Блокадата на България и случаят с ваксините са признаци, че ЕС е изоставил региона на Западните Балкани встрани.

И че в Брюксел не са много притеснени, че Македония губи доверие в Съюза, пише Люпчо Поповски за македонската редакция на Deutsche Welle в материал, представен от Агенция Фокус без редакторска намеса.

Сега нещата изглеждат слабо обнадеждаващи за Европа тук, в Македония, и изглежда, че основният въпрос е дали някой в ЕС се интересува от това. След формирането на силно проевропейско правителство през 2017 г., сензационните споразумения с Гърция и България, влизането в клуба на НАТО, където думата на американците е по-силна от всички останали и където те изпълняват обещанието, когато го дадат, Македония стигна до портите на Съюза и сега се върти около тях. Домакините не знаят какво да правят - дали да ги отворят за гостите, които са официално поканени, или да ги оставят да се разхождат, докато се разберат дали наистина трябва да се придържат към думата, която са дали.

ЕС няма да намери такава проевропейска държава в съседство (и по-европейска от много от своите членове) като Македония и в този момент изглежда, че тази ориентация вече започва да бъде ключов проблем за европейската интеграция на Македония. Може да изглежда парадоксално, но е така. Огромната подкрепа за ЕС в обществото и в медиите даде на Съюза повече пространство за маневриране, за да забави ключовите си решения и да намери отговор на бездействието. Все има някакъв спор - в продължение на десетилетия беше този с Гърция, сега този с България и въпреки че решението за преговори с Македония наистина беше взето миналия март, официалният старт се превърна в уравнение с три неизвестни.

Случаят с ваксините и неразумните искания на България подкопават проевропейската увереност в Македония, въпреки факта, че подкрепата за ЕС в анкетите остава висока. Едно от обясненията е, че македонските граждани, обективно, не виждат друга алтернатива. Това не е просто сега, а и преди много десетилетия, дори векове. Жителите на Македония винаги са гледали на запад и рядко към панславянския покровител на изток (дори когато някои от най-известните им фигури бяха образовани в университетите в Санкт Петербург). Не може да се каже, че има ревност, че Черна гора и Сърбия водят преговорите с ЕС от дълго време, но чувството за голяма несправедливост и безсмислие на жертвите и ангажироността вече започва да надделява.

Не е известно какво пише в докладите си до Брюксел относително новия посланик на ЕС Дейвид Гиър, но общественото впечатление е, че той изглежда е решил да запази европейския дневен ред в Македония на ниско ниво. И той не може да се намери извинение за това в пандемията на коронавируса.

Известният български учен Димитър Бечев в изявление за люксембургския вестник „Люксембургер ворт“ в едно изречение отразява идеално сегашното изнудване на София: „Винаги има някакви спорове между съседите на Западните Балкани, но спорът между България и Северна Македония е странен дори регионалните стандарти ". Да, той е странен и не може да бъде по-странен. Към този странен спор в София се добавят няколко слоя освен тези на езика, историята и идентичността, които човек вече не знае как да обясни. Дали със същата степен на обида?

Нека вземем само последното изявление на българската телевизия BTV на историка Кирил Топалов, който е член на смесената историческа комисия. То е зашеметяващо невероятно:

„Македония е в много по-тежка ситуация с цензурата, отколкото бяхме по времето на Тодор Живков. Ние, възрастните, помним времето на сурова цензура и тежки репресии. Македония, извинявам се за това, което ще кажа, е Северна Корея на Балканите. "Толкова жестока цензура, такъв жесток тоталитаризъм битуват там в момента, какъвто не можем да си представим, защото отдавна сме забравили тези неща."

Нека Македония бъде вашият жесток тоталитаризъм! Кога ще се довърши тезата- Зоран Заев е второто лице на Ким Чен Ун. Това не е странно, както би казал Бечев, но е толкова обидно и на милиони километри от истината. В началото на 90-те милионни митинги в Солун и Атина определят политиката на Гърция спрямо Македония.

В България няма подобни митинги, нейните граждани имат много по-големи притеснения, свързани преди всичко с корупцията, но такива постоянни изявления на историци и на високопоставени политици, вече са оформили мнението на местната общественост. Топалов може да не знае (а може и да знае) мястото на България в Индекса за свобода на медиите за 2020 г. на „Репортери без граници“ е 111-то. В същата група заедно с Турция, Беларус, Русия, Казахстан, Афганистан ... Македония е една крачка пред нея - тя е на 92-ро място, заедно с Хърватия, Гърция, Полша ... Не е нужно да търсите двете страни на класацията, достатъчно е да видите цветната карта на „Репортери без граници“. И след това в Македония имало „жестока цензура, жесток тоталитаризъм в момента“.

Тези обиди вече не са изненада за македонската общественост, въпреки че интензивността им се увеличава всеки ден. Но за местната общественост е изненада, че Европа гледа на тях с незаинтересованост, сякаш се случва някъде далеч, в южната част на Африка, а не в непосредствена близст, а основният участник е член на ЕС. В тази ситуация дори е изненадващо, че последната анкета на Института за демокрация все още показва голямо доверие в ЕС. Но делът на тези от другата страна на скалата се увеличава - евроскептицизмът се увеличава, особено сред младите хора, а подкрепата за Русия нараства.

И сега дори една трета от младите хора са против членството в ЕС най-вече поради споровете за идентичността. Марко Трошановски, президент на Института за демокрация, казва, че "доверието в Съюза и процесът на разширяване са сериозно накърнени. "Щетите са големи и Брюксел е наясно с последиците от тази ситуация."

Обществото изглежда мисли по различен начин - че Брюксел не е наясно с тази ситуация. Или е наясно и не се интересува много. Когато Братислава и Прага блокираха приемането на заключенията на ЕС за Западните Балкани поради настояването на София да бъде включена квалификацията за „фалшифициране на историята“, а текстът беше предложен на посланиците на ЕС от Германия, българският външен министър Екатерина Захариева говори по телефона с нейния словашки колега Иван Корчок, за да обясни българската позиция. Това е било дълъг телефонен разговор, според словашки медии.

След това, на следващата министерска среща на живо в Брюксел, Захариева, както разбрахме, е изтичала през залата, за да поиска отново гръмогласно обяснени е от Корчок защо Словакия се "нaмеси" в българските дела с Македония.

През това време другите обикновено мълчат, с изключение на протоколни изявления за намиране на решение на двустранния спор. И че мястото на Македония е в ЕС. Същият речник беше използван от Даниел Браун, ръководител на германската фондация „Конрад Аденауер“ в Скопие, която проведе изследването заедно с Института за демокрация: „Властите трябва да се съсредоточат върху реформите, икономическото развитие и околната среда, а подкрепата на Германия винаги ще я има.

" И че „Русия може да се приеме като алтернатива на ЕС. Също така и „Пътят на коприната“. "Перспективата на Северна Македония трябва да бъде в Европа."

Думи, думи, думи. Както многократно заяви германският министър за Европа Михаел Рот по време на председателството на Берлин, той е бил "разочарован", че в ЕС няма напредък по отношение на интеграцията на Западните Балкани. Той каза, че "доверието в нас може да бъде поставено под въпрос" и че "ние се простреляхме в крака", защото други сили, като Русия, Китай или Турция, могат да запълнят вакуума. По-малко от два месеца по-късно Русия и Китай запълниха вакуум с ваксини в Западните Балкани след големи обещания от Брюксел, които останаха напразни заради неуспеха на ЕС за предоставяне и разпространение на ваксини на членовете на Съюза и бе заделено съвсем малко количество за Западните Балкани.

Министърът на външните работи Буяр Османи е до голяма степен прав, когато каза в интервю за Македонскта информационна агенция от Брюксел за българо-македонския спор: „Мисля, че този дебат не е между нас и България, а между България и ЕС, 26 държави-членки вярват, че историята не може да бъде критерий, а ЕС трябва да бъде арбитър по тези въпроси и не трябва да има отклонение от основните принципи на преговорния процес.

И именно там Берлин, като движеща сила в ЕС, се провали. Или, за да бъдем по-точни, преживя пълен провал. "Politico" в Брюксел, когато оценяваше германското председателство, даде тази оценка:

„За служителите на ЕС беше много разочароващо, че Берлин не успя да постигне ключовата цел на председателството да започне преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС. "Меркел настояваше за започване на преговори за разширяване по време на германското председателство, но беше разочарована от своя дясноцентристки колега, българския премиер Бойко Борисов, който наложи вето на спор за историята и езика."

Сега ще се работи с португалското председателство, но става все по-ясно, че инерцията е пропусната поради други проблеми на ЕС: сривът на ваксинацията, катастрофалната грешка на решението на Урсула фон дер Лайен да затвори ирландската граница, което беше оттеглено след един ден, но щетите вече бяха нанесени, както и унизителното посещение на Жозеп Борел в Москва и исканията за неговата оставка.

Дипломати от ЕС казват, че основният приоритет на Борел е Южна Америка. Въпросът е дали странните настоявания на България сега са встрани, може би и изтласкани оттам, въпреки че Буяр Османи, с поредица от посещения по време на пандемията, се опитва да задържи въпроса за започване на преговори за Македония над водата.

По това време комисарят по разширяването Оливър Вархели като че ли изчезна, а дейността му беше сведена до спорадични изявления относно ваксините. И те без особена същност.

И какви бяха реакциите в Европа след ветото на Емануел Макрон за Македония през октомври 2019 г.? Тогавашният президент на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер нарече ветото на френския лидер "историческа грешка", а председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че се чувства "засрамен", че ЕС не е изпълнил обещанията си.

По време на дебата в Европейския парламент тогавашният еврокомисар по разширяването Йоханес Хан направи рязко изявление: „Не си играйте със Северна Македония и Албания. В двете страни са постигнати впечатляващи реформи в областта на върховенството на закона, борбата с корупцията и организираната престъпност.

Преспанското споразумение беше изключително постижение за преодоляване на проблемите от миналото, същото важи и за споразумението между Северна Македония и България. "Гражданите са дълбоко разочаровани, но не трябва да се отказват от надеждата."

Но го няма това време, няма ги и тези хора, няма вя и тази политика. Изглежда, че тази Европейска комисия покрай политическите трудности вътре в самата нея, не може да определи истинските вектори на своята политика и че тя е обърната към себе си, като коригира грешките, които е направила от началото на пандемията, когато е изключила Западните Балкани от помощта и след това се мъчи да ги поправи набързо.

Сега думите на Йоханес Хан, че „гражданите са дълбоко разочаровани, но не трябва да се отказват от надеждата“ изглеждат още по-силни. Не само заради България, но и заради ваксините.

Или както каза Димитър Бечев: „Северна Македония разчиташе на обещаната помощ от ЕС за кампанията за ваксинация. Но в момента ЕС остави страната без нищо. - Това е скандал.“

Да, това е скандал, но въпросът е дали ЕС го възприема като скандал. И което е още по-лошо, в Македония, най-проевропейската държава, подобно поведение на ЕС вече започна да се счита до голяма степен за очаквано. А Оливър Вархели никъде не се вижда, сякаш е пропаднал вдън земя.