Демокрация в България няма или някой не иска да има. Това беше доказано вчера на вота за местна власт и за национален референдум. 

25 години след падането на комунистическия режим в България хората нямат реално възможността сами да решават съдбата си. Липсата на референдум относно важни въпроси за България показва само едно и то е, че родните политици не желаят хората да имат правото да вземат решения за тяхното бъдеще.

Станахме свидетели на това как втори национален референдум е провален. Важният въпрос е: защо се случва това? 

Защо трябва да има минимален брой гласоподаватели за валидност на допитването? Може би това е най-удобният инструмент да бъде омаловажен вотът на гражданите, като се обяви за невалиден. 

На всички е известно, че ниската избирателна активност помага на търговията с гласове и големите партии с повече ресурси да могат да диктуват правилата. Това може да се види в действията на народните ни избраници.

Държавният глава Росен Плевнелиев предложи на Народното събрание да се проведе национален референдум по изборните права на българските граждани със следните три въпроса:

1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?

2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?

3. Подкрепяте ли  да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?  

Внасяйки на 3 юни 2015 година предложение за референдум за изборните правила, президентът Росен Плевнелиев нарушава Закона за референдумите, тъй като не е изминала една година от решението на Народното събрание, с което е отхвърлено предложение за референдум със същите въпроси. Това се случи на 17 юни 2014 година. Това заяви депутатът от БСП Мая Манолова по време на дебатите по промени в Закона за референдумите в парламента.

На 28 Юли Народното събрание отхвърли два от въпросите на президента Росен Плевнелиев за референдума за изборните правила.

Само един от трите въпроса: "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите", мина в пленарна зала.

Той беше подкрепен с 146 гласа, против гласуваха 10 депутата и 10 се въздържаха. Останалите два въпроса на държавния глава отпаднаха в предложения от президента вариант.

Съвсем предвидливо народните представители отхвърлиха въпроса на президента за задължителното гласуване.

Но сега станахме свидетели, че те не желаят да има и електронно гласуване. Може би то ще даде възможност на повече млади хора да гласуват и ще покачи избирателната активност, с която купуването на гласове и корпоративният вот ще загуби своята тежест.

Всички секционни избирателни комисии не сметнаха за нужно да дават бюлетина за референдума на избирателите или изрично ги питаха дали искат такава, защото това не било задължително гласуване и не всички искали да гласуват. Ако това поведение се бе случило само на определени места, бих сметнал, че няма преднамереност. Но това беше основна тема в изборния ден и след скандализиране на проблема в медиите, ЦИК решиха да обявят към края на изборния ден, че било задължително да се дава пълния набор от бюлетини.

От това може да си направим изводите. А именно, че държавата в лицето на ЦИК опорочиха гласуването на националния референдум съвсем умишлено. А печеливши от това може да бъдат само окопалите се във власт политици, за които мнението на гражданите не ги интересува и това е ясен знак, че демокрация в България НЯМА.

Виктор Тошев