Тази нощ е тайнството, което събира хиляди хора всяка година на Кръстова гора.

14 септември е един от Дванадесетте велики християнски празници - Въздвижение на Светия Кръст Господен, или, както народът го нарича - Кръстовден.

Мнозина вече са тръгнали на път, за да пренощуват под звездите в надежда чудото да направи живота им по-добър, предава БГНЕС.

Кръстова гора се намира на 60 км от Пловдив, в Родопите, на 1545 м височина. От църквата "Покров на Света Богородица" до кръста на върха на малък хълм са разположени 12 параклиси, посветени на всеки един от 12-те апостоли.

Макар и църквата, и манастирът да са строени в ново време, местността е обвита в легенди. Някога тук е имало манастир, в който се е пазила частица от свещения кръст. Манастирът е бил нападнат от турците и разрушен, монасите - избити, но частицата от кръста останала скрита. Местните хора винаги са знаели, че в местността има нещо свещено. Преданието се връща към живот през 1933, когато Йордан Дрянков от гоцеделчевското село Ковачевица, човек с видения, прекарал една нощ и получил прозрение за едновремешния голям манастир и частицата от кръста. В това послание му било казано да постави тук висок метален кръст. Ясновидецът отишъл при цар Борис III, с когото се познавал лично, и му разказал всичко. Оказало се, че има още един човек, осенен от подобно прозрение- подполковник Величков. Така металният кръст бил изработен и на 1 май 1936 година бил донесен на връх Кръстов и поставен на източното възвишение в присъствието на жителите от близкото село Борово. Бил осветен от свещеник Петър Кошелев. Пред очите на всички в края на службата върху кръста кацнал бял гълъб, а после литнал. Ясновидецът Йордан Дрянков казал на хората да го последват, защото той ги води към старото манастирско аязмо. Гълъбът наистина кацнал на скала, под която след като разчистили камъните, бликнала вода.

От тези времена пътят до Кръстова гора е пътека към вярата и надеждата. През годините на комунистическия режим пътеката не секва, макар че нейният първооткривател - Йордан Дрянков, умира в концлагера край Ловеч. Истински Кръстова гора се възражда след 1989 година, когато отец Васил Аринински, който служи в църквата в Нареченски бани, идва тук. Тогава се изграждат манастирският комплекс, църквата и параклисите.

В новите времена мястото ражда нова легенда, свързана отново с кръста, но и с възмездието. През октомври 1994 година дареният от цар Борис 66 кг кръст е откраднат. По-късно е намерен, до него бележка - "Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили този позор да не се прехвърли по децата ми". Днес на мястото на стария кръст има нов, отлят от неръждаема стомана. Частицата от кръста, посята преди векове тук, още се съхранява в църквата.

Потокът богомолци не секва, но днес и утре е особено силен. Всички търсят камъчета с кръстче, защото вярват, че то ще ги пази и помага. Мнозина намират такива камъчета около аязмото. Други връзват цветни панделки и конци на дървото на желанията и също вярват, че то ще им помогне да се сбъднат. Надеждата и вярата възраждат Кръстова гора в оня вид, в който я е видял преди над 80 години Йордан Дрянков.