорите имаше американски граждани.
Съдействаха ни до връщането и на последния лев от 6,5 млн. лв., а на въпросния пострадал Муса договорихме извън съдебно 12 000 лв. Настояхме, което стана и факт, първо да върнат парите на Иван Гамолов, който прединфарктно влезе в болницата след като банката му описала жилището. С огромна сума беше завлечен строителния предприемач Валентин Вълев, който впоследствие се утвърди и успешно ръководи два мандата Камарата на строителите във Варна. Окуражени при нас дойдоха още десетки фирми, но вече късно. Признаваха си, че от страх за децата си, а и от други посегателства, не са посмели да заявят вземанията си, които средства надхвърлят многократно по обем първоначално заявената сума от 6.5 млн. лв. И сега в офиса ни седи представената документация от фирмата на архитект Слави Нейков, на когото Вълканов дължи 370 000 лв.
Обяснимо след като помогнахме на толкова много хора, не само в този случай, спасявайки не само бизнеса, а и домовете им, към нас постоянно се обръщат ощетени и ограбени както фирми, така и отделни хора и цели фамилии.
Изплака в офиса ни и Сабри Хаджиали, председател на фирма БИЛД С.Х-51 ЕООД с. Бели Извор община Ардино. В справката четем, че за извършената от неговата фирма работа на обекти, на фирма „Минстрой-Холдинг’’ АД София с председател Николай Вълканов вече 5-та година не му е заплатена сумата от 355 534.00 лева с лихвите. Тези средства са се натрупали от незаплатени последните траншове на предшестващи обекти включително и работата на „Цанков Камък”. Сабри заявява: „Целият град ще потвърди, че построяването на обекта „Геометрична станция Златоград” е изпълнено от моята фирма. Въпреки многократните ни настоявания до ден днешен г-н Вълканов отказва да ми преведе дължимите средства. Фирмата ми окончателно фалира, задълженията ми към банките, НАП и НОИ, доставчици и работници остават непокрити. Предстои описване от банката на дома на фамилията ми.
Ако прокуратурата ни има воля, няма да е трудно разследването да установи, че тези ощетени хора ще докажат по безспорен начин, че те са изпълнили съответната сграда с техни материали, труд и механизация, докато Николай Вълканов не може да представи фактура, че им е заплатил направените разходи.
Неотдавна Сабри сподели още по-голямата си тревога, че имал 18 годишен внук със 100% инвалидност – детски паралич, бащата или зетя забягнал отдавна в Гърция и че всичко е на негов гръб и при тази си трагедия предстои да остане на улицата.
На скоро се оплаква и търси последна надежда в нас и Румен Уручев, фирма „Руби 99” ООД гр. Мадан, който заложил жилището си, теглил кредит, разплатил се с доставчици, работници, а Вълканов категорично отказва да му преведе дължимата сума, след което банката му отнела жилището и семейството му останало на улицата.
Не смятаме да описваме повече човешки трагедии, само ще се върнем към един спомен на поредна пресконференция в дома на Стопанските дейци във Варна – Пред пълна зала с десетки журналисти и камери 50-годишен мъж, плачейки разказва как е изгонен от семейството, затова че Вълканов не му е заплатил вложения от него труд и банката му е отнела жилището.
Преди 10 месеца с всички тези въпроси и жестоки човешки съдби запознахме Националния омбудсман и двата профсъюза с единствена надежда – да вникнат в проблема, че се касае за съдбата на цели фамилии, на хиляди наши сънародници, и че масово се убива средният и малък бизнес, или т.нар. „средна класа”. Да алармират институции, да се пресече това опасно явление.
До ден днешен нямаме отговор, дори затвориха телефоните. Работили сме с някои от тях като Дияна Ковачева, Димитър Манолов, тези хора носят в себе си неспокойния дух, но когато се изправиха пред дилемата – мафията или хилядите ощетени и ограбени хора, се уплашиха и предпочетоха сигурността. Ето още едно категорично твърдение, че мафията е сложила ръка върху цялата държава, обезсмислила е всички институции, и че в обществото ни цари страх.
Омбудсманът Мая Манолова реши да отговори и то напълно формално, след предаването при Сашо Диков по повдигнатите въпроси. Нещо повече, тя сподели в пресата, че се е заклела пред Бога, че ще работи за доброто на хората, но когато става въпрос за такъв глобален проблем, утвърждаването на средната класа, за съдбата на хилядите ощетени и ограбени хора и цели фамилии, когато става въпрос за съдбата, посочена по-горе на детето със 100% паралич, което алчният Николай Вълканов оставя на улицата, предпочита сигурността и това с кои гласове е избрана за омбудсман. С две думи, и тя предпочете да застане на страната на мафията, вместо пред Бога, истината и вярата. Нека са нясно тези млади хора, че достойнството и моралът на всеки един от нас минават през себеуважението.
Въпреки че до въпросните господа споделихме и следния конкретен пример как преди две години гръцки фермер не е заплатил труда и е изгонил наши работници. След жалба в Инспектората, въпросният фермер е осъден ефективно, наложена му е огромна глоба и е заставен да заплати труда на нашите сънародници.
Ние се питаме и недоумяваме как тези хора като Вълканов и неговите кумири се радват на празници, на своите деца, внуци и правнуци, палят свещички, кръстят се, когато в същото време са ограбили хляба от ръцете на стотиците хиляди гладни и болни деца! Не ги ли е страх, че ще ги застигне проклятието? Та нима не им показа техният кумир, Илия Павлов, че нищо не се носи на оня свят? Тези хора до там са се заслепили, че преди няколко години, един от тях си построи гробница приживе с откраднатите пари.
Целият този произвол е немислим без пряката намеса и покровителство на Ахмед Доган и Бойко Борисов!
С решение на Варненския Окръжен Съд на 10.01.2000 г. регистрирахме гражданско сдружение „Съграждане”. Пресякохме редица корупционни схеми, помогнахме на десетки наши сънародници, спасявайки бизнеса им, включително и домовете. Бяхме едни от инициаторите 08.03.2008г. в гр. Пловдив да се създаде Национална антикорупционна коалиция от 32 граждански сдружения в цялата страна.
Казваме всичко това, за да се види от колко дълго време работим по проблемите на корупцията, на какъв широк фронт, че изнесените факти от нас са проверени, установени и доказани от нашите специалисти. През този дълъг период може да представим над 120 наши сигнали с неопровержими факти, цифри и имена, и съответно също толкова отговори в постановленията на прокуратурата с неизменното: няма данни за извършено престъпление.
Представихме до ВКП сигнал с обособени 10 корупционни практики за крупни закононарушения в Община Варна с подписите и печатите на 26 граждански и партийни формации – няма данни за извършено престъпление.
Търсили сме съдействие отново с надежда дори като се обърнахме конкретно към всеки един член на ВСС, всеки един член на Инспектората към ВСС /ИВСС/. Отговорите са неизменно – няма данни за извършено престъпление.
За търсенето от нас съдействие от Директора на ДАНС тогава, г-н Писанчев споменахме по-горе.
Прокуратурата не се сезира дори когато нашите твърдения се доказаха по категоричен начин от служители в докладите си на: Сметна палата, Агенция държавна финансова инспекция /АДФИ/, категорични закононарушения, доказани със съдебен акт, както и от финансистите към Община Варна – Стоев и зам. – кмет по финансите проф. Борисов. Държавата ни умишлено е без имунна система и е напълно разграден двор.
Уважаеми г-н Министър-председател,
Уважаеми г-да членове на ВСС,
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Не може повече да си заравяме главите в пясъка, трябва да кажем истината и то на висок глас, че тази убийствена корупция, която като раково образование е обзела целия държавен организъм, е невъзможна без Вашето благоволение. Ние недоумяване дали осъзнавате колко пагубни са последствията за българското общество, вследствие една такава престъпна политика. Още толкова примери можем да приведем, от които ще се доутвърди по категоричен начин, че Вие на практика не застанахте на страната на закона и собствения си народ, а на страната на партийно-политическата мафия.
Най-страшното за всички нас е, че когато целият народ е в очакване на така необходимата радикална промяна в съдебната система, издигането на върховенството на закона и спирането на грабежа, Вие отново продължавате да демонстрирате своята недосегаемост и бетонирате статуквото. Твърденията ни са категорични особено с избирането и назначаването за втори мандат за Окръжен прокурор на Варна, Владимир Чавдаров, който през дългия си период на Окръжен прокурор, използвайки властта си и поверената му институция, осигуряваше чадър на олигархията-мафията, прикривайки и замитайки десетки, десетки дела за стотици милиони левове. Той е една от основните причини за съсипването и разграбването на нашия град.
За да се докаже истината, за да не се търси оправдание, че не могат да заведат съдебен иск срещу колективен орган или респективно нашето сдружение, аз Игнат Раденков излезнах с името си, дори представям и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Всеки засегнат, ако няма достойнство, е длъжен, най-малкото заради институцията, която оглавява да заведе съдебен иск.
Истината е една. Законът ни дава право, защитавайки се да представим колкото се може повече доказателства. Ще ползваме вече правото си на достъп до информация и ще представим пред Българския съд, а оттам и пред българското общество, не десетки, а стотици убийствени доказателства, зад които се крият злоупотреби за стотици милиони левове. Ще имат възможност и се убедят и хората от най-засегната социална част най-вече – майките с болни деца, учители, пенсионери, хилядите прокудени по света млади хора, разделени от род от родина, как шепа престъпни безродници се разпореждат и предрешават съдбата на един цял народ.
Ето как нашите европейски партньори решават проблемите си с корупцията:
Преди години прокуратурата в град Марбеля разпуска общинския съвет и го заменя с квестор. Арестуват 80 заподозрени, доказват вината на 51 човека от тях, които осъждат от 2 до 11 години. По-важно е, че в общинската хазна се връщат заграбените 350 млн. евро. Ако този аналог се приложи в Община Варна за периода Чавдаров, в общинската хазна ще се върнат над един милиард лева.
Затова сме принудени, след като Вие, използвайки властта си, засекретихте грабежа и пренебрегнахте конституционните ни права на достъп до обществена информация, с цел да се прикрият злоупотребите, издигайки се над многократните решения на Върховния съд, препоръките Националния омбудсман, да създадем широко експертна гражданска формация, в която ще поканим изтъкнати разследващи журналисти, общественици, представители на браншови организации и политически партии и извършим обстойна проверка на няколко от т. нар. значими обществени поръчки.
Още тук заявяваме, че ако кражбата се окаже по-малка от 50% от стойността на дадения обект, официално ще се извиним на премиера, на ВСС и на Главния прокурор. Това ще е още един път доказателство, че всичко това е невъзможно да се осъществи без осигурения чадър от прокуратурата. (на такъв брутален, циничен грабеж не може да издържи и немската икономика) Такава проверка е повече от задължителна да се извърши особено в София, където се съсредоточава почти една трета от ресурса в държавата ни, зад паравана, да ни е жива и здрава г-жа Фъндъкова, олигарсите, окупирали се още от времето на Борисов, присвояват от години милиарди левове.
Всеки ще се убеди в твърденията ни, ако замерим и остойностим която и да е пътна отсечка или пътно съоръжение, детска градина, спирка на метрото или каквото и да е, няма да са редки случаите, в които ще се докаже, че кражбата при някои обществени поръчки превишава 100-150%! В същото време София тъне в 500 млн. лв. кредит, а билетите за най-бедните станаха 1,60 лв. Господата трябва да са наясно, че не може, което и да е общество, не само нашето, дълго време да се крепи на базата на демагогията лъжата, грабежа, най-вече на страха.
Уважаеми сънародници,
След всички категорични приведени примери дотук, предполагаме, че сме повече от убедени в твърденията ни, че пред очите на всички ни обществото ни се разпада, Майка България си отива. Партиите в този им вид служат само като инструмент за доразграбването и забогатяването на олигархията – мафията. Всеки ден управляна страната ни по този начин, от тези хора, е престъпление. Страната ни се намира в същия исторически период на 1934г. или беззаконие, бандитизъм, грабеж. Тогавашните държавници извършват преврат, вследствие установените законност и справедливост в обществото, само за 5 години страната ни е заела не само първо място по стандарт на Балканите и конвертируема валута, а и водещо в Европа.
В 21-ви век нито е възможен, нито пък е нужен преврат. При новите условия всичко е в ръцете на изстрадалия, ограбен и унижен български народ. Неслучайно големи държавници са стигнали до извода, че когато държавата е на колене, народът трябва да се изправи. Длъжни сме в името на стотиците хиляди наши предци, отдали живота си, за да я има днес България, длъжни сме в името на нашите внуци и правнуци да съхраним Родината си. Обществото ни се нуждае от промяна на статуквото. Смяна на нареклите себе си политици и държавници, довели народа ни до просешка тояга. Страната ни се нуждае от нов обществен договор, от нови националноотговорни политици и държавници с български дух, морал и достойнство. Крайно време е да въстанем, да си завоюваме правото, дадено ни по Конституция, че ние, народът, сме суверенът.
Наложително е за реализацията на тази национална кауза да предприемем незабавни и конкретни действия. Ето и нашите предложения. След широко разяснителна работа или обществен дебат да свикаме общонароден събор или т.нар. народен сговор във Велико Търново, първо, като имаме предвид историческата му даденост, и второ, географското му разположение.
Проблемът е, че Търново няма площ, за да се проведе мероприятие с повече от 40-50 хил. човека, а никой да не се съмнява, че на свикания общонароден събор, на който ще се даде новото начало, ще се отзоват далеч над 400-500 хил. човека – въпрос на организация, може да се проведе и в София. Наложително е съборът да бъде съпътстван с общонароден молебен в цялата страна! Да запалим свещ, да се помолим на Господ да ни помогне и отърве от това проклятие! Крайно време е да се върнем към вярата във себе си, в Бога, в доброто. Крайно време е тези алчни, престъпни, продажни безродници да срещнат презрението на един цял народ, че именно те са проклятието, довели народа си до просешка тояга. Да сложим най-после новото начало на истинското възраждане, възкръсване на изстрадалата ни родина.
Периодът съвпада с предстоящите президентски избори, на които сме длъжни да демонстрираме народната воля и сложим началото на промяната, като изберем, именно онази националноотговорна, обединяваща нацията ни личност. В тази победа не би трябвало да се съмнява никой, няма по-мажоритарни избори от президентските. Това е първата стъпка да се скъса партизанщината и пъпната връв с олигархичния модел. Една такава победа неминуемо ще обедини народа ни в последващите стъпки, а именно предизвикване на извънредни избори. За целта всички граждански формации, а и отделни личности ще имат възможността да номинират своите фаворити, след широко обществено обсъждане неминуемо ще се обединим около най-достойния.
В широката обществена подкрепа на нашия избраник за президент, никой не трябва да се съмнява. За да сложим началото на предстоящите действия, още сега можем да посочим нашите фаворити. Ние виждаме една такава обединяваща фигура в лицето на Акад. Георги Марков, директор на Института по история към БАН, Васил Василев, председателя на комитета „Васил Левски”, Проф. Дюн. Владимир Петров, Ренета Инджова, Проф. Чирков, арх. Христо Генчев и др.
Номинираните за кандидат-президенти съвсем естествено ще са най-ярките представители или авангардът на нацията ни, които са длъжни най-после да поемат своята историческа отговорност и поведат народа си. Като попълним с доказали се специалисти в отделните направления, една такава формация ще сложи началото на така необходимата кръгла маса, на която да възложим изготвянето на бъдещия проект и набелязване на приоритетите, а именно – възстановяване на държавността, социалния просперитет и запазването на българската държава и нация.
Крайно време е да сме наясно каква България искаме да построим. Как да изглежда сградата, именно на тези доказали се българи да възложим изготвянето на работния проект или т.нар. национална доктрина и всички следващи правителства да са задължени да следват изпълнението на тази дългосрочна национална програма. И още, тази формация ще е своего рода „Съвета на старейшините”, които да определят посоката на по-нататъшното движение на нацията ни.
Това общонародно дело ще е истински тест за всички нас – искрени ли сме в намеренията си за така необходимата промяна? Крайно време е духовните и религиозни водачи да заемат своето водещо място. Трябва да участват всички партийни и граждански формации, творчески съюзи, браншови организации, собственици на родолюбиви вестници, радиа, сайтове и телевизии. Най-вече оцелелите и преуспели предприемачи, които да видят резултатите от труда си по лицата на хората и да не се страхуват, че по всяко време мафията ще им изпрати корумпирани прокурори и служители на НАП, и ще им обсеби бизнеса.
Ние подкрепяме всички онези, които предприемат реални стъпки по посока промяна на статуквото. Крайно време е най-автентичната, патриотична формация, какъвто е общонародният комитет „Васил Левски” да бъде инициаторът и обединителят на нацията ни. Още повече, че председателят, Васил Василев, е доказан родолюбец, изградил се като ръководител, достоен и морален човек.
Приветстваме и групата на Слави Трифонов и неговите сценаристи, при които, въпреки специфичността на тяхното предаване, нито за момент не е отсъствало националното, патриотичното, социалното. Каква помия се изля върху тях в Народното събрание, без да си дават сметка господата, че се касае за волята на 700 хил. български граждани, които превишават 3 пъти повече гласовете, с които са избрани голяма част от парламентарно представените партии. Това е още един път доказателство, че това Народно събрание не само трябва да се измете, а многократно да се дезинфекцира, а това няма да стане с референдуми.
Ние ще направим всичко възможно този материал да стане достояние до целия български народ, до всички групи хора, чрез сайтове и вестници, включително и брошури, с цел той да бъде информиран, мотивиран, а оттам и консолидиран.
Законът е в основата на държавата, казва римското право, което ще рече, че нашата сграда трябва да стъпи на здрави основи или възстановяването справедливостта в обществото, издигайки върховенството на закона!
Сигурни сме, че няма здравомислещ човек в обществото, който да вярва, че нашите псевдоуправници-държавници имат воля страната ни да стане правова държава, в която да се прилага върховенството на закона. Те са наясно, че ще са първите, които ще попаднат под ударите на закона. Свидетели сме как в Народното събрание вече две години се разиграва поредния театър за гласуването на Закона за борба с корупцията по високите етажи. Цели се протакане във времето, доразграбване на останалия национален капитал и изтичането на давностните срокове на поредните престъпления.
Единственият приложим при нас метод за излизане от това незавидно състояние е опитът на съседна Румъния, който се утвърди, доказа и има реални резултати. Ние просто трябва да го препишем. Като дявол от тамян бягат нашите държавници-престъпници, когато се приведат примери с Румъния, а ето и последната справка, въпреки че в тяхната страна е непознато понятието престъпна приватизация и организирана престъпност, при тях никога не е отсъствала държавността:
„Отпреди 10 години в Румъния не е имало нито една присъда за корупция. Сега са над 2000. Още 4000 дела са в развитие. Днес в затворите са един премиер, вицепремиер, 12 министри, 19 депутати, 25 магистрати, 35 градоначалници и техните заместници от най-големите градове. В този период се върнаха в държавата милиарди заграбени средства. Висшият магистрат Мирча Молдован, заради замитане на дела получи 22 години затвор. Бе осъден и конституционен съдия. Не отдавна напълно независимото специализирано звено, доказа закононарушение на Главния прокурор на Румъния, който незабавно си подаде оставката.
Оправданието, че ще се преследват вещици не отговоря на истината, тъй като най-много осъдени са от управляващата партия.
Ето и резултатите – реален ръст на производството за 2015г. 4,5%, а за първото шестмесечие на 2016 г. заемат първо място в Европейския съюз с 6% ръст. Заплатите им са с 200 лв. по-високи от нашите. Намалиха ДДС на лекарствата на 7%. Потреблението, на румънския гражданин се е увеличило в рамките на година с 17%. Демографската им картина, нацията им не е намаляла с нито човек по-малко за целия 26-годишен преход.
Първият закон, който трябва да гласува новото Народно събрание, е премахване със задна дата на Закона за давността и Закона за прикриване на злоупотребите зад колективното решение, не може и не трябва да има давност за тези престъпници, които използвайки властта ограбиха собствения си народ. Мнозина от тях, ще се докаже, че носят отговорност не само за криминалните си престъпления, а и за национално предателство.
Уважаеми сънародници, уверяваме Ви, че ако проведем тази реформа, резултатите ще бъдат далеч по-добри от тези през 1934-а год.
Ето макар и част от приоритетите. Сами видяхте, че 50% от ресурса се присвоява от мафията. При ревизирането по пример на румънците и особено примера, приведен по-горе с гр. Марабеля, Испания, в хазната ще се върнат милиарди левове и то само от обществените поръчки. Количествата са на място, цените са утвърдени. Ще се преразгледа криминалната приватизация, разграбването на общински, държавни и военни имоти, особено заменките.
Запориране и одържавяване на имотите на знаковите бандити по време на прехода и най-вече техните „весели вдовици”, а не да занимаваме обществото как Дарина Павлова, Мая Илиева и др. бохемстват из света, обсебвайки многогодишния труд на милиони хора. Ревизиране на т.нар. „подставени лица”, зад които престъпните политици крият заграбените богатства. Всички те трябва да бъдат заставени да докажат произхода на средствата по съдебен път. Преразглеждане на всички концесионни договори, най-вече подземните богатства. Не може да си продаваме водата за 2 ст./куб., а да я купуваме 90 пъти повече. Не може да продължаваме да плащаме кръвен данък за милиарди левове на двете централи затова, че някой национален предател си позволил да се разпорежда с труда на цели поколения, подписвайки заробващ договор.
Ще се ограничи разточителството от държавните институции, които не само не съответстват на стандарта на българина, а и далече превишават страни, които имат 10-15 пъти по-висок национален продукт, в това число и субсидиите на партиите. Всеки лев трябва да се пренасочи в производството, в потреблението. Създавайки законност и справедливост в обществото, най-вече предвидливост, ще се върнат в производството над 40 млрд. лв. спестявания на българските предприемачи, които ще предпочетат отново да печелят 15% от производството, вместо 0-5% от депозита. Установеният ред неминуемо ще стимулира и външните инвеститори. Ще се редуцира раздутата държавна администрация до ниво на потребността на обществото, а не да се ползва като потенциален гласоподавател.
Най-големият резерв е във възстановяването на разбитото до основи селско стопанство. Големият българин Буров заявява: „Българската земя винаги е изваждала страната ни от криза”. Ако ние възстановим производството на селскостопанска, животинска продукция на ниво преди прехода, отново на промишлена основа, това ще рече, че ще осигурим препитание на 400 хил. семейства и десетки милиарди добавена стойност към брутния национален продукт.
Разрухата е тотална. Отглежданите овце в страната ни от Освобождението насам никога не са били по-малко от 9 млн. глави, днес те са 1 млн. Това е равносметката и със свиневъдство, птицевъдство, говедовъдство и др. От крупен износител на селскостопанска и животинска продукция, днес ние внасяме 80% от плодовете, зеленчуците и животинска продукция. Харчим десетки милиарди левове за внос на храни със съмнителен произход и качество, на плодове и зеленчуци за изхранване на населението и десетте милиона туристи и други посетили страната ни. Неизвестният произход на храните е една от основните причини да сме на първо място по смъртност, а в момента заемаме първо място в пет основни заболявания.
10-годишните ни деца вече са с хипертония. Освен това допуснахме да убият нашето родно, натурално, вкусно производство, заради интересите на престъпни групи. Задоволявайки вътрешните потребности, сме изнасяли и 700 хил. тона домати, 460 хил. тона ябълки, произвеждали сме 1,6 млн. тона грозде, а днес върхово произвеждаме едва 200 хил. тона грозде. Още по-голяма е пропорцията при производството на животинската продукция. Днес произвеждаме 6 пъти по-малко сирене и кашкавал, и то сегашното производство е предимно от растителни мазнини. Внасяме домати от Йордания, която има само 3% обработваема земя, ябълки от Аржентина или от 11 хил. км.
В същото време при нас вече 26 години пустеят пасбищата ни и над 5 млн. декара плодородна земя, предимно бившите лозови и овощни градини. Разбихме земеделските си стопанства, обезлюдихме страната си, закрихме само досега над 520 села, облагодетелствайки 500-600 крупни арендатори, които за по-лесно сеят единствено зърнени култури, неангажиращи работна ръка и продукцията от комбайна отива на кораба. Никой не търси многократното увеличаване на добавената стойност при преработката и крайния продукт. Напротив, там стават най-големите злоупотреби с данък добавена стойност, взимаме държавните субсидии и управляваме със самолети, „Бентли“-та и т.н.
Франция и другите европейски страни, включително и САЩ, при 2000 декара се нарича крупен земевладелец, а законът не позволява повече от 10 000 декара на един фермер. Нашите господа са собственици на 300-700 хил., та до 1 млн. декара и всичко това е в името на Евро-Атлантическите ценности. Неотдавна в предаването „Офанзива”, за кой ли път, Проф. Чирков казва за препоръките на германския министър-председател по онова време, Геншер пред правителството на Филип Димитров: „Не разбивайте селското си стопанство, а го укрепвайте и доразвивайте! Това е най-голямото ви богатство, Вие произвеждате най-вкусните, здравословни и екологични храни, които са приемат не само в Германия, а и в много европейски страни, от което ще печелите милиарди.”
По-нататъшната държавна политика трябва да бъде насочена и към няколко високотехнологични производства като фармацевтичната, възстановяване на военно-промишления комплекс, леката промишленост, туризма и др., където имаме кадри, база и традиции. Не само спиране на изтичането на младите хора, а и набелязване на мерки и осигуряване на препитание за връщане на напусналите страната ни. Привличане на интелекта ни от млади хора, създавайки условия, високо заплащане, за утвърждаване на новите технологии. Трябва да възстановим ролята на държавата като регулатор, като гарант, дори като инвеститор, но най-важното, трябва да се обърнем с лице към негово величество твореца, производителя, предприемача – към родното производство.
Трябва да загърбим различията, да си подадем ръка и се обединим в името на спасението на родината ни. Нашата единствена партия трябва да еМайка България!
Гражданско сдружение „Съграждане”
Игнат Раденков
02.09.2016г
гр. Варна
ул. „Мария Луиза” № 21
PS: Уважаеми сънародници,
Най-малкото искамда Ви занимавам със себе си, или пък да се правя на дисидент, но сами виждате срещу какво явление съм се изправил, срещу какви огромни интереси. Господата ще се опитат да излеят кофи помия върху мен, за да отклонят вниманието от конкретно изнесените факти и престъпления. Затова още тук искам да кажа на онези тролове, които наричат себе си журналисти, да престанат да бъркат с мръсните си ръце в душите на хората. Да вярват, че има много хора като мен, които обичат работата си, обичат страната си, заспиват и се събуждат с мисълта за окаяното състояние, в което се намира народът ни.
Посветих живота си на строителството, та цели 40 години. Водих строителен колектив от 200, та 300, а последните 5 години 500 човека. В името на прогреса, да се премине напред, винаги съм отстоявал принципи, идеи и каузи. Предложих по нашия, вече утвърден пример с доказани резултати, да се направи структурна реформа в отрасъл строителство, или от десетките хиляди малки производствени единици да се окрупнят в технологични екипи, които да поемат изпълнението на целия обект. Без да съм осъзнавал, че всичко това е невъзможно без да се променят най-вече пазарните принципи, на практика влезнах в разрез със съществуващата система или сложих ръката си в трансмисията.
Срещу мен и новото се изправи непреодолима стена, а оттам и нечувани репресии. Обяснимо най-голямата съпротива беше от т.нар. „общественици” – партийни, профсъюзни и комсомолски дейци, които с всяка година се увеличаваха, водейки се на чиновнически и работнически бройки. За да напомнят за себе си и оправдаят присъствието си, ни занимаваха с излишни мероприятия като учебни години, партийни поръчения и др. Те бяха наясно, че при новата икономическа форма на организация, тяхната дейност е просто излишна. Господата не ги интересуваха дори и резултатите, че половината окръзи в страната правеха по-малък обем строителство от нас. Нещо повече мнозина от тях правеха от 250 до 300 апартамента, докато ние от години строяхме по 700 апартамента.
В замяна, в продължение на три години нямаше седмица, в която вкъщи да не е дошъл бивш или настоящ мой работник, който с тревога споделяше как е привикван и заплашван от лейтенанта Тодоров да признаят къде Игнат е отклонявал бетони, плочки, работници т.н. Това бяха най-честите методи на репресия – компрометиране пред обществото, насаждане на страх и респект.
В друг случай забелязах, че от месец ме преследват мъж и жена с червена Лада. Обадих се на генерал Станков, тогавашния началник на МВР. Оправданията бяха, че това не било от неговото поделение, а проблемите ми идвали от София. След време разпознах въпросната жена, на име Нанка, и се оказа, че работи в отдел „Проследяване” към МВР. Това са само една малка част от въздействията.
Всичко това окуражи бюрокрацията, която взе връх и окончателно прегради пътя ни. Написах отворено писмо до Тодор Живков и списание „Партиен живот”, с две думи, не се ли развържат ръцете на инициативните и можещи хора, не се ли премахне уравниловката, не се ли принесе икономиката ни на пазарен принцип, разбира се, с конкретно примери, то системата ни е обречена.
След 10 дена вкъщи дойде с копие на моето отворено писмо режисьора Павел Васев, след промяната дълго време бе директор на театъра „Иван Вазов”. По негови думи бе изпратен да направи документален филм, което стана факт и бе излъчено по българска телевизия. Това беше достатъчно да се направят изводи, че големите резултати са благодарение на прилагането на пазарния принцип. Финансира се и нов документален филм, който кръстиха „Стопани” с цел да се проследи целия производствен процес и да се популяризира, но цензурата забрани излъчването на филма.
Ето как се отстояваха принципи и каузи в онова т.нар. „тоталитарно” и отречено време. Зад нас и новото застанаха изтъкнати журналисти с поредица от статии като Георги Стойчев и Иван Делийски от в-к. „Работническо дело”, Юри Лазаров от в. „Антени”(дълги години зам.-директор на БТА след промяната), Евгени Станчев от в-к. „Поглед” и много, много други. Именно те бяха причината да се излъчат прожекции на филма пред състава на целите им редакции, поканвайки Йордан Йотов, бивш Главен редактор, понастоящем член на Политбюро.
При прожекцията пред редакцията на в-к. „Антени” присъстваше и Главния редактор и Председател на съюза на журналистите, Веселин Йосифов. Търсеше влиянието на тези отговорни фактори. На помощ се притече и документалистът на столетието Христо Ковачев, който направи документалния филм „Катетаризация” за мен и бригадата, излъчен отново по БНТ, отразявайки трудностите, през които минава всеки, който поема по пътя на новото. Особен е приносът на Кеворк Кеворкян в предаването „Всяка Неделя”.
Вследствие големия интерес се извини на децата, отнемайки времето на предаването „Лека нощ деца”, след като и това време не стигна, обяви, че следващата неделя събеседник по желание ще бъде отново Игнат Раденков. Такъв аналог в цялата история на „Всяка Неделя” не е имало. Кеворкян положи основите на първите стъпки на гражданското общество у нас. По това време беше силно влиянието на перестройката и Горбачов, в подкрепа излезе и кореспондентът на в. „Правда” Жмирьов, който в два броя излезе в моя защита, като популяризира опита ми, препоръчвайки го пред руските колеги.
Тази организирана медийна атака повлия филмът да бъде излъчен и причина окръжното партийно и стопанско ръководство на Варна да бъде привикано в ЦК, заедно с разследващите ме лейтенант Тодоров и неговия началник полк. Райков. Лейтенанта казва: „Защо не е тук онзи, който написа новата резолюция да продължа разследването срещу Раденков, след като докладвах, че във времето на трите години съм проверил над 200 обекта и човека, и че Раденков е честен и достоен човек и не съм открил нито една улика”. А полковник Райков заявява в прав текст: „Излизам в болнични, въпреки че болестта ми позволява да си върша работата, но няма да си слагам грях на душата, няма да съм аз този, който ще вкара Игнат Раденков в затвора”.
На 4.01.1987 г. или първият работен ден, трябваше да се явя в кабинета на зам.- председателя на Министерски съвет, Григор Стоичков. Присъстваха и десетина изтъкнати колеги строители. „Идвам, казва Стоичков, от кабинета на другаря Живков. Събрал съм ви да дадем отговор има ли рационално зърно в работата и методите на Игнат Раденков, защото на практика той отрича и подлага на съмнение нашата социалистическа система!”. Това пък беше другият метод на въздействие „виждате ли, и колегите му го отричат”, но в случая не се получи. Мнозина от тях изказаха възхищението си от големите резултатите и че това е пътят.
След срещата министъра на Строежите, Георги Григоров ми заяви: „Не подозираш какво става около тебе, разделил си държавата на две. Предай телефоните на близки, ако те задържат, да ми се обадят веднага. Ние сме на път да убедим другаря Живков, че резултатите в отрасъла, вследствие приложението на твоя опит не само се удвоиха, а се увеличиха в пъти.” В онова време имаше много истински ръководители, като Георги Григоров, които рискуваха не само кариерата си в името на прогреса. Проблемите за мен и поддръжниците ми идваха и от това, че аз назовавам нещата с истинските им имена.
На един от многото строителните форуми, бивш Генерален на СМК Ямбол ме пита: „Другарю Раденков, тези шестимата човека до мене сме строителни инженери, трима сме от един випуск, за 4 години ни смениха и шестимата и нищо не се промени. Какво трябва да направим?”. Моя отговор беше, че не трябва да сменяме генералните директори, а трябва да сменим системата. Елате вижте каква канонада се изля върху мене, но най-вече упреците бяха към поддръжниците ми – „Вашият човек иска да подменя социалистическата система!”
В „АОНСУ” Габрово от месеци ме моли директора за среща с курса за преподготовка, в който участват директори, главни инженери, партийни секретари, преобладаваха военни, включително и генерали. Аз в моя си стил питам: „Защо за тази сграда, в която сме АОНСУ, партийните домове и др., се отделят средства и се завършват за година, година и половина, а болниците, поради липса на средства ги протакаме по 8-10 години. Ще докажем предимствата на социалистическата система, когато нашите господа се оперират не в Германия и Франция, а у нашите здравни заведения. (тогава току що бяха излезнали байпасовете и Петър Младенов, и Начо Папазов бяха оперирани в чужбина.)” Директорът си умря от страх и стана пишман защо ме е поканил.
След мероприятието трима военни, единият от които беше генерал, ме съветват бащински, че споделят казаното от мен, но да се пазя, че неминуемо ще предприемат нещо срещу мен, че органите боравели със специализирани бронирани коли, които предизвиквали катастрофи.
В потвърждение на казаното от генерала ще приведа и следващия пример: Помоли ме мой приятел Чапкънов, да съм направил малък ремонт на Бат Владо. Оказа се, че това е генерал-лейтенант Владо Тодоров, ръководещ Първо главно управление последните 10 години преди прехода, или човекът, който знае всичко в държавата ни и човекът, без който нищо не може да стане.
Допаднахме си, той виждаше в мене, че съм социален човек, че с болка понасям разрухата, която става в държавата ни, и дълго време дружахме, посрещахме празници, юбилеи и т.н. Доста неща споделяше и се възмущаваше. На един от празниците с още три семейства някой подхвана темата, че в пресата се третирало, че естрадният певец Георги Минчев бил дисидент, и тогава Владо Тодоров ме запита защо не съм изявил дисидентските си претенции, тъй като те най-добре знаели кои били дисиденти и кои не.
След което за учудване на всички ни в прав текст каза: „Ти знаеш по-добре от мен кои, ако не бяха застанали зад теб, ти се гласеше физическото ликвидиране.” Аз да си призная никога не ме е било страх, но тогава просто се уплаших, защото знаех, че е факт, защото без знанието, решението и подписа на този човек, не може да се предприеме нищо.
Режисьорът Павел Васев след мен направи документален филм „Ген” за най-големия животновъд в България, Пенко Пенев от с. Бозвелийско, Провадийско, който също като мен беше попаднал под ударите на бюрокрацията. Всеки, докоснал се до този голям българин, чувства някаква магия. Успял да убеди цялата си фамилия от синове, снахи, внуци да работят в кравефермата и отстояват предимството на българското село. От труда на тази фамилия всеки ден в търговската мрежа влизаха 40 000 кофички натурално, кисело мляко.
При една от многото семейни срещи в дома на Пенко, заедно с Павел Васев около 12 часа през нощта, забелязахме, че пред дома на Пенко е спрян един джип. След около час престой звъннаха и дойдоха трима мъже, извиниха се но трябвали да направят проверка. След като провериха детайлно по стаите и като не откриха оръжието, радиостанциите и позивите, се извиниха и си заминаха. Пенко познавал единия от тях, бил е Първи секретар на комсомола в Провадия, след което бил изтеглен в София, в ДС с чин полковник. Бил племенник на бившия първи секретар на БКП във Варна, Бурназов. Същият след промяната при случайна среща в кметството сам дойде при мен и ми се извини.
На 8.06.1983г. във всички вестници бе публикувана снимката ми, че за построените под прякото ми ръководство над 5000 хиляди апартамента във Варна, голям дял от курортното строителство на „Златни пясъци” и „Св. Св. Константин и Елена”, най-вече представителното строителство във Варна и гордостта за мен и бригадата ми хотел „Черно Море”, който и сега си остава най-знаковата сграда в града, за предсрочно завършване на обекти от национално значение с голям икономически ефект като Фериботния комплекс и други, на следващия ден за празника на строителя ще бъда удостоен със званието „Герой на социалистическия труд”, но Милко Балев и Григор Стоичков предотвратяват издаването на указа.
Това не ме разочарова, за мен бяха важни резултатите, но беше достатъчно да се даде повод на противниците за нечувана, брутална, цинична репресия. Анонимни писма със закани, изрезки от вестник за намерения обезглавен труп в река Марица. Някой вандал натрошил гипсовите орнаменти в централния подлез до часовника, това не е друг освен Игнат Раденков! Арести, разпити, отпечатъци… Поддръжниците ми на всички нива – партийни, стопански, най-вече сценаристи, режисьори, журналисти застават зад мен и каузата и убеждават Тодор Живков, че се извършва голяма неправда и че ще се зачеркнат резултати, завоювани с много труд. Последния ден от същата година с правителствен самолет идва делегация, водена от Огнян Дойнов, член на Политбюро, Петър Дюлгеров, Председател на Централния съвет на профсъюзите, министри и много други и ме удостояват със званието, Тодор Живков наредил „правдата да възтържествува преди Нова година”.
Една година и четири месеца след трагедията или земетресението в Стражица нямаше направена нито една къща. Няколко десетки хиляди наши сънародници, касае се не само за Стражица, а и околните села, бяха на улицата. Децата им разставени в околните села и градове. Имущество събирано от поколения, оставено на произвола. Причината беше, че строителите не искаха да приемат суровите условия – да се хранят прави във войнишки канчета, да спят във фургоните на два етажа, без бани. Това беше грижа на цялото българско общество.
Държавата беше в безизходица. Предложих на правителството, че ще поема голямата част от възстановяването на Стражица, ако ме обособят като самостоятелна стопанска и икономическа единица с всички представи за фирма. Правителството прие и издаде указ. Последваха и ми се довериха 500 човека. Може да се провери и сега, след 28 години, че най-многото, несравнимо с останалите, най-хубавите, най-българските къщи са построени от нас, но всички, най-вече правителството, отчитат, че най-голямата ми заслуга е, че аз дадох тон, че може и трябва да стане Стражица (тук само ще вметна нещо, което споделям с болка, ако отидем сега в Стражица, за да видите и се убедите с каква искреност и благодарност ще ме посрещнат циганите и техните фамилии, на които сме помогнали, построявайки им къщи, и съответно българите, от които 90% от тях не пипнаха и една тухла на собствената си къща, а някой не даваха дори да използваме количката, лопатата или кирката им с думите „Раденков е длъжен да ти намери количка”). 5 години в студ, кал и пек съм бил по 12 часа сред улиците на Стражица. 6 месеца съм спал на леглото на второто ниво на фургона.
Изстрадал съм и съм се радвал след завършването на всяка къща и за награда в продължение на три дена всички новинарски емисии повтаряха как Игнат Раденков е обвинен за злоупотреби в особено големи размери, чакат го от 3 до 15 години затвор. С две думи, някой реши да зачеркне труда и достойнството ми и ме представи пред обществото като мародер.
Каква е истината, каква е причината? Иска среща с мен генерал Лилко Йоцов и ми заявява: „Идвам от името на Мулти Илия Павлов, който не си знае милионите и пред нищо не се спира. Ако не направиш така, че да се оттегли жалбата до прокуратурата и се освободят от ареста репресивната група(която разчиства пътя на „Мултигруп” с рекети, палежи и гърмежи, и се помещава целогодишно в „Шведския хотел”), до 3 месеца главата ти няма да е на раменете!“.
Изгоних го и сигнализирах наблюдаващия прокурор тогава от Окръжна прокуратура, Иван Тодоров, който устоя на неимоверния натиск отгоре и 10 месеца не освободи въпросната група. Само след седмица бях предупреден, че този път, ако не склоня, щели да ми повдигнат обвинение за работата ми в Стражица и затворът нямал да ми се размине. Категорично отказах и на третия ден гръмна пресата с въпросната пресконференция. Живота съм си поставил на честна и принципна основа и това ми е гордостта! Абсурдно е, както и в случая, да се докаже каквато и да е злоупотреба от моя страна.
След доказването на моята правота ВКС потвърди и осъди българската прокуратура, че прокурор Аня Димова от Окръжна прокуратура Велико Търново е провела незаконна пресконференция. Никой не попита въпросната прокурорка от непознаване на законовата уредба ли проведе неправомерната пресконференция или изпълни нечия поръчка. Напротив, веднага беше издигната за ръководител на Апелативна прокуратура. В продължение на 20 години този поръчков прокурор, с този си морал раздава правосъдие, дори ще го наградим с куп извънредни заплати.
Присъдените ми по случая 100 хил. лева обезщетение, които получих на последния ден на 2008 г., дарих на сдружението, с които средства помогнахме на десетки наши сънародници. Показателно е и това, че когато аз доказах своята правота, нито един вестник, радио или телевизия, не се осмели да ме реабилитира, запознавайки българското общество. Напротив, три знакови журналистки, спечелили последователно званието „журналист на годината” или Ангелина Петрова, Лидия Лечева и покойната Зоя Димитрова не можаха да се преборят и излезнат техните материали по случая във вестниците на Блъсков и Гочева, а благодарение на моята гражданска позиция и достойния прокурор от Окръжна Прокуратура, Иван Тодоров кукловодите на криминалния Преход преосмислиха и беше сложено началото бандите да захвърлят бухалките и сложат вратовръзките, след което много си преписаха авторството на прословутата статия, че време било гущерът да си отреже опашката.
В Стражица около нас се създаде нещо като остров на свободния дух, свободната дума, през нас минаха хиляди свободомислещи хора и най-вече истинските дисиденти. За първия демократичен митинг в София се организирахме, единствено с професионално направени транспаранти, плакати с нетрадиционни, шокиращи за тогава текстове, и по неведоми пътища се разбрахме да се съберем пред Централна гара, София. Колоната от 300 човека от моята фирма поведохме аз, Петър Слабаков, Васил Бенчев и Стефан Комитов, а режисьорът Павел Васев заснемаше продължението на поредния филм.
Еуфорията беше страшна. Свиреха коли и трамваи. Непознати хора се прегръщаха и тръгваха в шпалир след нас. На площада „Александър Невски” влезнахме група от над 10 000 човека. Тълпата искаше да ме изкара на трибуната, но аз никога не съм търсил показност и ефекти и отказах. Материалът от заснемането на този исторически момент за нас е предаден за съхранение в БНТ. Може да се види по всяко време.
Аз ще продължа да се защитавам и доказвам, че съм честен и общественополезен човек, че не съм мародер! Година преди завършването на 20-тия век, 25-членно жури номинира стоте личности на отминалия век за траен принос към Варна и варненци. В рамките на година варненското общество номинира и добавя още 280 човека. И в номинацията и в утвърждаването съм избран единодушно. Името ми е наредено сред личности, чиито имена днес носят улици, площади, училища, което още повече ме задължава.
Моята ценностна система, за разлика от поръчковата прокурорка Аня Димова и Николай Вълканов, е коренно различна. Сами виждате, че в дългия си стаж пряко съм ръководел в продължение на години хиляди хора, на още толкова сме строили, освен това в екстремна ситуация, каквато е Стражица, където оставих част от себе си, пред всички тях и пред цялото българско общество мога да изляза с открито лице. И тук идва вече най-трудното за мен, защото всичко, което съм направил, съм го правил, заради себе си и ми е носело удовлетворение, и съм против да получава публичност, но в името на доказване на истината съм просто принуден.
За издръжката 20 години на нашето гражданско сдружение „Съграждане” съм отделил не само присъдените ми 100 хил. лв. за поръчковата прокурорка, а и още толкова. За устройването на петте измамени и изоставени бесарабски семейства с малки деца, пример приведен в самото начало на основния материал, не може да покриеш нито с 5, нито с 10 хил. лв. Събарят в реката скулпторите на изявения дисидент Стефан Комитов във Велико Търново, завишавайки стойността на телефона му, го спират, за да не може да разговаря със свободна Европа. След обвяването от него на гладна стачка го посетих в дома му, давайки му 500 лева, тогава бяха две прилични заплати. Многократно съм отделял още по-големи суми на дисидента, който мина 9 години през затвора, Любомир Собаджиев и особено, като падна на инвалидна количка. Най-много съм помагал на дисидента и в това, и в онова време, непримиримия журналист и адвокат Васил Бенчев и много др.
Построих българска чешма в село Николаево, Поповско, най-голямата придобивка и гордост за малкото селце. Отделих над 20 хил. лв. за благоустрояването градинката пред дома и офиса ми, която радваше децата с години. През 1997г. облякох и обух 150 деца от дома за сираци във Виница. Тъй като съпругата ми е от Златоград, по време на бедствието или по-точно наводнението, дарих немалка сума. На шофьора ми, Кирил Йорданов, след като се грижи за 6-кубиковия бетоновоз като за свой и се изплати, му го подарих, с който дълги години храни семейството си. Включих го безвъзмездно и в поредния жилищен комплекс с малко магазинче, да си осигури старините.
Извън преките ми задължения като бригадир, аз защитавах, съдействах и решавах всичките социално-битови въпроси на моите работници, буквално съм изпълнявал ролята на нещо като баща. С над плановите апартаменти, които успях да завоювам, устроихме само за 4 години 150 млади семейства, съдействах всички да си закупят жилищата. Вследствие високата производителност заплати бяха средно 400 лв., при цени 10-12 пъти по-ниски от сега. Отпразнувахме почти всички празници семейно в най-реномираните заведения. По линия на „Балкан турист” всяка година организирахме екскурзия, отработвайки сме си осигурявали нужните 12 дни, разбира се, с бригадни средства. Първо в страната, запознавайки се с всички забележителности, след което посетихме и всички социалистически страни. През 1985 г. с 4 автобуса посетихме Солун, Атина и Пирея. През 1988г. посетихме Франция.
Затова на годишните отчетни събрания, при избиране на бригадир нямаше нито предложения, нито гласуване, а 300-400-те човека ставаха на крака и ръкопляскаха. Затова почти всички ме последваха да помогнем на нашите сънародници в Стражица, както и решаването на много обекти от национално значение, с голям икономически ефект за страната.
Уважаеми сънародници,
Сами виждате, че посветих живота си на съзиданието и хората. Не съм наивник и нито за миг не съм си помислял, че не само аз, а който и да е, може да бъде по-силен от мафията-държавата, но никога не съм си представял, че за репресии срещу мен ще се използват държавните институции, а преките екзекутори ще бъдат корумпирани поръчкови прокурори, съдии, нотариуси, общински служители и НАП.
Четиридесет години аз не съм се отделял нито ден от строителната площадка. Повярвайте ми, за мен това не е работа, а начин на живот, но мафията реши да ме спре като окончателно съсипа бизнеса ми. Внесох в Община Варна поредния проект за одобрение и издаване на разрешително на селище от затворен тип, от 150 апартамента с прилежаща търговска част и гаражи на две нива, на строителна стойност 12 млн. лв. Бях принуден да чакам без да ми се даде каквото и да е обяснение, вместо законовия един месец, цели 7 месеца!
След този дълъг срок получавам отказ с препоръка да процедирам нов ПУП. Върховният съд доказа категорично, че строителните ми книжа са изправни, обжалва се отново с една, единствена цел – отлагане във времето, а оттам утежняване на финансовото ми състояние. През този период продадох апартаменти на зелено, на практика боравим с капитала на бъдещите купувачи, за да покрия разходите си за проекти, геоложки проучвания. Покриване на кредити, лизинги и др. Изчакаха ме да съборя и производствената си база, която ми беше основна дейност на фирмата, за да осигуря строителната площадка за комплекса или съвсем умишлено диктуваха и наложиха принудителния фалит на фирмата. Запорирана ми е половината пенсия до 2027г. Ето как ще напълним хазната на държавата, когато от стойността на обекта над 4 млн. лв. щяха да постъпят само от различните данъци и налози. Оставиха окончателно без препитание 400 работници, заети пряко на обекта, без да броим производителите на отделните видове материали.
Днес най-големият капитал е в доверието. Подготвях обединяването на съседните парцели за двойно по-голям комплекс в новостроящия се панорамен кв. Изгрев, но мафията, използвайки властта си, решава да ме спре, да изпадна в несъстоятелност, да се гаврят с мене съдии-изпълнители, с една единствена цел, да не мога да финансирам повече нашето гражданско сдружение и престанем да се борим и доказваме, че корупцията е минала всякакви граници. Сами виждате от представените от нас десетки примери в основния материал за какъв брутален, пладнешки грабеж става въпрос.
Гаврата с мен не свършва дотук. Ето, че държавата си стъпва на крака.
На 17.10.2012 г. получавам искане от НАП с изх. № 62478 за представяне на документи и писмени обяснения за произхода на средства, касаещи предоставяните от мен 18 хил. лв. в рамките на 6 години за издръжката на внука ми, при завършването на средното си образование. Отговорът ми беше кратък и ясен. Средствата са от присъдените ми 100 хил. лв., които ми преведоха в края на 2008 година, заради осъждане на корумпиран, поръчков български прокурор.
В доклада на Института по демокрация, внесен в Народното събрание и Правителството, четем: „Постоянен стремеж на институциите за унищожаваме на прохождащото гражданско общество, заменяйки го с казионно такова, за което са отделени 10 млн. лв. държавни средства.”
Срещу нашето сдружение и най-вече срещу адвокат Васил Бенчев, съдиите Здравко Трифонов и Милчо Ванев от Великотърновски апелативен съд и др. заведоха редица дела. Само в последните три години бяхме свидетели, а и подсъдими в 44 съдебни заседания в Добрич, Варна, Бургас, Пловдив, Габрово, Севлиево и др.
А когато честните съдии от младата генерация ни оправдаха и върнаха адвокатските права на г-н Бенчев, въпросните господа с 38 години работа в системата поискаха отвод на съдебния състав, обвинявайки целия Районен съд, а в другия случай и Окръжния съд във Варна в предубеденост. Представете си, с мотивите, че срещайки Игнат Раденков пред сградата на съда им заявил: „Нямате никакви шансове, и прокуратурата и съда са наши!” – каква деградация! Тези хора, представете си, раздават правосъдие!
Здравко Трифонов е човек, който само с две дела като адвокат го изстрелват за Председател на Окръжния съд във Велико Търново, а оттам във ВСС. Всички по право прекратили сътрудничеството си с ДС, но господин Трифонов си е бил действащ и по време на членството си във ВСС. Другият, съдия Милчо Ванев, е съдията, когото Дисциплинарната комисия към ВСС наказа, установявайки, че не само е говорил 47 пъти с Красьо Черния, но е и кадрувал. Затова ние попаднахме под ударите на съдиите от заверата на Красьо Черния, техните колеги от ВСС и др.
Затова бяхме разкарвани по съдилищата в десетките по-горе посочени градове. Представете си за какви разходи става въпрос – колко човешка енергия, изгубеното време, хилядите километри, разноските по десетките дела. Само тези разходи ми костват над 30 хил. лв. Последната присъдена сума, разбира се, съвсем неправомерно, за най-големия абсурд – за неизречените от мен думи, че Варненският съд и прокуратура били в наши ръце, съм осъден на 3 000 лв. разноски. Хората си обърнали съда в частно, акционерно дружество. България си отива и от криворазбраната недосегаемост, несменяемост и ненаказуемост на българския магистрат. Няма ли най-после ВСС, против всякакви процесуални правила, просто да се запознае и провери някои проблемни дела и се убеди за какви абсурди, какъв произвол става въпрос.
Свидетели сме на целия криминален преход, никак не ние трудно да направим своите изводи, че такова обезличаване на държавността, каквото наложиха тандема Бойко Борисов и Сотир Цацаров, никога не е имало!
Димитър Главчев изиска от спортния министър решение за...
Екип на ИАППД засади три чинара в центъра на Русе
Пенчо Милков подписа меморандум за сътрудничество между Русе...
Инър Уийл Клуб Русе - Дунав проведе традиционния си маскен...
Почина писателката Барбара Брадфорд