На 14 септември Православната църква почита църковния празник Въздвижение на Светия кръст Господен, наричан от народа Кръстовден.

Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Според църковното предание Света Елена - майката на император Константин Велики, била ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Йерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 година. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

У нас в навечерието на Кръстовден хиляди поклонници се събират в местността Кръстова гора в Родопите, за да се помолят за здраве.

В народните поверия се казва, че срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути, защото в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко искрено желание.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. На този ден най-възрастната жена в дома трябва да опече специален обреден хляб, наречен кръстова пита, украсен с голям кръст по средата. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. Хората дори вярвали, че празникът, който по стар стил се отбелязвал на 27 септември, поставя началото на есента и денят и нощта се кръстосват (изравняват). От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

На 14 септември имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстил, Кръстина, Кръстила, Кръстена, Кръстилена, Кръстан, Кръстана, Кънчо, Къна и Ставри.