За да е ясна голямата манипулация с частните разходи за здравеопазването давам числата за 2019 г., които говорят сами по себе си:

- 8.3% от БВП общо (публични и частни) са разходите за здравеопазване или 9.843 млрд.лв., което представлява по 1 425 лв. на човек за годината; 

 От тях:

- 4.4% от БВП са публичните разходи за здравеопазване – 5.256 млрд.лв. или по 760 лв. на човек;

- 3.9% от БВП са частните разходи за здравеопазване – 4.587 млрд.лв. или по 665 лв. на човек.

Видно е, че с публични средства за 2019 г. се покриват само 53.4% от здравните нужди, а с частни средства т.е. с доплащания – останалите 46.6% (данните са на Евростат и са публикувани в доклада на ЕС за здравеопазване през януари 2020 г.).

Разпределението на тези частни 46.6% или 4.587 млрд.лв. от общите разходи е следното:

- За извънболнична помощ – 229 млн.лв.;

- За болнична помощ – 188 млн.лв.;

- За дентална помощ – 73 млн.лв.;

- Други – 142 млн.лв.;

- За лекарства - 3.955 млрд.лв.

Голямата измама е, че фарма-секторът успява успешно да се скрие зад медицинската и денталната помощ, а населението безпомощно повтаря, че много се доплаща за здравеопазване. Доплаща се, да, но предимно за лекарства и по-горе цитираните числа показват реалния размер и апетита на фарма-играчите. През 2017 г. бръкнах в гнездото на осите и бях набеден от директора на ИАЛ, че упражнявам натиск – три години по-късно съм оправдан на три инстанции, но никой не си дава труда да си спомни, че атаката се инициира от шефката на специализираната институция за контрол над лекарствения сектор (ИАЛ), а се реализираше от прокуратурата и медиите.

Е, който нехае – плаща. За оплакванията няма да съчувствам.

Апропо, след като Асена Стоименова подаде оставка от ИАЛ поради конфликт и с парламента (дотам стигна нейното самозабравяне), лично министър Кирил Ананиев я прибра в МЗ като съветник в политическия си кабинет. И когато д-р Дечо Дечев сигнализира за проблем с лекарствата трябва ясно да се знае, че не НЗОК определя правилата на играта, а МЗ. И че 700% надценка на едно лекарство е само пример, разследването трябва да обхване цялата позитивна лекарствена листа, номенклатурата на която очевидно е с регистрирани пределни цени в пъти над себестойността на продаваните у нас лекарства. И това е отговорност на МЗ, а не на болниците и не на НЗОК, а контрола над лекарствения пазар е отговорност на ИАЛ. Както казва сентенцията: „Не е луд, който яде зелника...“.

Днес тази същата Асена Стоименова се готви да става председател на Българския фармацевтичен съюз – не се съмнявам, че нейните лобита ще я наградят за добрата работа в полза на фармацевтичните печалби и просперитет на гърба на всички останали.

Автор: Д-р Илко Семерджиев