Отдавна България не бе гледана с такова презрение като беден роднина в ЕС.

След като бе приета по милост в клуба на богатите европейски държави, си намери ниша, където никой не можеше да се съревновава с нея. Докато другите се конкурираха да изнасят колкото може по-евтини продукти, тя излагаше на европейската сергия възможно най-евтина работна ръка. Този бизнес с население биеше всяка конкуренция. Към него се добавяше и държавната рекламна кампания в чужбина за привличане на работодатели чрез евтини работни места у нас, гарнирани с ниски корпоративни данъци, пише Светослав Терзиев във вестник СЕГА.

Чиста проба социален и данъчен дъмпинг, които караха западняците да скърцат със зъби, че когато са измислили за себе си четирите свободи в ЕС за движение на хора, стоки, услуги и капитали, не са предвидили ефекта от евентуално настаняване сред тях на по-бедни държави. Вярно е, че един от трите копенхагенски критерия, приети през 1993 г. като подготовка за голямото разширяване на ЕС на изток, изискваше "функционираща пазарна икономика и способност за издържане на конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС". Но той по-скоро изразяваше съмнение, че бившите соцстрани с дирижирана доскоро икономика ще успеят да се адаптират към пазарните правила на Запада и ще издържат на конкуренцията. Никой не допускаше, че е възможна обратна заплаха - изтокът да покаже по-голяма конкурентоспособност в някоя област.

Започналите в края на 90-те години преговори за голямото Пето разширяване на ЕС, което трябваше да привлече едновременно 12 държави, включително и България, доведоха до бързо отрезвяване. Тъй като в еуфорията, че ЕС по този начин доказва своята изключителна привлекателност като успешен съюз, не можеше да се направи обратен завой, богатите решиха да ограничат щетите чрез минимални жертви. На Европейския съвет в Гьотеборг през юни 2001 г. България бе поканена заедно с другите 11 страни кандидатки да присъства, колкото да научи, че ще бъде отделена заедно с Румъния от първата десетка на голямото разширяване. Тогавашният президент Петър Стоянов дори не разбра какво се случи, защото още не бе свикнал с "брюкселския" език. Той се похвали, че е постигнал забележителен резултат в Гьотеборг, защото в Заключителната декларация на Европейския съвет бе записано, че на страните кандидатки се дава перспектива за присъединяване след 2002 г. с посочване на 2004 г. като възможна дата, и се добавяше, че "специални усилия ще бъдат отделени за подпомагане на България и Румъния". С тази фраза бе извършено фактическото отделяне на двете държави от общата група главно заради дефектите в съдебните им системи, а Петър Стоянов си помисли, че ще им бъдат дадени някакви насърчителни бонуси.

Но те се открояваха от другите и със своята икономическа и социална назадничавост. След много увъртания и компромиси накрая бяха допуснати в ЕС с тригодишно закъснение. Обаче заради осъзнатия вече риск след появата на западния пазар на прословутия "полски водопроводчик" получиха максималното 7-годишно ограничение за свободата на движение на работна ръка. Преходният период изтече през 2014 г., а в навечерието му се надигна силен шум, че предстои  вълна от български и румънски мигранти. Най-гласовита бе Великобритания, която активизира своите островни рефлекси, довели впрочем 5 години по-късно до сегашното състояние на Брекзит, т.е. до затварянето й за чужденци чрез изолационизъм. Но по-важно бе поведението на континентална Франция, която се смята заедно с Германия за естествен гравитационен център на Европейския съюз. 

През ноември 2013 г. тогавашният френски министър на труда Мишел Сапен, който на другата година стигна до втория най-важен правителствен пост като министър на финансите и бюджета, поде инициатива за промяна на европейската Директива за командированите работници, така че да се предотврати напливът на румънски и български работници след отпадането на бариерите през 2014 г. Инициативата му предизвика недоумение, защото българите и румънците не разчитаха на командировки, за да си търсят работа във Франция и другите западни държави, където охотно ги наемаха "на черно" за минимално заплащане и без социални осигуровки. Писмо от неговото министерство до в. "Сега" хвърли светлина какво се готви: първо, да се ударят местните работодатели, които по този начин правят нелоялна вътрешна конкуренция, и, второ, да се затрудни легалният достъп чрез командироване, като се въведат нови правила, които да отнемат предимството на евтината работна ръка от изток.

Речено - сторено с малко забавяне

През юни 2018 г. бе прието изменение на Директивата за командированите работници, което въведе принципа "еднаква заплата за една и съща работа на едно и също работно място". До този момент български фирми (включително от типа "пощенски кутии") можеха да пращат на работа в чужбина в срок до 2 години работници, като им заплащат българските заплати и осигуровки. С новата редакция на директивата заплатите трябваше да се изравнят със западните, но осигуровките си останаха българските, защото работниците се пенсионираха в България и получаваха социална защита и здравни грижи по българското законодателство. Фактически французите притвориха вратата, но не я залостиха напълно, като при своята щедра социална система, която им струва много скъпо, оставиха законна възможност за чужди фирми и работници да им правят социален дъмпинг.

Сега са намислили не да притворят, а да хлопнат вратата. Базираното в Брюксел електронно издание Euractiv.bg попадна в средата на декември на два френски работни документа, които предвиждат да се сложи край на конкуренцията с евтина работна ръка от изток чрез прилагане на осигурителни ставки по нормите не на изпращащите, а на приемащите държави. Така за западните работодатели вече няма да има финансов интерес да търсят работници от чужбина, ако трябва да ги наемат по същите условия като местните работници. Даже ще им бъде по-неудобно, защото местните поне знаят езика и правилата в своята държава.

Но това не е достатъчно. Другият документ предвижда да се използва общият бюджет на ЕС за насърчаване на социалната конвергенция. По принцип и сега политиката на сближаване се основава на Кохезионен фонд, от който България получава милиарди евро главно за инфраструктурни проекти. Само че още не личи да е допринесъл осезаемо за сближаване на жизнените равнища на българите с останалите европейци, ако не се брои, разбира се, тънката прослойка на родната клептокрация, която е главен потребител на еврофондове и отдавна е надминала по жизнен стандарт средното европейско равнище.

Документът, подкрепен от Гърция, Италия, Португалия и Испания, които са традиционни източници на работна ръка за европейския пазар на труда, изисква "бюджетът на ЕС да се използва за насърчаване на постепенно прилагане на някои важни принципи на Европейския стълб на социалните права." Той се състои от три основни категории: равни възможности и достъп до пазара на труда;  справедливи условия на труд; социална закрила и приобщаване.

Ако чрез европейския бюджет продължи захранването на ненаситната корупция на високо равнище и приближената на властите олигархия, няма да настъпи никаква положителна промяна. Затова се предлага да се стимулира въвеждането на ефективни механизми за колективно договаряне на заплатите и борба с явлението "работещи бедни". Българският премиер Бойко Борисов, който има чувствителни рецептори за посоката на вятъра, изпълнява от година и половина нов шлагер: "Преди години, когато рекламирахме България, казвахме пред инвеститорите: "Елате, защото имаме евтина работна ръка". Сега казваме: "Елате, защото имаме квалифицирана работна ръка". Но те продължават да се колебаят и дори се дърпат, както стана с автомобилния гигант "Фолксваген", който не се реши да построи завод в България. В такива моменти Борисов се връща към старата песен. Пред германския икономически всекидневник "Ханделсблат" на 6 август 2019 г. той направи последен опит да съблазни "Фолксваген", като му предложи публично евтина работна ръка, държавна помощ и ниски данъци - все неща, които противоречат на европейските правила за честна конкуренция.

Никога обаче не му е идвало на ума да предложи стимули за повишаване на жизненото равнище на трудовото население. Най-голямото постижение, с което редовно се хвали, е отпускането два пъти годишно за Коледа и Великден по 40 лв. на българските пенсионери, колкото да не бъдат отписани. За сметка на това преданата му олигархия стиска държавното виме всекидневно, като през него бозае и еврофондове.

Конфликтът на интереси и корупцията с еврофондове са толкова видими и отвращаващи, че България бе една от няколкото споменати във вторник държави рецидивисти по време на дебат в Европарламента. Отново сме в положение да се надяваме на "егоизма" на Европа. Думата е на премиера Борисов, който на конференцията "Алианс за сближаване на заплатите" заяви на 26 юни 2018 г.: "Егоизмът на някои държави накрая ще счупи това невероятно създание, което е Европа". Мъка му е за онази дойна Европа, която тъй много му допада.