В момента в Брюксел тече спор, който може да има сериозни последици за бъдещето на разширяването на ЕС, пише днес в печатното си издание германският всекидневник Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Постоянният представител на България в Европейския съюз Димитър Цанчев вече два пъти изнесе емоционални беседи на своите колеги относно факта, че преговорите за присъединяване към ЕС на Република Северна Македония могат да започнат чак когато страната изпълни специалните условия на България. По същество София иска македонците да признаят, че всъщност са били българи и че са говорили български език преди да станат независима нация чрез процес на историческа фалшификация, отбелязва FAZ.

Сред посланиците на ЕС беседите на Димитър Цанчев са посрещнати с неразбиране и учудване.

Постоянният представител на България не е срещнал разбиране нито сред гърците, нито французите или холандците, които преди година блокираха началото на преговорите на Северна Македония и Албания за присъединяване към ЕС, твърди германският всекидневник.

През август официална София обясни на своите партньори в ЕС във вербална нота и меморандум българската позиция. Сред акцентите в нея са:

- Съседната държава може да фигурира във всички европейски документи само с пълното си име "Република Северна Македония", но не и с краткото "Северна Македония“. Защото това е географско наименование, което включва и части от историческия регион Македония, разположени в България - следователно би могло да представлява заплаха за териториалната цялост на България;

- България отхвърля обозначението "македонски" за езика в съседната държава. В официалните документи на ЕС трябва да използва "официален език съгласно конституцията на Република Северна Македония", тъй като македонският език също е резултат от историческа фалшификация - от времето, когато съседната държава е била част от Югославия;

- Повече от 100 000 българи, които не са искали да се пишат за македонци, са убити, арестувани, изпратени в изгнание или в концлагери;

В Брюксел сега се чудят защо България не е изразила тези забележки през 2018 г., когато се решаваше спорът за името между Македония и Гърция, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung.

И на спора между Атина и Скопие също се гледаше критично в Брюксел. Сега отново има същото отношение, този път заради българските искания. В Брюксел в никакъв случай не искат да натоварват процеса на присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС с въпроси за идентичността. На Балканите и без това има достатъчно проблеми - от слаби институции до широко разпространена корупция, коментира германският всекидневник.

Ключовото решение дали Северна Македония ще започне преговори за членство ще бъде взето от външните министри на ЕС на 10 ноември.

България може да блокира този процес, тъй като решенията се вземат с консенсус. Поради това Германия настоява България и Северна Македония да разрешават подобни спорове двустранно и да не ги включват в рамката за преговори, пише още FAZ.