Първо го наричаха гальовно "Бате Бойко", после - "Борисов", а накрая "Боко". Никой вече не му измисля величави прозвища, напук на метрото и магистралите. Как една политическа кариера може да се предскаже и по… прякора

Коментар на Емилия Милчева за Дойче Веле

Не всички политически пророчества се сбъдват, но за залеза на една политическа кариера понякога може да се предскаже по... прякорите. Да вземем най-личния политик в държавата - премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, започнал като “Бате Бойко” и “Генерала” и осъден да завърши като  “Боко...”. Първите бяха медийна пропаганда, настоящите са народни умозрения. “Бате”-то, така познато на Балканите обръщение, фамилиарно, свойски и ласкаво, като към по-голям брат и покровител, вече го няма. Освен това лидерът на ГЕРБ вече не е и “Бойко”, което показваше близост и симпатия, като че ли е един от нас, а “Борисов”, “Пожарникаря” или обидни прозвища. 

Едно време образът му бе сияещ

Всъщност истинските прякори - нецензурирана характеристика на човека и постъпките му, се дават в детството и/или в затвора. Било заради външни белези, особености в поведението, вредни навици. Но в началото на този век, когато форумите бяха пълни с вицове за Борисов като Чък Норис, а медиите - с добре охранени заглавия за Бореца срещу мафията и Шерифа на държавата, образът му биваше полиран до сияние. По онова време главният секретар на МВР, генерал-майор, по-късно и генерал-лейтенант, не тръгваше на акция без свита от представители на най-тиражните и най-гледани медии. Затова ще остане паметен репортажът на Божидар Божков във в. “Сега” от септември 2002 г. с прочулата се фраза на журналистка, която иска да пипне Борисов по мускула.

Медийният мейнстрийм обаче възхваляваше “Бойко”, който, едва-що излязъл иззад гърба на Царя, обикаляше в черен кожен шлифер, не спираше да критикува политиците и пишеше есемеси на журналист(к)и. Без да ги нарича “мисирки”. От онзи период е известният му израз, че българската политика е “л...о в целофан” и различни вариации на тема как политиците не пазят интересите на “народа”. Борисов се броеше народен. Не е изненада - много автократи в началото на кариерата си играят като антисистемни.

Боко - след първия мандат

Едно е сигурно - ако някой хроникьор успее да събере захаросаните публикации и репортажи за успехите на Борисов от ония времена, ще вари компоти за народа поне за петилетка напред. Чисто имиджово обаче “Бате Бойко” все по-малко влизаше в употреба, след като Борисов стана кмет на София.

А още след първия мандат на лидера на ГЕРБ, в края на декември 2013 г., депутатът от ДПС Йордан Цонев небрежно подхвърли по bTV: “Политиците сме публични хора и ни дават всякакви прякори и създават митове за нас, аз например не смятам, че е правилно на Бойко Борисов да му викат Боко Тиквата”. И това на въпрос защо на него му казват “Данчо Ментата” - прякор, с който стъпи на политическото поприще, както и Слави Трифонов ще влезе там първоначално като “Дългия”.

Въпреки хвалбите, здрависванията с хора по пътищата и фамилиарничене с европейски лидери, корупционните скандали и записите на телефонни разговори с груб и вулгарен тон си казаха думата. Агитацията на проправителствените медии, журналисти и персони, влияещи на общественото мнение, може да направи много за публичния образ, но не може да върне “Бате” на Бойко Борисов.

Извън пропагандата обаче, някои прозвища на политици наистина са  журналистическо попадение - като например “Желязната лейди”. Така нарекъл Маргарет Тачър съветският журналист Юрий Гаврилов в озаглавена по същия начин статия - заради позицията ѝ, че руснаците се стремят към световно господство. А определението „човек от народа" за  Тодор Живков е на говорителя на радио “София” Петър Витанов. Макар да бе сатанизиран от определена група медии, бившият премиер Иван Костов ще си остане с прякора “Командира”, а някогашният му съратник в партията проф. Екатерина Михайлова - с “Класната”.

Как ще излезе от политиката

От симпатия до обида и пренебрежение - така варират през годините прякорите на Бойко Борисов, комуто никой вече не измисля величави прозвища, напук на трите мандата, метрото, магистралите, чакалнята на еврозоната и ежеседмичните паради на успехите.

Политикът, който нямаше равен по флиртуване с медии, от месеци се е дистанцирал от всякакви журналистически въпроси - удобни и неудобни. (Ако не броим интервюто, което Борисов избра да даде на германското издание “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, за да обясни снимките от спалнята си и нощното шкафче с кюлчета злато и пачки от по 500 евро, разпространени от неизвестни в интернет.)

Какво остана от “Бате Бойко”? Пак се брои за “народен”, но вече може да го показва сам - социалните мрежи работят и за политиците. Не му е необходимо да го преразказват. Генералската униформа е в гардероба. Същественото за Борисов обаче е накрая да успее да излезе от политиката с име и фамилия. Само по прякор - или малко име, ще е много много обидно.