„Здравейте! Днес е един трагичен ден!“. 

Така започват репортажите на всички телевизии. Всъщност така винаги започват репортажите след всеки един (пореден) инцидент независимо дали е на пътя или не. Но спокойно… И този ще мине и ще забравим.

Сценарият е до болка познат на абсолютно всеки:

• Става инцидент.
• Мълвата веднага плъзва по медиите.
• Най-висшият мениджърски екип на силовите министерства веднага пристига на мястото, за да се покаже съпричастност и да се увери, че „Виновните ще бъдат разкрити!“.
• На следващия ден управляващите обещават, че ще бъдат извършени нужните проверки и ще бъдат направени адекватни законови промени, а наказанията ще бъдат увеличени десетократно, за да се страхува всеки от нарушаване на правилата.

Но истината е, че няма война на пътищата, а има жадни за пари държавни служители.

В България корупцията е част от народопсихологията. От малки сме учени, че ако имаш познати в различни институции, те могат да ти вършат „услуги“, за да си спестиш някои разходи, да спестиш време, да те назначат на работа или просто да си затворят очите. В охранителния орган корупцията се разпространява от най-ниското до най-високото стъпало, пише блогът 6nine.net.

Периодично в медиите се разпространяват клипове на полицаи, които получават пари, а „Ко прайм ся“ е нарицателно.

Но как убива корупцията?

Съществуват няколко зависимости, които обясняват жертвите на пътя. Първият важен фактор е икономическото развитие на страната.

Установено е, че колкото по-бедна и слаборазвита е една икономика, толкова повече ще са жертвите на пътя. A икономическо развитие и корупция са несъвместими понятия. Някои изследователи посочват, че в световен мащаб 85% от смъртоносните автотранспортни инциденти, 96% от убитите на пътя деца и 90% от трайно пострадалите (инвалидизирани) са били в развиващите се страни (1).

Но простото подобряване на икономическата среда не води до рязко намаляване броя на жертвите. Всъщност при усилен икономически растеж жертвите дори се увеличават и е логично. Хората стават по-богати, купуват се повече превозни средства. Логично е с увеличения брой машини да се увеличат и жертвите. Броят на пострадалите обаче рязко спада, когато държавата започва да води адекватна политика, но не само чрез налагане на глоби и забрани, а и чрез налагане на положителни стимули за адекватно поведение на пътя и адекватно строене на транспортни съоръжения. Ако се налага да се прилагат агресивни, репресивни мерки, то е нужно органите, които изпълняват тези функции да не са КОРУМПИРАНИ. Хубав пример е разликата между Източна и Западна Германия. Източна Германия изпитва истинска епидемия от тежки пришествия, но това трае докато двете части приблизително се унифицират икономически (2).

Обикновено с положителното икономическо развитие на държавите починалите от различни заболявания и инциденти намаляват, но това не се отнася за пътнотранспортните произшествия, когато една държава е корумпирана. Множество проучвания откриват, че корупцията е основен убиец на пътя (3). Корупцията влияе по два начина. Директно – всички опити за налагане на правила и норми за поведение и движение на пътя се погазват (4). Това кара хората да са по-малко предпазливи и да проявяват изключително рисково поведение, което заплашва не само личния им живот, но и този на останалите участници в движението (5). Нарушителите са сигурни, че дори някой да констатира нарушението им, те познават хора, които ще им помогнат и ще прикрият случая. Индиректните ефекти на корупцията могат да повлияят положително или отрицателно върху пътните произшествия, защото корупцията просто манипулира финансовия поток, а това означава, че се манипулира и възможността на хората да си купуват превозни средства (4). В една корумпирана държава бедните стават по-бедни и не могат да си купуват автомобили, а богатите стават по-богати и по-нагли, защото смятат, че всеки закон може да бъде погазен при наличие на нужното количество пари и най-често това е вярно.

Ефектите на корупцията върху транспортния сектор се смяташе, че са най-силно изявени при по-бедните и по-богатите страни, но наскоро бе доказано, че те са постоянни и при страните със средно ниво на икономическо развитие – Русия например. В Русия е установено, че високите нива на корупция замразяват до такава степен икономиката и икономическия растеж на всяко домакинство, че практически пътните инциденти значително намаляват. Хората просто нямат пари, за да си купят превозни средства, да ги обслужват и поддържат, това намалява значително трафика, а съответно и броя убити. В този случай корупцията и мизерията спасяват животи в Русия (6).

Пример за корупция в България?

През 2017 година отново имаше инцидент в автобус на фирма Юнион Ивкони. Ако днес жертвите са много, то миналата година фатални случаи нямаше, но нарушенията бяха фрапиращи. Фирмата е злоупотребявала с тахографските листи на шофьорите си, а това подсказва, че вероятно всеки от шофьорите е каран да не спазва наложените държавни норми и продължителност на шофиране. Само за една година тогава на фирмата са били наложени 28 акта. Това показва колко силна е корупцията в сектора, как никой не се страхува от правилата и как подобно поведение застрашава живота не само на пътниците, но и на всички участници в движението.

Може да ви обясняват, че конкретен индивид е виновен за всеки един инцидент, но истината е, че корупцията убива. Дали ще е човек, който смята, че може да наруши наложените ограничения на скоростта или фирмата, която строи пътищата е решила да открадне от финансовия ресурс за сметка на качеството, знайте, че корупцията и нечие нехайство са виновни. А зад тях стои липсата на желание за радикална промяна. Докато такава не настъпи, броят на жертвите в България няма да намалява.

 Цитирани научни проучвания:

1) Nantulya Vinand M, Reich Michael R. The neglected epidemic: road traffic injuries in developing countries BMJ 2002; 324 :1139

2) Winston Flaura K, McCarthy McCarthy, Rineer Craig, Menon Rajiv, Baker Susan P. The carnage wrought by major economic change: ecological study of traffic related mortality and the reunification of GermanyCommentary: Road deaths in European countries BMJ 1999; 318 :1647

3) Anbarci, N. , Escaleras, M. and Register, C. (2006), Traffic Fatalities and Public Sector Corruption. Kyklos, 59: 327-344. doi:10.1111/j.1467-6435.2006.00335.x

4) Law Teik Hua, Robert B. Noland, Andrew W. Evans, The direct and indirect effects of corruption on motor vehicle crash deaths, Accident Analysis & Prevention, Volume 42, Issue 6, 2010, Pages 1934-1942, ISSN 0001-4575, https://doi.org/10.1016/j.aap.2010.05.015.

5) Corruption, Automobility Cultures, and Road Traffic Deaths: The Perfect Storm in Rapidly Motorizing Countries? Peter Wells, Malcolm J Beynon Environment and Planning A: Economy and Space Vol 43, Issue 10, pp. 2492 – 2503 First Published October 1, 2011 https://doi.org/10.1068/a4498

6) Anton Oleinik, Corruption on the road: A case study of Russian traffic police, IATSS Research, Volume 40, Issue 1, 2016, Pages 19-25, ISSN 0386-1112, https://doi.org/10.1016/j.iatssr.2015.12.001.