Отминаха изборите и по стара нашенска традиция дните за размисъл са тъкмо след тях. Очевидно е – загубиха партиите на статуквото, спечелиха партиите на протеста. Вътрешната опозиция в БСП вече точи ножове и надига глас срещу лидерката на партията Корнелия Нинова. Познатите до втръсване рефрени, клетви и мантри срещу нея пак се тиражират обилно в медиите, макар че дежурните критици удобно се бяха скрили по време на кампанията и не свършиха нищо за своята партия. Причините за поражението на БСП тепърва ще се изговарят, грешки допусна ръководството, но и местните структури, и водещите кандидати.

Има и обективни причини – корпоративния и чиновнически вот за властта, купения вот, пандемията. Но нека си кажем истината, че нещата можеха да бъдат коренно различни. Възможността се крие в един позабравен, но важен щрих от миналото лято, когато лидерката на БСП Корнелия Нинова първа предложи да се организира общонационална подписка за оставка на кабинета „Борисов 3” с ясни аргументи – корупцията, несправянето със здравната и икономическата криза, традиционното ни последно място в ЕС по доходи, пенсии, сигурност. Точно тогава т. нар. вътрешна опозиция в БСП отхвърли това предложение и наложи решението да няма подписка на терен с разговор между БСП и гражданите, а… тривиален парламентарен вот на недоверие с предизвестен край. Даже бившият лидер на БСП Сергей Станишев надгради идеята си, че Бойко Борисов е „израснал до държавник”, с предложението БСП и ГЕРБ да се съберат на Кръгла маса… Тогава послушното мнозинство на ГЕРБ, ОП и „(не)зависими” депутати бетонира Борисов. Броени дни по-късно народът се вдигна на протест със същото искане: „Оставка на Борисов!”, с надежди за върховенство на закона и връщане на държавността и свободата. Този протест бе подкрепен от над 70% от българите, а енергията му, затихнала покрай втората вълна на COVID-19, се активира отново в изборните урни. Но тази енергия се вля във вота за антисистемните партии, за които тепърва ще видим дали ще изпълнят обещанията си, дали ще бъдат адекватни на надеждите на хората. Докато БСП, която близо пет години бе решителна опозиция срещу ГЕРБ и мафиотския модел на управление – бе пришита към статуквото. Ако социалистите бяха организирали общонационалната подписка, БСП щеше да бъде естественият лидер на протеста, а до стотиците хиляди будни граждани на площадите щяха да стигнат справедливите критики срещу самоуправството и авторитаризма на ГЕРБ. Днешните критикари на Нинова миналото лято блокираха тази възможност. И тогава, и сега прозират тънки партийни и кариерни сметки, а не принципна позиция. Нека редовите социалисти помнят тези метаморфози, когато слушат от екрана закъснелите съвети и драматичните искания за оставки, възмездие и извънредни конгреси.

БСП наред с историческите си успехи и заслуги е минала и през тежки изпитания, репресии и очерняне. Ще мине и през настоящите трудности. Но ще мине само и единствено, ако запази своята партийна съвест, идейна чистота, морал и другарство. Особено, че днес при липсата на патриотични формации в новия парламент БСП е призвана да бъде не само пазител на идеите на социалната държава, но още по-силно да развие своята линия на родолюбива политика, да защитава националната държава, българските корени, култура и духовност, нормалността и традиционното семейство, националния ни интерес чрез балансирана външна политика в новия многополюсен свят.

Проф. Светлана Шаренкова / Big 5